Решение № 401 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100203189 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 44 и 45 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по искане с вх. № 63427 от 11.05.2026 година по пр. пр. № 9554/2026 г. от Софийска градска прокуратура (СГП), въз основа на постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 11.03.2026 г. о т прокурор при Прокуратурата в Санкт Пьолтен, Австрия, по тяхно дело с номер № 6 St 47/26h, издадена във връзка искане за предаване на лицето Д. Д. В., с ЕГН **********, роден ***** г. в с. Кесарево, Бълг ария, с цел провеждане на наказателно преследване.

ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно производство от компетентността на правораздавателните власти на Австрия за престъпление по чл. 129, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. чл. 127 от НК на Р. Австрия, извършено на 27.01.2026 г. в гр. Тулн ан дер Донау, за което се твърди поисканото лице Д. Д. В. да е отнел чужди движими вещи - кутии за бижута, заедно със съдържанието им на обща стойност 4 710 евро, чрез взлом в къща (премахнал мрежата против насекоми от притворен прозорец на спалнята и отворил напълно прозареца и влязъл), от владението на К.Ю. и К.Ю., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

С определение от 12.04.2026 г. по НЧД № 2544/2026 г. по описа на СГС, НО, спрямо Д.

1

Д. В. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена с определение по ВЧНД № 504/2026 г. по описа на CAC.

В производството пред съда, в открито съдебно заседание на

19.05.2026 година, Д. В. изрично дава съгласие по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА за незабавното му предаване на съдебните власти на Република Австрия. Заявява, че не се отказва от принципа на особеността.

Съдът, след като лично се увери, по аргумент на чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА, че съгласието на Д. В. по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА за предаването му на властите на Австрия е дадено доброволно от него и същият разбира последиците от това, протоколира даденото съгласие съобразно изискванията на чл. 19, ал.1 от ЗЕЕЗА – с подписите в протокола на Д. В. и неговия служебен защитник.

Даденото съгласие по чл. 45, ал.1 от ЗЕЕЗА от страна на Д. В. не бе оттеглено в тридневния срок по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Представителят на СГП поддържа искането, като счита, че са изпълнени законовите условия за поисканото от компетентните власти на Република Австрия предаване на българския гражданин.

Лицето, поискано за предаване, както и неговият защитник, молят да бъде изпълнена ЕЗА, съобразно желанието на Д. В..

В своята последна дума Д. В. моли за предаването му на австрийските власти.

Съставът на Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните в производството по чл. 44 о т ЗЕЕЗА писмени доказателства, както и даденото съгласие от страна на исканото лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА, неоттеглено в срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да бъде постановено решение за предаване, на което и да е лице, включително и български гражданин, по искане на друга държава-членка на ЕС въз основа на издадена ЕЗА, е необходимо да са налице положителните предпоставки по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и да не са налице отрицателните (препятстващи) предпоставки по чл. 39 или чл. 40 от ЗЕЕЗА, както и основание за отлагане или предаване с условие.

Настоящият състав счита, че са налице условията за уважаване на искането за предаване на Д. В. на основание издадената ЕЗА, поради следните съображения:

По форма, съдържание и превод на български език внесената от СГП ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Заповедта е издадена от компетентен орган на издаващата държава - прокурор при Прокуратурата в Санкт Пьолтен, Австрия, за предаване на същото лице - Д. Д. В., с ЕГН **********, на компетентните власти на Република Австрия за провеждане на наказателно преследване срещу него.

ЕЗА съдържа минималния изискуем обем от данни по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА, като е посочено, че В. е заподозрян в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.

1, вр. чл. 127 от НК на Р. Австрия, съответстващо на чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от 2

НК на Р. България. Предвиденото по австрийския НК наказание за извършеното престьпление е в границите от 6 (шест) месеца до 5 (пет) години „лишаване от свобода". По този начин е изпълнено изискването на чл. З6, ал. 1 ЗЕЕЗА. Посоченият от издаващата държава срок на наказание попада и в изискуемия минимум на срока по чл. 2, т. 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите–членки. Съгласно текста на тези изисквания, ЕЗА се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава-членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

За същото престъпление българският НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от 1 до 10 години, с което е изпълнено и изискването за “двойна наказуемост”.

