Определение № 12 от 15.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20254001000276 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от „Скорпио“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Русе“ № 37А, ет. 4, ап. 3, представлявано от управителя Калин Калинов, срещу Определение № 260087/10.07.2025 г., постановено по т. д. № 101/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу Решение № 260002/07.05.2025 г. по същото търговско дело.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В частната жалба се твърди, че дължимата държавна такса е била реално платена още на 05.06.2025 г., тоест в рамките на указания едноседмичен срок, като поради технически пропуск платежното нареждане не е било приложено към първоначално подадената молба. Навежда се, че молбата от 11.06.2025 г. е била изпратена по пощата на 09.06.2025 г., а след получаване на разпореждането от 11.06.2025 г. за представяне на платежния документ, такъв е бил изпратен по пощата на 09.07.2025 г. и е постъпил в деловодството на съда на 14.07.2025 г., като е придружен с платежно нареждане от 05.06.2025 г. за сумата от 125 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново. Сочи се, че при тези данни нередовността на въззивната жалба е била своевременно отстранена, поради което не са били налице предпоставките за връщането и по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Жалбоподателят отправя искане, въззивният съд да отмени обжалваното определение и да приеме, че въззивната жалба е редовна и подлежи на администриране.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещна страна – М. К.

1

Г. и К. М. Д., чрез процесуалния им представител адв. В. М., с който се изразява становище за неоснователност на подадената от „Скорпио“ ЕООД частна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Изложените възражения се основават на твърдението, че спорът по частната жалба се свежда единствено до въпроса дали жалбоподателят е изпълнил в срок дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, по-специално представянето на документ за внесена държавна такса. В тази връзка насрещната страна подчертава, че самият жалбоподател не оспорва, а напротив – изрично признава релевантните фактически обстоятелства, довели до постановяване на обжалваното определение, поради което същото следва да се приеме за правилно и законосъобразно.

Поддържа се, че с определение от 14.05.2025 г. по т. д. № 101/2020 г. Окръжен съд – Плевен е оставил без движение въззивната жалба на „Скорпио“ ЕООД и е дал ясни и задължителни указания в едноседмичен срок от съобщението да бъде представен документ за внесена по сметката на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 125 лв., както и необходимите преписи от жалбата за останалите страни в производството, като изрично е предупредил жалбоподателя за последиците от неизпълнение – връщане на жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Насрещната страна излага, че с молбата от 11.06.2025 г. „Скорпио“ ЕООД не е изпълнило дадените указания в пълен обем, тъй като макар да са представени преписи от въззивната жалба, не е представен документ за внесена държавна такса. Поради това още към този момент са били налице предпоставките за връщане на въззивната жалба по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Въпреки това съдът е предоставил на жалбоподателя допълнителна възможност да отстрани нередовността, като с разпореждане от 11.06.2025 г. му е указал да представи платежния документ „незабавно“. Това разпореждане, както самият жалбоподател признава, е било получено на 02.07.2025 г., но въпреки това и в рамките на този допълнителен период указанията не са били изпълнени.

Изрично се възразява срещу довода на жалбоподателя, че последващото представяне на платежното нареждане – с молба от 14.07.2025 г., изпратена след датата на постановяване на обжалваното определение – има правно значение за законосъобразността на връщането на въззивната жалба. Според насрещната страна този факт е ирелевантен, тъй като нормата на чл. 262, ал. 2 ГПК е ясна и императивна и предвижда връщане на жалбата при неизпълнение в срок на дадените указания, като предпоставките за това са били налице още към 11.06.2025 г., а впоследствие и след неизпълнение на допълнителните указания, дадени с разпореждането от същата дата.

В заключение се поддържа, че по собствените твърдения на жалбоподателя той не е изпълнил нито първоначалните указания, дадени с определението от 14.05.2025 г., нито последващите указания, дадени с разпореждането от 11.06.2025 г., поради което първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал въззивната жалба.

На това основание насрещната страна отправя искане, въззивният съд да остави без уважение частната жалба на „Скорпио“ ЕООД и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В писмения отговор синдикът на „Атон-2“ АД – Б. М., изразява становище, че подадената от „Скорпио“ ЕООД частна жалба е недопустима, а при условията на 2 евентуалност – неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На първо място се поддържа възражение за липса на правен интерес от страна на „Скорпио“ ЕООД както от подаването на въззивната жалба срещу решението за одобряване на оздравителния план, така и от обжалването на определението за връщането и. Излага се, че дружеството не е участник в производството по несъстоятелност на „Атон-2“ АД, тъй като е прехвърлило претендираните от него вземания на друго лице – „Тепих Транс“ ООД, като тези вземания са включени в списъка на неприетите вземания с определение по чл. 692 ТЗ, обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ. Посочва се, че подаденото от „Скорпио“ ЕООД искане по чл.

