Определение № 1649 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900919 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Мидера“ ЕООД, представлявано от управителя М. М., чрез пълномощник адв. Д. П. от САК, срещу решение № 1160 от 09.10.2025г. по в.т.д.№ 1181/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 2293/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на дружеството срещу Х. Ц.

Славов за осъждането му да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД (като заплатена без основание), а в условията на евентуалност като платена при отпаднало основание - чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД (развален поР. неизпълнение договор за консултантски услуги) сумата 39 493.89 лв., постъпила по сметката на ответника с два банкови превода от 15.07.2016г. и от 26.10.2016г. с посочено основание „плащане по договор“.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и уважаване на исковите претенции, респ. връщане на делото за повторно разглеждане от САС с указания. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения поР. необсъждане на релевантни доказателства, кредитиране на показания на заинтересовани свидетели, незаконосъобразен 1 отказ на бъде разпитан нередовно призован пред въззивната инстанция свидетел на ищеца, неправилно възприета фактическа обстановка, неправилна преценка на представените по делото фактури, неправилна преценка на плащанията, извършени от трети лица по тях, превратно тълкуване на представените по делото договори и неправилни изводи за тяхното изпълнение, включително и за изпълнение на дейности, които ответникът твърди, че е осъществил. Възразява се срещу извода на съда, че ответникът е получил претендираните с исковата молба суми на годно основание да ги задържи. Възразява се, че такова не може да е налице, тъй като основният, първият договор от 22.01.2014г., с който възложителите „София парксайд“ и „Риторекс“ са възложили на посредника намиране на купувач за техни имоти/дружествени дялове, е със срок на действие една година, с изтичането на който той е прекратен на 22.01.2015г., а с прекратяването му са прекратени и сключените въз основа на него последващи договори и споразумения за превъзлагане на подизпълнители на задачите по основния договор, т.е. те следват съдбата на основния договор. Възразява се, че финализирането на сделката с намирането на купувач за имотите (респ. на дружествените дялове от капитала на дружеството продавач) и сключване на окончателен договор между собственика и купувача, е осъществено през април 2016г., поР. което, ако има изпълнение на консултантски действия от ответника, те са извън времевия период на договорната обвързаност.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1.За начина, по който при решаването на делото съдът следва да преценява свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните (роднините, пълномощниците и други).

Твърдението е за неправилно възприемане и кредитиране на свидетелските показания на свидетелите на ответника С.а и И. М.а без да е съобразена тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото - И. М.а е ответник по иск, заведен от „Мидера“ за неоснователно получени суми по същото правоотношение, а С.а е съпруга на ответника. Касаторът се позовава на цитирана практика на ВКС.

1.1. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди и изложи мотиви относно показанията на кръга от свидетелите по чл.172 2

ГПК, като такъв от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и конкретно Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни мотиви по чл. 172 ГПК във всеки случай, когато кредитира показания на роднини, еднолични собственици и други лица с явна имуществена или лична обвързаност, и как следва да бъде мотивирана такава преценка в светлината на равенството на страните и практиката на ВКС?

2 . За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор и значението им за изхода на делото. Твърдението е, че САС във вреда на касатора не е изпълнил посочените във въпроса задължения на съд по съществото на спора.

Въведена е същата допълнителна предпоставка - чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на актове на ВКС.

3. Със съображението, че за да отхвърли иска САС е посочил, че неиздаването на фактура би могло да доведе до данъчни и административни санкции, но няма отношение към дължимостта на договорни престации и изпълнението на облигационни задължения, е поставен въпросът за доказателствената сила на издадената фактура. Твърдението е, че от една страна от ответника е представена фактура № 118/10.05.2016 г на стойност 21 000 евро /41 072.43 лв./ и в същото време вещото лице е установило, че фактура със същия номер и дата е декларирана в дневника за покупко-продажби в НАП, но със стойност 4810 лв. без ДДС, с друго основание. САС не обсъдил дали кредитира или не кредитира заключенията на ССчЕ в тази му част. Въведена е същата допълнителна предпоставка.

4 „По материалноправния въпрос“ с какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка, когато предмет на договора е поръчка на стойност над 5 000 лв. Твърдението е, че въззивният съд не е имал основание да се позовава на показанията на свидетели предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, но е приел, че чрез свидетелските показания се установява договорено възнаграждение за ответника на стойност над 5 000 лева. Възразява се, че свидетелските показания са кредитирани само по отношение на част от обстоятелствата, които те разкриват; че показанията на свидетелите не са от естество да 3 установят самата достоверна дата на договора, по който страна е ответникът, в който смисъл касаторът се позовава на решението по гр.д.№ 176/2010г. на 2 г.о. на ВКС. Към въпроса е цитирана и друга практика на ВКС, с която се твърди, че изводите на въззивният съд са в протИ.речие.

4.

