Решение № 59 от 27.02.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420201219 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по жалба на Т. И. И. от гр.Враца против НП№ 22-0967-002069/20.10.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца, с което за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП и на същото основание, са наложени административни наказания глоба от 2000.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания за необоснованост на атакуваното постановление, поради недоказаност на изложените в НП факти на вмененото нарушение, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се излага бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 09.10.2022 г., около 01.00 ч., полицейски екип на служители към РУВраца, включващ свидетелите Р.Р. и Ф.Ф., патрулирал в с.Л., в района на кръстовището на ул.“Р.Даскалов“ и ул.“Г.Д.“, когато забелязали движещ се срещу тях л.а.“БМВ Х5“, с рег.№*****. На свой ред водачът на въпросното МПС забелязвайки полицейския автомобил, незабавно отбил и угасил фаровете на автомобила. Без да губят от поглед автомобила и неговия водач, свидетелите Р.Р. и Ф.Ф. незабавно се приближили, спрели и започнали пролицейска проверка на водача, който се оказал настоящият жалбоподател.

При извършената проверка по документи и след допълнителна проверка чрез дежурен ОДЧ се оказало, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, бидейки лишен от това право по административен ред с предходна ЗПАМ, поради констатирано предходно управление на МПС след употреба на забранени наркотични вещества, установено с техническо средство. След проверката на документите, свидетелите-полицейски служители към РУВраца приканали жалбоподателя за тестване за употреба за алкохол с техническо средство, на която проверка жалбоподателят се съгласил без възражения. Проверката с теехническо средство „Алкотест Дрегер“ е извършена и се оказала отрицателна. След това полицейските служители обяснили на жалбоподателя, че ще му бъде извършена и последваща такава с техническо средство за употреба на наркотични вещества, на което жалбоподателят устно обяснил, че ще откаже, тъй като е употребявал такива предходно. За съдействие бил извикан втори полицейски екип от полицейски служители на сектор „ПП“-Враца, в състав свидетелите Д.Д. и Я.Д., които пристигнали на място и в чието присъствие, жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Били издадени талон за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества, както и процесния АУАН№784233/09.10.22 г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, които жалбоподателя също отказал да приеме и подпише, надлежно удостоверено с подпис на свидетел. След съставяне на тези актове, няма данни и не се твърди, че жалбоподателят се е явявал доброволно в съответно лечебно заведение за даване на кръвна проба относно употреба на наркотични вещества. Същият единствено е депозирал писмени 2 възражения против АУАН до сектор „ПП“-Враца, с твърдения /обобщено/, че на инкриминираните време и място не е имал качество на водач на процесното МПС, тъй като не го е управлявал, но без да сочи севентуални свидетели и/или да иска събиране на съответни доказателства. На свой ред и по повод тези възражения, в сектор „ПП“-Враца е извършена допълнителна проверка за разследване на спорните обстоятелства, съгласно чл.52, ал.4 ЗАНН, при която всички горепосочени полицейски служители са дали допълнителни сведения, потвърждаважи отразените в първоначалния АУАН фактически констатации. Последвало е издаването на обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв., както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът изведе на първо място от преките показания на свидетелите –очевидци-полицейски служители на РУ-Враца Р.Р. и Ф.Ф., които в показанията си са категорични, че са възприели движението и управлението на процесното МПС и неговия водач, в лицето на настоящия жалбоподател, по начин и време, обусловило последващата полицейска проверка на водача по документи и за употреба на алкохол и наркотични вещества. Въпросните свидетели са без явни за съда основания за евентуална заинтересованост в показанията си. Отделно от това, разгледани самостоятелно и съпоставено, въпросните свидетелски показания се явяват последователни, логични и вътрешно непротиворечиви както по между си, така и с останалите налични доказателства, които ще бъдат посочени по-долу.

