Решение № 260444 от 09.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с.ВАНИНА

МЛАДЕНОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Сантиров в. гр. д. № 10925 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 187066 от 29.08.2020 г., постановено по гр. д. № 64074/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени предявените от С.А.Ю. срещу Столична дирекция на вътрешните работи обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 377,58 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.11.2016 г. – 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 122,70 лв., представляваща лихва за забава за плащане на възнаграждението, начислено в периода 01.02.2017 г. – 01.11.2019 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрискунсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца С.А.Ю. , чрез пълномощника му – адв.

Н.Р., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че е полагал извънреден труд при ответника за процесния период, както и че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. В случая по аналогия на закона следвало да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ /обн.

2007г./, в която разпоредба било предвидено начина на преизчисляване, а ЗДСл следвало да намери субсидиарно приложение. В тази насока били и принципите залегнали в Директива № 2003/88/ЕО. Иска се да бъде отменено обжалваното решението и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процусуалния си представител - юриск. В.П., с който жалбата се оспорва. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ не е приложима към държавните служители в МВР поради липса на предвидените в нея предпоставки - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Сочи, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което са неприложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ. При наличие на празнота приложение следва да намери ЗДСл, а не КТ.

Излага съображения, че не е налице непълнота в действалата в процесния исков период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и последващите наредби, поради което не се прилага по аналогия чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Поддържа се, че в ЗМВР е уредена еднаква нормална продължителност на дневното и нощното време от 8 часа, като при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Предвид това не следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 от наредбата, доколкото предвижда заплащането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на съотношението между различната нормална продължителност на дневното и нощно работно време, установено в КТ, което е едно и също при работа на смени - 8 часа през деня и нощта, при което коефициентът би бил 1, в който случай броят на нощните часове не се увеличава. Предвид изложеното, твърди, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е полагал нощен труд, надвишаващ установената чл.

187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР продължителност от средно 8 часа за всеки 24 часов период, поради което възнаграждение за извънреден труд не му се дължи. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл.

178, ал. 1, т. 3&nbsp ЗМВР за сумата от 1 377,58 лв., представляваща обезщетение за извънреден труд в размер на 247 часа за периода от 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 122,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.

По делото е безспорно установено, а и страните не спорят, че през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал държавна служба при ответника, както и че за този период е работил на 12 - часови смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно дадено се установява, че за 12 - часовия режим на работа за исковия период, ищецът е отработил нощни часове общо в размер на 1 339 часа. Според вещото лице, отработените в повече часове /извънреден труд/, след преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл.

9 НСОРЗ, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, е в размер на 191 часа.

Съгласно заключението, изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 191 часа възлиза на сумата от 1 377,58 лв.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период са издадени

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл.

31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо, при липсата на специално правило (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал.

9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2

ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.