Решение № 853 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500699 по описа за 2023 година

С Решение № 434/24.02.2023г., постановено по гр. дело № 7703/2022г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на „Коевски недвижими имоти“ ООД със седалище гр. София, предявени против П. И. Е. от гр. Бургас, за осъждането й, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 51 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 000 лева – възнаграждение за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот, дължимо по сключен между страните договор от 04.04.2022г., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от предявяване на исковете - 28.11.2022г., до окончателното й изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Коевски недвижими имоти“ ООД, представлявано от управителя Светлин Славов Коевски, чрез адв. Младен Йовчев. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

1

В жалбата се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че ответната страна не дължи посредническо възнаграждение, тъй като уговорката за заплащане на такова е била отменена от страна на лице без представителна власт, но ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването. Посочва се, че обсъдените от съда множество индиции за липсата на противопоставяне веднага след узнаването от страна на законния представител на ищцовото дружество са единствено предположения на съда, като за коментираните от съда факти и обстоятелства нито са наведени твърдения от ищцовата страна, нито са събрани доказателства, които да ги подкрепят. В жалбата се навеждат доводи за липса на доказателства по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като се твърди, че ответната страна е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на узнаване за сключеното споразумение, тъй като незнанието от страна на законния представител на ищцовото дружество е отрицателен факт и съгласно разпределената доказателствена тежест ответната страна е следвало да го установи.

В жалбата се посочва, че съдът е игнорирал обстоятелства и факти по делото, които безспорно сочат, че управителя на дружеството е узнал за сключеното споразумение едва в хода на производството пред Районен съд – Бургас и отново категорично е било заявено от страна на Управителя на ищцовото дружество, че не потвърждава действията на лицето, сключило въпросния анекс. В жалбата се посочва, че от събраните в производството по делото доказателства, се установява, че законният представител на търговското дружество не е знаел за съществуване на споразумение към сключения договор за търговско посредничество.

Отбелязва се, че непосредствено след узнаването на това обстоятелство, въззивното дружество се е противопоставило по категоричен начин – както на депозирания отговор на исковата молба, така и с изрично изявление в съдебно заседание.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание – въззивната страна – „Коевски недвижими имоти“ ООД депозира писмено становище, в което поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от П. И. Е., с който същата се оспорва изцяло. В отговора се изразява несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Направен е анализ на представените пред районния съд писмени доказателства. Оспорват се изложените в жалбата твърдения, че управителят на дружеството не потвърждава действията на лицето, подписало процесния анекс. Посочва се, че анексът бил подписан от представител (брокер) на въззивното дружество, със знанието и съгласието на управителя Светлин Коевски.

Претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба П. Е. лично в съдебно заседание оспорва въззивната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Представя пред настоящата инстанция копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.05.2023г., което е прието от страна на съда, предвид обстоятелството, че се касае за обстоятелство, което е настъпило след подаване на отговора от ответната страна и същата не е могла да го представи в по-ранен момент.

Бургаският окръжен съд на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Коевски недвижими имоти“ ООД със седалище гр. София против П. И. Е. от гр. Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1 000 лева, представляваща дължимо възнаграждение на 3 дружеството за посредническа дейност въз основа на сключен между страните Договор за гаранционен депозит от 04.04.2022г. В исковата молба се посочва, че в предмета на дейност на дружеството са включени консултации и посредническа дейност при сделки с недвижими имоти и в съответствие със своята дейност през месец март и април 2022г. дружеството е посредничило на ответната страна да продаде своя недвижим имот, находящ се в гр. Сливен.

В исковата молба се твърди, че между ответната страна и ищцовото дружество е сключен Договор за гаранционен депозит, с който е уговорено дължимо от ответната страна – продавач възнаграждение на дружеството за посредническата му дейност в размер на 1 000 лева, платимо в деня на нотариалното изповядване на сделката, но ответната страна не е изплатила своето задължение въпреки финализирането на продажбата на собствения й недвижим имот с нотариален акт на 11.04.2022г.

Ответната страна по предявения иск – П. И. Е. депозира по делото писмен отговор на исковата молба, с който посочва, че в деня на изповядване на нотариалната сделка – 11.04.2022г. е разбрала за поетото задължение да заплати възнаграждение на ищцовото дружество в размер на 1 000 лева и е отказала да сключи сделката, но за да не се провали продажбата на имота е постигнато споразумение с дружеството, че тя няма да дължи това възнаграждение. В подкрепа на своите твърдения, ответната страна представя писмено доказателство – Анекс – споразумение към Договора за депозит от 04.04.2022г.

