Решение № 6372 от 09.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17934/2024
- Вид
- Решение № 6372
- Подписан
- 09.04.2025
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6372 гр. ***, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110117934 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от П. А. Г. с ЕГН **********, А. Д. Г. с ЕГН ********** и К. Д. Г. с ЕГН **********, обективно активно съединени осъдителни искове по чл. 200 КТ срещу *** *** с ЕИК *** – ***. Претендира се заплащането на обезщетение по 100 000 лева на всеки от ищците ведно със законната лихва от датата на инцидента – ***.
Ищците твърдят, че са наследници на Д. С. Г. с ЕГН **********, починал на ***. Същият работел при ответното учреждение като „***“. На посочената дата отишъл на работа към *** сутринта. Започнал *** на *** от *** +*** до км ***+*** в ***. В *** е настъпил инцидент, в резултат на който Д. е бил ударен от ***. *** били забелязали пострадалия, но не могли да спрат. Вследствие на удара е настъпила поли-травма и мигновена смърт. ***.
Ищците при погребението дори не били сигурни дали *** От посоченото за тях настъпили неимуществени вреди, чието репариране се иска. Смъртта на Д. била неочаквана за ищците, той иначе бил в добро физическо и психическо състояние. Претендират сумите и разноските по делото.
Ответната ***, представлявана от П. Р. – *** ***, чрез юрк. В. В., не оспорва наличието на трудови правоотношения с ищеца по време на инцидента и трудовия характер на злополуката, но навежда аргументи за проявена груба небрежност от самия служител – пострадал. Твърди, че е било установено, че в кръвта на Д. Г. има концентрация на 4,09 промила алкохол, съответстваща на тежко алкохолно опиянение, от което действията на пострадалия изобщо не били в съответствие с изпълнение на трудовите му задължения – същият нямал адекватна реакция да се махне от ***, поради което единствено била настъпила злополуката. Затова счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил като „***“ по Трудов договор № ***. с място на работа ***. През 2007г. придобива правоспособност за „*** ***“, като от 08.08.2007г. е преназначен на тази длъжност, на която е работил до смъртта си.
С Разпореждане на *** посоченият инцидент от ***., настъпил в ***, е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. от КСО.
По приложеното Определение № 287/11.05.2023г. на ОС – ***, в сила от 01.08.2023г. става ясно, че потвърдено постановление на Окръжна прокуратура – ***, с което се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № *** – ***.
Последното е водено във връзка с процесния инцидент – злополуката от ***., завършила със смъртта на Д. Г.. В същата е цитирана изготвена в рамките на воденото производство СМЕ, съгласно която е установена концентрация 4,09 промила етилов алкохол в кръвта на пострадалия Г., която „съответства на изразена тежка степен на алкохолно опиване, характеризиращо се със значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, ориентировката, координацията в движенията, тежко потискане на централната нервна система, лицето е в сънливо – сопозорно състояние, налице е пълно обезчувствяване към болка с тежки смущения в дишането и сърдечната дейност.“ . Споменава се още, че в багажа на пострадалия са намерени празни бутилки от алкохол. Той се явил същия ден – ***. на работа, бил инструктиран за деня. Инцидентът става към *** Д. се оказва седнал на *** по пътя на *** *** от *** *** ***. Приближаващият го ***, на разстояние три пъти по-малко от опасната зона /т.е. спирането било невъзможно/ подали звуков сигнал и предприели екстрено спиране. В отговор на тези действия човешката фигура /по-късно установена в лицето на пострадалия/ само вдигнал ръка и останал да седи ***. Последвал неизбежен удар на ***, първо с т.нар. ***, от което тялото било отхвърлено напред, надолу и вероятно леко встрани. Последвало повличане на тялото от ходовите части, довело до натикването на част от него в пространството, заключено *** ***а, от което настъпили и мигновени *** като цяло – ***, несъвместима с живота. В близост до пострадалия в ***. От друга страна Д. е имал *** – работейки като *** – както и *** Смъртта е нестъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна. Единствено би могла да се избегне ако пострадалият бе реагирал да се махне от мястото и да се скрие в ***. Такива са констатациите на състава, анализирал изготвената СМЕ. Констатирано още, че *** *** е имал достатъчно спирачна течност и е бил технически изправен.