Извън съмнение е обстоятелството, че давността за наказателно преследване не е изтекла както в Република Австрия, така и в Република България.

Д. В. е пълнолетен български гражданин, който е осъждан на територията на Република България. По отношение на него към настоящия момент не са налице висящи наказателни производства в Р България, видно от приложената справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България и от писмо, изходящо от Национална следствена служба, съдържащо справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Изложените по-горе обстоятелства сочат на несъмнен извод за наличието на всички основания, посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА за изпълнение на посочената ЕЗА по отношение на Д. В., с българско граждансто, на компетентните власти на Република Австрия, а именно: предаването на лицето е поискано с цел провеждане на наказателно преследване на деяния, наказуеми по правото на издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от една година, като давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл.

Съдържанието на процесната ЕЗА напълно покрива законовите изисквания, установени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА – съдържа достатъчни по обем и съдържание, както и безпротиворечиви данни, за времето, мястото и обстоятелствата, при ко и т о е извършено престъплението и степента на участието на исканото лице в извършването му.

От страна на Д. В. не се прави отказ от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, съгласно който лице, предадено въз основа на ЕЗА, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.

Като цяло не са налице данни, които биха обосновали отказ да се изпълни ЕЗА по чл. 39 или по чл. 40 от ЗЕЕЗА.

Не са налице основания за приложението на чл. 52 о т ЗЕЕЗА – срещу исканото лице 3 няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.

Отделно от горното, съобразно и изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, по делото бяха получени на 20.05.2026 г. и приобщени гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл.

5, § 3 от Рамково решение № 2002/584/ПВР, дадени от Областен съд в Санкт Пьолтен, Австрия, че в случай на осъдителна присъда, след изслушването му в Австрия, Д.

В. ще бъде върнат в България за изтърпяване на наложеното от австрийския съд наказание „лишаване от свобода“, или друга мярка, свързана с “лишаване от свобода”.

Горното налага извода, че лицето, чието предаване се иска, следва да бъде предадено на издаващата държава въз основа на получената ЕЗА.

На основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА по отношение на исканото лице следва да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото му предаване на издаващата държава, като на основание чл. 260, ал. 1 о т ЗИНЗС мярката следва да се изпълни в Затвора–гр. София.

Воден от горното и на основание 45, ал. 3 и чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ДОПУСКА изпълнението на ЕЗА, издадена на 11.03.2026 г. о т прокурор при Прокуратурата в Санкт Пьолтен, Австрия, по тяхно дело с номер № 6 St 47/26h, издадена във връзка искане за предаване на лицето Д. Д. В., с ЕГН **********, роден ***** г. в с.

Кесарево, България, и ПРЕДАВА Д. Д. В., с ЕГН **********, роден ***** г. в с. Кесарево, Бълг ария, на компетентните власти на Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване з а престъпление по чл. 129, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, вр. чл. 127 от НК на Р. Австрия, съответстващ на чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на Р. България.

ВЗЕМА на основание чл. 44 ал. 7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Д. Д. В., с ЕГН **********, до фактическото му предаване на компетентните органи на издаващата държава по допуснатата за изпълнение ЕЗА.

Мярката за неотклонение „задържане под стража“ да се изпълни в Затвора–гр. София.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване и протест .

Препис от решението да се изпрати незабавно на:

-Министерството на правосъдието на Република България;

-Върховна касационна прокуратура отдел „МПП”;

4

-Софийска градска прокуратура;

-МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество;

- Главна дирекция „Национална полиция“;

- Началника на Затвора–гр.София.

Да се уведоми Националното бюро на България в Евроюст за това, че процедурата е приключила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________