Освен това, въпросните показания се явяват и времево устойчиви и непротиворечиви спрямо даването им в с.з., съпоставено с дадените на досъдебната фаза писмени сведения, изискани от АНО. На следващо място, показанията на тези двама свидетели, добре кореспондират, макар и косвено и с показанията на останалите двама полицейски служители на сектор „ПП“Враца- Д.Д. и Я.Д.. Макар и да са преки очевидци само на извършения от жалбоподателя отказ за тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, в останалата им част в показанията си, тези двама свидетели потвържават и възпроизвеждат дадените им при пристигане на място обяснения на колегите си относно първоначалната ситуация, наложила извършване на полицейската проверка, в това число и възприетото 3 управление на процесното МПС и неговото водачество, в лицето на настоящия жалбоподател. На последно място, всички посочени до тук гласни доказателствени източници в лицето на изброените 4-ма свидетели, добре кореспондрират и с всички останали данни, обективирани в приложените писмени материали по преписката, в т.ч. процесните АУАН и НП, талон за медицинско изследване, справка за нарушител и др.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло кредитира и се доверява на тази добре оформена група от непротиворечиви доказателствени източници.

Обратно, в случая съдът не възприема и не цени ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства в лицето на свидетелите Г.Х. и Р.П., които в показанията си пред съда, твърдят, че цялата ситуация е била „недоразумение“, тъй като преди появяването на първия екип от полицейски служители, процесното МПС е било вече спряно и паркирано, но с отворени врати и оставени включени фарове, а жалбоподателят е отишъл на шофьорското място с цел да говори по телефон и да угаси фаровете по молба на св.Г.Х., който е ползвател на автомобила. И двамата свидетели признават изначално, че са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, което принципно индицира на заинтересованост, налагащо по-внимателен и покритичен подход при оценката за достоверност на тези показания. Отделно от това, за св.Г.Х. се открива допълнително такова обстоятелство, свързано с това, че като законен ползвател на процесното МПС, същият търпи допълнителни неблагоприятни последици от процесната ситуация откъм издадена ЗПАМ за временнно спиране движението на автомобила чрез сваляне на регистрационните табели. Отделно от това и както се посочи погоре, въпросните свидетелски показания на тези свидетели са ангажирани от жалбоподателя за първи път в съдебното производство, въпреки упражненото му право на писмени възражения срещу процесния АУАН до АНО, но без да ги посочи и да поиска да им бъдат снети сведения от него.Отделно от това, и четиримата свидетели –полицейски сужители, чийто показания бяха кредитирани от съда по-горе, са категорични, че към момента на съответните събития, за които свидетелстват, на местопроизшествието, в близост е имало само едно лице, което идентифицират като св.Г.Х., стоящо от страни. И четиримата свидетели са категорични, че в близост не е имало други лица или 4 други паркирани в близост автомобили, за което свидетелстват въпросните двама свидетели, анажирани от жалбоподателя. Всички тези обстоятелства, допълнително сочат на заинтересованост и недостовереност на коментираните свидетелски показания, ангажирани от жалбоподателя. Затова и като краен резултат, съдът ги дискредитира и игнорира.

На последно място, няма как да не се отбележи и че твърденията на жалбоподателя, за това, че не е управлявал процесното МПС, обосноваващи отказа му да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, се явяват житейски нелогични и неправдоподобни на фона на това, че първоначално се е съгласил и е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, а едва след това е отказал последваща проверка за употреба на наркотични вещества.

При така установеното от фактическа страна и въз основана гореизложения доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед представените по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и е налице, пълно, точно и ясно описание на нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.

От материално-правна страна: с оглед събраните в хода на съдебното производство и обсъдени по-горе доказателства, по делото безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества със съответно техническо средство. Неизпълнението на предписаното от закона задължение, влече като последица за жалбоподателя ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл.174, ал.3 ЗДвП.

За извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган е наложил съответни по вид и размер наказания – глоба в 5 размер от 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

При гореизложените съображения, съдът намери, че обжалваното постановление е напълно обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№22-0967-002069/20.10.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца, с което на Т. И. И. от гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6