За да отхвърли претенцията на ищцовото дружество, първоинстанционният съд е приел, че са налице множество индиции за липсата на противопоставяне веднага след узнаването от страна на законния представител на ищцовото дружество, поради което и съдът е посочил, че не може да се приеме ищцовата теза относно сключеното споразумение без представителна власт и последващото валидно противопоставяне на търговеца

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен 4 съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не се констатират и нарушения на императивни материалноправни норми.

По наведените съображения за неправилност на първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на дата – 04.04.2022г. в гр. Сливен е подписано споразумение, наименовано като Договор за гаранционен депозит, по силата на което П. Е. в качеството си на продавач – ответник в настоящото производство, М. Г.

(неучастващо лице в настоящото производство) в качеството си на купувач и „Коевски недвижими имоти“ ООД, представлявано от Управителя Светлин Коевски – ищец в първоинстанционното производство са постигнали съгласие, по силата на което продавачът се е съгласил да продаде, а купувачът да закупи недвижим имот, представляващ апартамент за сума в размер от 51 000 лева, като страните са се задължили да подпишат договор за покупко-продажба на имота с нотариален акт най-късно до 15.04.2022г. На основание чл. 8 от цитирания договор, продавачът – П. Е. се е задължила да заплати на „Коевски недвижими имоти“ ООД сума в размер на 1 000 лева, представляваща комисионна за продажбата на описания недвижим имот, която сума следва да заплати в деня на нотариалното изповядване на сделката.

По делото не се спори относно обстоятелството, че на дата – 11.04.2022г. сделката между страните е изповядана пред Нотариус с район на действие – Районен съд – Сливен и е съставен нотариален акт – това обстоятелство се потвърждава и от представения Нотариален акт № 77 от 11.04.2022г., том ІІ, нот. дело 0 228/2022г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Сливен.

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на дата – 11.04.2022г. П. Е. и „Коевски недвижими имоти“ ООД, представлявано от Светлин Коевски са постигнали споразумение към Договор за депозит от 04.04.2022г., по силата на което страните са се договорили чл. 8 от договора за депозит, подписан между страните да отпадне, а всички останали договорености в договора за депозит да останат в сила. По делото не се спори и относно обстоятелството, че 5 цитираното споразумение е подписано от страна на „Коевски недвижими имоти“ ООД от лице на име – С. И. П., за която в производството не се спори, че няма представителна власт по отношение на ищцовото дружество.

На основание чл. 301 от Търговския закон когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. При това положение – настоящата инстанция намира, че единствения спорен момент по делото остава обстоятелството дали и кога Управителят на ищцовото дружество е узнал за подписаното споразумение и дали и кога се е противопоставил на П. Е., че това споразумение е постигнато без лицето, което го е подписало като представител на дружеството да има валидна представителна власт, за да може да се приеме, че дружеството не е потвърдило действия на това лице и съответно – да се приеме, че дружеството не е обвързано от това постигнато споразумение и ответната страна продължава да е задължена спрямо него по силата на първоначално подписания договор.

От представеното пред настоящата инстанция копие от

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.05.2023г. от снетите по случая сведения от С. К. се установява, че в деня на изповядването на сделката той е провел разговор с П. Е., за да се разберат за плащането на сумата от 1 000 лева и тя му е отговорила, че са постигнали и са подписали споразумение, по силата на което тази комисионна да отпадне.

Касае се за изявление от страна на представителя на ищцовото дружество Коевски, което е направено пред разследващите органи, тоест – направено е пред държавен орган в рамките на неговата компетентност, поради което и настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде взето предвид от съда при изграждане на решаващите фактически и правни изводи, поради което и съдът приема, че по делото се установява, че Управителят на дружеството е узнал още на 11.04.2022г. за постигналото споразумение и е следвало да се противопостави веднага на извършените действия без валидна представителна власт. При положение, че по делото не се установява изявление за противопоставяне на извършените действия от страна на Управителя на „Коевски недвижими имоти“ ООД именно към този момент, в който той е узнал за подписаното споразумение от проведения телефонен 6 разговор с П. Е., то по смисъла на чл. 301 от Търговския закон следва да се приеме, че търговецът е потвърдил действията на лицето, извършени без представителна власт.