Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 493 от 08.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 850/2022
Вид
Решение № 493
Подписан
08.03.2022
В сила
16.03.2022
Състав
Светослав Николаев Узунов

Мотиви към Решение № 493/08.03.2022г. по ЧНД № 850/22г. по описа на РС-Пловдив, X н.с.

Производството е по реда на чл. 156 и следващи от ЗЗ.

Образувано е по искане на РП– Пловдив за настаняване за принудително лечение на М. Г. С., ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на РП – Пловдив не поддържа направеното искане и моли да бъде оставено без уважение.

Защитникът счита, че не са налице предпоставките за постановяване на принудително лечение на предложената, доколкото същата е изявила желание да се лекува доброволно.

Предложената С. поддържа казаното от защитника. С последната си дума посочва, че няма какво да добави.

СЪДЪТ, след като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предложената М. Г. С. е родена на *** г. в гр. П., живуща в ......, българка, българска гражданка, с основно образование, пенсионерка, неосъждана, с ЕГН **********.

Искането за постановяване на принудително лечение по отношение на предложената С. се явява неоснователно, поради следните съображения:

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, за постановяване на принудително лечение Законът за здравето изисква да са налице кумулативно два критерия - медицински и социален, изразяващи се в следните елементи от фактическия състав:

-предложеното лице да страда от психично заболяване, -заболяването да подлежи на лечение по реда на Закона за здравето - поради психичното си заболяване лицето да представлява опасност или за себе си или за околните.

- лечението да не може да бъде извършено на доброволни начала.

Отсъствието, на която и да било от кумулативно предвидените предпоставки обуславя неоснователност на искането.

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, поддържана и в съдебно-заседание, се установява, че предложената страда от психично заболяване – F-20 параноидна шизофрения.

До момента многократно е получавала амбулаторна и хоспитална психиатрична помощ, като поведението й е психотично мотивирано, доминирано от болестни мисли и преживявания. Налични са емоционално волева промяна от ендогенен тип и социална дисфункция.

В срока за изготвяне на експертизата лицето по свое желание е приело 1 поканата за хоспитализация, като е започнато лечение при условията на дневен стационар, което към момента се явява адекватно за нейното актуално състояние. С оглед на започнатото антипсихочитно лечение и стабилизираното й състояние, предл. С. към момента не представлява опасност за себе си и околните. Проявена е критичност към здравословните проблеми, съчетана със заявена готовност лечението да продължава на доброволни начала в амбулаторни условия, което е манифестирано в сключения между ЦПЗ и предложената С. терапевтичен договор за доброволно лечение от 02.03.2022г. и декларация за информирано съгласие.

Тези констатации на експертизата изцяло се кредитират от настоящия състав, доколкото съответстват на личните възприятия на съда от поведението на предложената и на установеното от разпитите на тримата допуснати по делото свидетели – Д., М. и Н.. В показанията на св. Д. се съдържат данни за налични прояви на агресия, която обаче се явява следствие на липсата към онзи момент на прием на лекарства и адекватност на провежданото лечение. След постъпването на предложената в дневния стационар на ЦПЗ-Пловдив и започването на подходящ прием на лекарства, болестното й състояние е овладяно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице две от предвидените в Закона за здравето кумулативни предпоставки за постановяване на принудително лечение по отношение на предложената, доколкото същата към настоящия момент не е опасна нито за себе си, нито за околните, като освен това е започнала доброволно лечение, което дава реални резултати.

По изложените съображения, искането на РП– Пловдив следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото, разноските по производството за изготвяне на СПЕ в размер на 40 лв., следва да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения, Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря М. П. Малинова в присъствието на прокурора Н. Г. Д. като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20225330200850 по описа за 2022 година

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Районна Прокуратура гр. П. за задължително настаняване и лечение на М. Г. С. – родена на *** г. в гр. П., живуща в ......, българка, българска гражданка, с основно образование, пенсионерка, неосъждана, ЕГН **********.

Направените по делото разноски в размер на 40 лева за изплатено възнаграждение за СПЕ с оглед производството остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1