Решение № 15408 от 08.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33858/2022
- Вид
- Решение № 15408
- Подписан
- 08.08.2024
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 15408 гр. С, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110133858 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от И. Д. И., ЕГН ********** против Я. Д. И., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за сума в размер на 5000 лв., представляваща полагащият се на ищеца дял от получените от ответника граждански плодове в резултат от отдаване на партерния етаж от съсобствената недвижима вещ, а именно сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв. м, находяща се на адрес гр. С, бул. „ПВ“ № 110, под наем за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021 г., както и за сума в размер от 8500 лв., представляваща получена наемна цена за отдаване на посочената част от вещта под наем в периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца в качеството му на вещен ползвател на 1/2 идеална част от недвижимия имот (съгласно уточнителна молба с вх. № от 07.10.2022 г.), ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се посочва, че страните по делото са придобили по силата на наследствено правоприемство при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки, правото на собственост върху ПИ с идентификатор **********, с площ по скица от 428 кв. м, находящ се в гр. С, бул. „ПВ“ № 110, ведно с построената в него сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв. м. Сочи, че за притежаваната от него част от процесните имоти е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег.
1
№ 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Т, с рег. № 065 на НК от 05.11.2021 г., като по силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том VII, рег. № 14455, дело № 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т, с рег. № 065 на НК от 10.12.2021 г. ищецът прехвърлил притежаваните от него права в съсобствеността на съпругата си КЙ И.а, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху 1/2 идеална част от процесните имоти. Твърди, че скоро след смъртта на общия им наследодател – ДВ, през месец август 2021 г., ответникът сключил нов договор за наем с наемателя на първия (партерен) етаж, където бил разположен магазин за хранителни стоки – „А“ ЕООД, ЕИК ******, в който бил уговорен месечен наем за помещението в размер на 3000 лв. Поддържа, че ответникът в разрез със съществуващите в полза на ищеца права по отношение на процесните недвижими имоти получава цялата уговорена в договора за наем сума вместо полагащата му се 1/2 част от същата. Счита, че доколкото от вещите се реализират граждански плодове, в негова полза е възникнало вземане за половината от тяхната стойност, съобразно правото му на собственост, респ. правото му на ползване. Сочи, че е поканил ответника да му заплати дължимите суми, но плащане не последвало. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Посочва, че приживе родителите на страните са имали намерение процесните недвижими имоти да бъдат придобити от ответника, доколкото единствено той участвал в изграждането на сградата, както със средства, така и с труд, а само двамата със съпругата му полагали грижи по стопанисването на имотите. Твърди, че с „А“ ЕООД е сключен договор за наем на процесното помещение на 29.12.2020 г. от ответника и неговата съпруга в качеството им на пълномощници на родителите на страните, който действа и към момента, при уговорена наемна цена в размер на 1200 лв., половината от които заплащани на третото за настоящото производство лице – С И.а, а останалата половина в размер на 600 лв. – заплащана на ответника. Сочи, че за целия предявен с исковата молба период е получил доходи от отдаване на партерния етаж от процесната сграда на стойност общо 5400 лв., като за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021 г. е получил общо 1846,53 лв., след приспадане на заплатените данъци в размер на 133,47 лв., а за периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г. – общо 3194,04 лв., след приспадане на платените данъци в размер на 231,76 лв. Счита, че претенциите на ищеца са предявени недобросъвестно, доколкото последният не участвал в тежестите за общите вещи, а единствено претендирал получаване на припадащата му се част от ползите от имотите.
Твърди, че на 24.06.2022 г. доброволно е изплатил на ищеца сумата от 2548 лв., представляваща сбор от наемна цена, платена за процесния търговски обект на партерен етаж за периода от месец май 2021 г. до месец юни 2022 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно 2 обстоятелството, че майката на страните ИЕВ е била едноличен собственик на ПИ с идентификатор **********, с площ по скица от 428 кв. м, находящ се в гр. С, бул. „ПВ“ № 110 и че построената в него сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв. м е придобита от родителите на страните ИЕВ и Д И. В в режим на съпружеска имуществена общност. Установява се, че ИЕВ и Д И. В упълномощили с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 04.09.2020 г. ответникът и съпругата му С П. И.а да ги представляват пред всички физически и юридически лица по отношение управлението и стопанисването на притежаваните от тях недвижими имоти и обекти в сградата, вкл. да отдават същите под наем и да получават наем за помещенията, като получените доходи са за тяхна сметка и се явяват техен доход.
Не е спорно и е видно от представените удостоверения за наследници, че страните са наследници по закон на ИЕВ, починала на 21.04.2021 г. и на ДВ, починал на 21.08.2021 г. С оглед настъпилото наследствено правоприемство страните придобили съсобствеността върху сградата последователно от всеки от родителите си, като след смъртта на Д ВасИ., станали съсобственици на по ½ ид. ч. Установява се, че с Нотариален акт от 10.12.2021 г. за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том VII, рег. № 144455, дело № 1093/2021 г. ищецът дарил своята ½ ид. ч. на съпругата си КЙ И.а. На основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД с решение № 3677 от 06.07.2023 г. на СГС по гр.д. № 5784/2022 г., влязло в сила на 03.08.2023 г, дарението на 1/3 ид. ч. от сградата било проглА.о за недействително спрямо ответника Я. Д..