303 ГПК за отмяна на това определение е оставено без разглеждане като недопустимо с определение на Върховния касационен съд, както и че с влязло в сила определение на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено определение на Окръжен съд – Плевен, с което като недопустимо е оставено без разглеждане и възражението на „Скорпио“ ЕООД по чл. 703, ал. 5 ТЗ срещу приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване. От тези обстоятелства се извежда извод, че след като процесуалните действия на „Скорпио“ ЕООД по чл. 303 ГПК и чл. 703, ал. 5 ТЗ са били приети за недопустими, то недопустима е и въззивната жалба срещу решението за одобряване на плана, както и настоящата частна жалба срещу връщането и.

При условията на евентуалност синдикът излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че спорният въпрос се свежда до това дали жалбоподателят е изпълнил в срок дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, като се изтъква, че дори от собствените твърдения на „Скорпио“ ЕООД следва извод за неизпълнение на тези указания в предоставените срокове. Подчертава се, че жалбоподателят изрично признава настъпването на фактическите обстоятелства, послужили като основание за постановяване на обжалваното определение, което обуславя неговата правилност и законосъобразност.

Излага се, че с определение от 14.05.2025 г. по т. д. № 101/2020 г. Окръжен съд – Плевен е оставил без движение въззивната жалба на „Скорпио“ ЕООД и е дал ясни, конкретни и задължителни указания в едноседмичен срок от съобщението да бъде представен документ за внесена по сметката на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 125 лв., както и преписи от жалбата за останалите страни в производството, като изрично е предупредил жалбоподателя, че при неизпълнение в срок въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Сочи се, че с молбата от 11.06.2025 г. „Скорпио“ ЕООД не е изпълнило напълно дадените указания, тъй като е представило единствено преписи от въззивната жалба, но не и документ за внесена държавна такса, поради което още към тази дата са били налице предпоставките за връщане на жалбата.

Поддържа се, че въпреки това съдът е предоставил на жалбоподателя допълнителна възможност за изпълнение, като с разпореждане от 11.06.2025 г. му е указал да представи платежния документ „незабавно“. Това разпореждане, по признание на самия жалбоподател, е било получено на 02.07.2025 г., но и в този допълнителен срок указанията не са били изпълнени. Изрично се сочи, че представянето на платежното нареждане едва с молба от 14.07.2025 г., респективно твърдяното изпращане на същото на 09.07.2025 г., е извършено след изтичане на разумен срок от получаване на разпореждането и след постановяване на обжалваното определение, поради което е правно ирелевантно за преценката относно законосъобразността на връщането на въззивната жалба.

3

В заключение се поддържа, че към датата на постановяване на Определение № 260087/10.07.2025 г. указанията на съда не са били изпълнени нито в първоначално предоставения срок, нито при повторно дадената възможност, поради което са били налице всички законови предпоставки за връщане на въззивната жалба по чл. 262, ал.

2, т. 2 ГПК.

Поради това се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално – без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

От данните по делото се установява, че с определение от 14.05.2025 г. Окръжен съд – Плевен е оставил без движение въззивната жалба на „Скорпио“ ЕООД срещу решение № 260002/07.05.2025 г. по т. д. № 101/2020 г., като е дал на жалбоподателя едноседмичен срок за отстраняване на констатирани нередовности, изразяващи се в непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на 125 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново и в непредставяне на необходимия брой преписи от въззивната жалба за връчване на насрещните страни – кредиторите М. Г. и К. Д., гласували за приемане на оздравителния план, както и на синдика Б. А. М.. В определението изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Препис от определението е връчен на жалбоподателя на 02.06.2025 г., като срокът за отстраняване на нередовностите изтича на 09.06.2025 г. /присъствен ден/.

На 09.06.2025 г. /видно от пощенско клеймо/, е постъпила молба, входирана на 11.06.2025 г. в деловодството на Окръжен съд – Плевен, от „Скорпио“ ЕООД, с която е заявено, че са представени платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 125 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново, както и три преписа от въззивната жалба. При служебна проверка съдът е констатирал, че посоченото платежно нареждане не се съдържа по делото, поради което с разпореждане от 11.06.2025 г. е указал на жалбоподателя да представи незабавно документа за платената държавна такса. Това разпореждане е било съобщено на „Скорпио“ ЕООД на 02.07.2025 г.

С молба, изпратена на 09.07.2025 г. /видно от пощенско клеймо/, входирана на 14.07.2025 г., жалбоподателят е представил копие от платежен документ за заплатена още на 05.06.2026 г. държавна такса по см. на Апелативен съд – Велико Търново.