Видно от приложената Длъжностна характеристика на Д. С. Г. за длъжността „***, ***, същата му е била връчена на 15.01.2021г. – л. 74-75 от делото. Основните му задължения ***. Изброени са детайлно и останалите му задължения. Посочено е, че сам организира работата си, ***. Носи лична отговорност на безопасната работа. В характеристиката дори са изброени нормативните актове, които работникът трябва да 2 познава, сред които Правилник за вътрешния трудов ред, ***, различни инструкции и технологични норми.
Дадените от водените от ищците свидетели обрисуват различни аспекти на преживяното от самите ищци във връзка с настъпилата внезапна смърт на техния близък родственик.
С. А. Г. е работодател на ищеца А.. Казва, че се били уговорили той да започне работа при него в ***, но тогава се случил инцидента с баща му и това не се осъществило.
Свидетелят разбрал какво е станало, посетил дома на А., видял, че всички са много наскърбени и си тръгнал. След време потърсил отново сина на пострадалия и той вече започнал работа. Бил обаче затворен в себе си, често се разстройвал, в които моменти свидетелят като негов работодател, му давал известно време да се съвземе. Посъветвал го също да се консултира с психолог. Знаел, че семейството му разчита вече на него. Знае още, че А. е *** С времето, вече отминали 2-3 години от инцидента, А. успявал да се отърси от случилото се, но не бил същият човек като преди.
С. В. Й. – Д. е близка съседка на семейството. Познава ги като мили, отзивчиви искрени и отговорни хора. Когато им съобщили за инцидента, много се разстроили, вече не били същите. Все едно „душите им ги нямаше в телата“. Свидетелката знае за предходен инцидент с А., *** – преди смъртта на баща му.
С. В. Д.. е съжител на ищцата К. – дъщеря на починалия Д.. Казва, че са нормално, сплотено семейство. Преди смъртта на бащата, те заедно с К. и децата им често им гостували, тъй като и понастоящем и тогава живеят в гр. ***. За злополуката К. разбрала една вечер, ***. Започнали се тежки нощи, К. била постоянно разстроена. Не си обяснявала как е възможно да се случи това при положение, че баща й щял да ***. Свидетелят казва, че най-тежко в семейството смъртта на Д. била приета от К.. Тя имала много силна връзка с него. ***. Около година страдала тежко, после започнало да преминава. За А. свидетелят казва че по принцип „***“, ***. Иначе бил „щура глава“. ***. Казва, че бащата Д. не се бил променил след като излязъл от комата. Описва Д. като кротък човек, който няма навик да пие много, не си обяснява да е имал 4 промила алкохол в кръвта. Казва още, че резултатите от аутопсията и това, че е имал положителна кръвна проба за алкохол, им били съобщени година и половина след инцидента. Свидетелят е видял снимки ***. Имало заледявания и висулки.
С. С. Д.. е близък на ищците А. и К., били съученици. На ***. при него дошъл А. и го помолил да го закара до мястото на работа на баща му, тъй като чул, че имало пострадал жепеец. Стигайки на мястото, видели, че има линейка и патрулна кола. А. слязъл и отишъл към мястото, след което се върнал след три часа. Дошъл при свидетеля и със сълзи на очите му казал, че пострадалият е баща му. Закарал го вкъщи. След два-три дни А. го потърсил и го помолил отново да го закара на мястото. Свидетелят отишъл с него. Стигнали *** ***. и излязъл с бял плик в ръка, не отговорил какво има вътре. А. го помоли да го закара до гробището. Там разровил гроба на баща си с ръце и поставил нещо отдолу и му казал, ***.