1 За начина, по който при решаването на делото съдът цени свидетелските показания, с които се установява договор на стойност над 5 000 лева, като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

4.1.1. със

Допустимо ли е установяването на договор с предмет над 5 000 лв. свидетелски показания при оспорването на съществуването на договора?

4.1.2. Следва ли при иск по чл. 55 ЗЗД съдът да възложи доказателствената тежест на ответника за доказване на основание (напр. сключен договор), когато се претендира, че плащането е без основание или по невалиден правен титул и какви са последиците при липса на надлежни първични счетоводни и правни документи?

5 . За начина, по който при решаването на делото съдът следва да приеме фактите, които се установяват с частните свидетелстващи документи, датата и мястото на съставянето им, когато са оспорени с твърдение за произнасяне в протИ.речие с цитирана практика на ВКС.

6. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за изясняването на факти и обстоятелства във връзка с прилагането на императивна материалноправна норма, по който се сочи, че няма изрично произнасяне на САС. Според обжалващата страна, независимо, че доказателствено искане не е направено във въззивната жалба, САС е следвало да назначи счетоводна експертиза.

7 . За начина, по който при решаването на делото съдът следва да приеме волеизявления за прекратяване или продължаване на действието на предходни уговорки между договарящите страни.

Изложено е, че по въпроса изводите на САС са неправилни, тъй като представеният от ответника договор за възложена консултантска услуга от 20.10.2014г. е ценен, въпреки че действието на договора от 22.01.2014г., на основание на който е сключен представеният от С., е прекратен на 4

22.01.2015г., защото изрично е уговорено, че ще действа за 1 година. Излага се, че сключените въз основа на прекратения договор споразумения и договори не пораждат правни последици, а процесната сделка за прехвърляне на дружествените дялове, за която се твърди че е в резултат на извършената от Х. С. консултантска услуга, е сключена през м.април 2016г., което прави договорите от 22.01.2014г. и от 20.10.2014г. пряко неотносим и към предмета на доказване, но въззивният съд неоснователно е отказал да приложи законните последици в съответствие с разрешенията по тълкуването на закона, дадени в решението по гр.д. № 5205/ 2015 г., на 4 г.о. на ВКС.

8. Без да се поставя въпрос в този пункт от изложението се сочи, че САС не е разпитал като свидетел М. Д. М.. Поддържа, че искането за допускане на свидетеля, е своевременно направено пред първоинстанционния и е поддържано пред въззивния съд, но поР. влошаване на здравословното му състояние, същият не е имал възможност да се яви в съдебно заседание, за което са ангажирани доказателства; за последното по делото открито съдебно заседание пред апелативния съд М. М. не е редовно призован, но въпреки нередовната процедура по призоваване на свидетеля, определението за допускането му е отменено и той е заличен. Поддържа се, че при решаването на делото горестоящият съд следва да допусне до разпит неразпитаните пред първата инстанция свидетели, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, в който смисъл се позовава на практика на ВКС, несъобразена от въззивния състав.

Като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са поставени въпросите:

9.1 Представлява ли процесуално нарушение по смисъла на чл. 8, чл. 9 и чл. 12 ГПК, чл. 121 КРБ, както и забрана за дискриминация по чл. 6 КРБ и чл. 4 и чл.

6 ЗЗДискр. и нарушаване на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказът на въззивния съд да изслуша допуснатия като свидетел управител и законен представител на „Мидера“ ЕООД за относими обстоятелства по делото, при доказано трайно 95% увреждане на последния, при положение че същевременно изцяло е кредитирал гласните доказателства на свързани със страната свидетели, които са заинтересовани от изхода на спора, доколкото избирателното кредитиране на доказателства и отказът да бъде разпитан ключов 5 свидетел на въззивника е съществено нарушение на състезателното начало и принципа на равенство?

9 . 2 . Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и акт на процесуална дискриминация по признак „увреждане“, отказът на въззивния съд да допусне и проведе разпит на управителя и законен представител на ищеца, който е лице с трайно 95% увреждане, при доказана обективна невъзможност за явяване, без да бъдат използвани алтернативни процесуални механизми (разпит в дома, видеоконференция), когато същевременно съдът изцяло е кредитирал показанията на зависими и заинтересовани свидетели, свързани с ответника?

9.3. Следва ли лице с тежко увреждане да бъде улеснено процесуално за участие в делото, и ако не, представлява ли това дискриминация по смисъла на чл. 6 КРБ, чл. 4 и чл. 6 ЗЗДискр. и чл. 47 Хартата на основните права на ЕС?

9.4. Длъжен ли е въззивният съд да осигури ефективен достъп до процеса на законните представители с трайни увреждания чрез алтернативни способи и какъв е стандартът за това според чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС?

10. За начина, по който при решаването на делото съдът е приел за доказано сключването и изпълнението по договора за поръчка - частен документ без достоверна дата, оспорен от ответната страна по делото. Между страните по представените договори, основание за възлагане на поръчка от „Мидера“ ЕООД към Х. С. не са издадени фактури.