Не се спори между страните, че в рамките на процесния период от 01.09.2021 г. до 01.06.2022 г. на първият (партерен) етаж бил обособен магазин за хранителни стоки, управляван от „А“ ЕООД, ЕИК ******, като помещението било предоставено на това дружество възмездно. Представен от ответника и от наемателя е договор за наем от 29.12.2020 г. Постъпил е от Столична община, район В и договор за наем от 01.12.2020 г. ведно с пълномощно от А. И. А. в полза на ДЦ А.а да представлява „А “ЕООД, приложени към заявление от 04.12.2020 г. за работно време на стационарен обект. Договорите са сключени между „А“ ЕООД като наемател и ответника и неговата съпруга С П. И.а като наемодатели. И в двата документа е посочена наемна цена от 1200 лева. Видно от представения от ответника и от наемодателя договор срокът на договора от 29.12.2020 г. е 3 години, а в екземпляра от 01.12.2020 г., постъпил от СО – 1 година.
От показанията на свидетеля С. М., видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ управител на „А“ ЕООД от 15.03.2021 г. се установява, че и преди да е вписан като управител е изпълнявал фактически действия по управление и представителство на дружеството, чийто едноличен собственик е ДЦ А.а. От показанията на свидетеля се установява, че същият е договарял с ответника да бъде предоставено на дружеството за ползване процесното помещение. Според свидетеля уговорената цена била в размер на 1200 лева, а ДЦ подписала договора за наем. Според свидетеля наемната цена се заплащала след удържане на данък, поради което месечно той или неговата сестра, служителка в магазина – Л. М. заплащали в брой сумата от 1098 лева, като същата вземали от наличните парични средства от оборота на 3 обекта. Посочва, че в края или началото на всеки месец ответникът или неговата съпруга посещават магазина и им се плаща в брой наема, като понякога им го носят в техното заведение. По преценка на свидетеля съпругата на ответника – С идва по-често.
От показанията на ДЦ А, незряща, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ - едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД, ЕИК ******, се установява, че е подписала договора за наем на обекта, като към датата на подписването му е съпругът й, който е бил управител и едноличен собственик на капитала е бил починал. Свидетелката подписала договора, който й донесла Л. М., без да го прочете, тъй като знаела за държанието му, единствено не знаела, че е посочено името на съпругът й. Договорът бил подписан от нея, тъй като към датата на подписването му съпругът й бил починал, а следвало да бъдат входирани документи за регистрация на търговския обект. Според свидетелката за ползването на обекта по информация от свидетеля С. М. дружеството заплаща наемна цена от 1200 лева, която се заплаща фактически от Л. М. от оборота на магазина. Според свидетелката наемателят заплаща ДОД.
От показанията на св. Л. К. М. се установява, че работи като продавач – консултант във функциониращия в процесния обект магазин от декември 2020 г. Според свидетелката обектът се ползва под наем по договор, сключен с ответника и съпругата С му срещу наемна цена от 1200 лева. Първоначално договорът бил сключен за една година, а в последствие бил автоматично подновен за три години. Според свидетелката сумата, която фактически се плаща от 1-во до 10-то число всеки месец е 1092 лева, като правят удръжка в размер на 108 лева за данък. Свидетелката заплащала наемната цена в брой предимно на С, за което получавала и прибирала разписка. Според свидетелката по време Ковид пандемията наемът не бил променян, като винаги е бил един и същ. Свидетелката посочва, че договорът бил подписан от Д А.а и т.к. същата е незряща, тя я запознала със съдържанието му, вкл. наемната цена. Установява се от показанията и че първоначално били пет помещения, а С.
М. направил ремонти и ги слял в едно. Ремонтите били извършени от 01.12. до 29.12.2020 г., като на 01.12 бил подписан договор, който внесли в общината, като свидетелката потвърждава, че това е договорът постъпил по делото от СО и това е първият договор, подписан за помещението. Впоследствие, след сливането на помещенията, бил подписан втори договор, като свидетелката потвърждава, че това е договорът от 29.12, представен по делото от дружеството. Посочва, че първоначално заплащала по 1200 лева, но след консултация със счетоводител на С било обяснено, че следва да внасят данък, поради което на всеки три месеца бил внасян, а за периода, в който дружеството платило по 1200 лева, Я. и С си внесли наведнъж данъка.
Видно от постъпило писмо с изх. № 19-24-01-105 от 18.03.2024 г. от НАП в информационната система на НАП има данни за подадена по електронен път годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДФЛ за 2021 г., подадена на 30.03.2022 г., в която е деклариран от ответника Я. И. получен от А ЕООД доход в размер на 7200 лева, като не е деклариран удържан данък от дружеството, а дължимият данък по ГДД е внесен от ответника.
4
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по банковите сметки на ответника не са налице преводи на суми от А ЕООД. От заключението се установява, че дружеството е осчетоводило като заплатен наем в брой за периода от 09.2021 г. до май 2022 г. вкл. сума в общ размер 10152 лева, като за месеците октомври, ноември и декември месената сума е в размер от по 1200 лева, а за останалите месеци – 1092 лева. В счетоводните записвания сумите били отбелязани като получени от „Я., С И.и“, а разходните документи – квитанции с различни номера. Вещото лице е установило, че дружеството е удържало данък при плащане на наема и е внесло данък в размер на 972 лева на тримесечия съответно на 27.04.2022 г., на 24.06.2022 г. и на 15.09.2022 г.