3
След инцидента А. бил дистанциран, пушел на терасата цигари постоянно. Свидетелят знае и за инцидента на А. *** Това родителите му приели много тежко. Имало голям риск за живота му. ***, майка му постоянно плачела. След като А. излязъл от болница, нещата се поуспокоили. Свидетелят казва, че не е виждал Д. за злоупотребява с алкохол. Никога не го бил виждал и да се прибира пиян от работа. Дава още сведения, че К. идва в гр. *** 2 – 3 пъти в годината, а преди инцидента идвала всяка седмица.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Исковете са неоснователни. В случая е доказано, че ищецът е работил по трудов договор при ответника, също че случилото му се на ***. е трудова злополука, вследствие на която същият е починал.
Ищците доказват своята теза за настъпили неимуществени вреди у законните наследници на починалия. При така стеклите се обстоятелства напълно нормално е близките да са силно разстроени, шокирани и впоследствие – наранени, дистанцирани и страдащи.
По установения механизъм – който не се оспорва от страните – съдът приема, че действително ищецът по каквито и да е причини – дали е бил пиян с концентрация 4,09 промила, дали сам е решил да седне, дали поради друго, очевидно се е намирал в нарушение на технологичните и нормативните правила – Наредба *** При това положение и вземайки предвид неоспорените твърдения, че и ***вуков сигнал, и Д. просто е махнал с ръка, говори за наличие на груба небрежност от негова страна. Могъл е и да избегне удара само ако стане и *** при което нямаше да настъпи удар. Последните действия на Д. Г. говорят за едно – че той е искал или ***. Той е бил човек с не***имия професионален опит, у когото е било налично *** който е имал *** и не на последно място – който много добре е знаел, че с това си действие нарушава правилата и въобще не се опитвал да избегне удара ***. Такова поведение има своят юридически израз в наличието на основание по 201, ал. 2, т. 1 КТ – пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Следва да се акцентира и върху това, че съгласно трудовата му характеристика, която доказано му е била надлежно връчена, самият той следва да организира ***. Никой негов пряк началник не му *** ***и ***. Самият пострадал е следвало да спазва правилата, които е нарушил. Именно това нарушение е единствената причина за злополуката и нищо друго. Ето защо отговорността на работодателя се изключва и исковете са неоснователни.
Страданието на ищците е налице, доказано е, но да се вменява отговорност у работодателя в случая е неоснователно.
Със завеждането на делото всъщност се задават повече въпроси, отколкото се търсят и се домогват да се докажат отговори. И двете страни пасвино се отнесоха по отношение на въпросите около задължителните застраховки на работниците, не благоволиха да съобщят на съда дали изобщо има такива, дали е предявявана претенция и т.н.
4
Напълно неизяснени са обстоятелствата в личното пространство на починалия, особено как се е отразила злополуката на сина му и това, че той *** Това са неща от съществено значение за психиката на един баща и дядо и казаното от близките му – съжителя на дъщеря му и съседката – едва ли може достоверно и обективно да е послужи за изясняване влиянието на тези събития върху психиката на Д.. А това е от ключово значение за поведението му. Според настоящия състав делото е поредният пример за това как страните изнасят една малка част от истината на съда и в същото време изискват да бъде въздадена справедливост, да им се присъди обезщетение, и то в огромен размер, и то срещу *** За да бъде осъден ***, а въобще който и да е работодател, да плати обезщетение за трудова злополука, следва с категоричност да се докаже, че инцидентът е следствие на обективни факти и представлява трудова злополука, както и разбира се щетите по размер. В случая е точно обратното – смъртта на Д. Г. е следствие на субективни негови действия, с които той не оставя сам на себе си избор, нарушава правилата, и се поставя сам в позицията, оказала се несъвместима с живота му.