Решение № 887 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева в присъствието на прокурора Н. Н. Т. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330203978 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 25-1030-003830/

17.06.2025г. В ЧАСТТА, с която на И. И. К. е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на 1

АУАН и НП са:

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

С ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се прие, че за да отговарят на посочените изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Пренесени на плоскостта на конкретния казус гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, за това, че на 23.05.2025 г. в 09:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището, на ул.

Съединение и ул. Вълко Шопов не се съобразил с предписанията на ПЗ Б2 /стоп/.

Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

Съгласно чл. 45, ал.2 от ППЗДВП значението на ПЗ Б2 е "Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!"

Съгласно чл. 46, ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“ От цитираните разпоредби е видно, че съобразяването с ПЗ Б2 включва две самостоятелни задължения:

-спиране преди стоп линията или при липса на очертана стоп линия на линията, на която е поставен знакът;

-пропускане на пътните превозни средства, които имат предимство преди потегляне, след извършеното спиране.

Обстоятелството, че съобразяването с предписанията на ПЗ Б2 включва 2 две самостоятелни задължения предполага и че нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП може да се извърши с две алтернативни форми на изпълнителното деяние:

-неспиране преди стоп линията или при липса на очертана стоп линия на линията, на която е поставен знакът;

-или макар да е налице спиране, неотдаване на предимство на водачите, които се ползват с такова.

С оглед разяснените форми на изпълнителното деяние при нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП при вменено несъобразяване с предписанията на ПЗ Б2, спазването на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН изисква в АУАН и НП надлежно да бъдат посочени следните съставомерни обстоятелства:

-налице ли е очертана стоп линия на процесното кръстовище или водачът е следвало да съобразява мислената линия на знака;

-спрял ли е водачът на стоп линията, респективно на мислената линия на знака;

-пропуснал ли е водачът движещите се по пътя с предимство.

Нито едно от тези съставомерни обстоятелства не фигурира в текста на АУАН и НП, като вместо това в тези процесуални документи е намерил отражение само правният извод на наказващия орган, че водачът не е съобразил предписанията на ПЗ Б2, но не и каквито и да било конкретни факти в подкрепа на този извод.

По този начин:

-не само, че се нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере фактическите признаци на вмененото му нарушение, доколкото същият е принуден да гадае каква е конкретната форма на изпълнителното деяние, която му се вменява,

-но и са затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото, както вече се посочи, в АУАН и НП изложение на конкретни факти изобщо липсва.

В конкретния случай липсата на описание на съставомерните факти е особено съществена, доколкото доводът навеждан от жалбоподателя е, че всъщност е спазил задължението да спре преди стоп линията, като след това е изтеглил колата напред, за да има видимост към ползващите се с 3 предимство МПС.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи вида неизправност по обзорното стъкло.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в с л у ч а я досежно съставомерната форма на изпълнителното деяние/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

ПО РАЗНОКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

4

В случая уговореният и заплатен размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-003830/17.06.2025г.

В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която на И. И. К. е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати в полза на И. И. К. , ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5