Решение № 221 от 25.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Благоевград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101244 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от законните представители Х*** и П*** против Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б***, ***

Ищецът твърди, че между "Сити Кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника, като заемополучател, е бил сключен на 06.11.2019 г. Договор за потребителски кредит № 369892, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 800 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 %.

Заявява, че кредитополучателят не е заплатил дължимата се парична сума. Поддържа, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 13.01.2022 г., „СИТИ КЕШ“ ООД (цедент) е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на вземането на настоящия му адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер. Смята, че алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Излага, че задължението на ответника към настоящия момент било 8000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване. Навежда, че за посоченото вземане по ч. гр. д. № 143/2025г. по описа на РС- Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 80/21.01.2025г., която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител А., счита предявения срещу него иск за неоснователен. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане. Прави възражение за нищожност на договора за кредит. Заявява, че цесията не била надлежно съобщена на ответника. Излага подробни доводи в за обосноваване на тези възражения. С оглед на горното се иска от съда да признае за 1 установено, че ответникът не дължи претендираната от ищеца сума.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 800 лв.

/осемстотин лева/ - главница, произтичаща от Договор за паричен заем Кредирект № 369892, сключен на 06.11.2019 година между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и Н. Й. Й., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 година, за което длъжникът е уведомен на 21.03.2022 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението /28.10.2024г./ до окончателното изплащане на вземането.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 80 от 21.01.2025г. по ч. гр. д. № 143/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявения установителен иск:

От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем Кредирект № 369892 от 06.11.2019 г. и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответника Н. Й. (като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 800 лв., като последният се задължил със 1 месечна погасителна вноска в размер на 840,05 лв., с падеж 21.12.2019г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, както и с такса за експресно разглеждане.

Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от лог файл по договор за паричен заем № 369892 и разписка за извършено плащане № 2000000194747631 с дата 06.11.2019г.

В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,62 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. В чл. 3, ал. 10 било предвидено заемополучателят да заплатил и такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лв. Уговорено било (чл. 3, ал. 11), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати с таксата за експресно разглеждане, била в размер на 1250 лв.

От приетия като писмено доказателство по делото копие от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022г. се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за заем.

Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от Приложение № 1 от 13.01.2022г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визирано с отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 2

ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител. Следователно ответникът е бил известен за прехвърлянето на процесното вземане в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).

От съдържанието на процесния договор и Общи условия към него става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен неправилно в договора от 48,62 %. В тази връзка от съдържанието на договора и Общи условия към него се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от ответника по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 1250 лв., от които изтеглената главница е само 800 лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит и общи условия към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,62 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 06.11.2019 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.

Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

По отношение на уговорените такси за събиране на вземането по процесния договор за кредит, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава и за експресно разглеждане, съдът намира следното:

Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК.

Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно 3 ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил вноската си. По правилото на чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на такси за събиране на вземането, се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Трябва да се изтъкне, че таксата за експресно разглеждане пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като същата е именно такса за действие, пряко свързано с усвояване и управление на кредита.

За пълнота на изложението следва да се разгледа и възражението на особения представител на ответника за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане. В тази връзка съдът намира, че следва да изтъкне следните съображения: