Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1402 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1380/2024
Вид
Определение № 1402
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501380 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД против Разпореждане № 12232/24.04.2024, пост. по ч.гр.д.№ 5148/24, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн.чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Р. А. А. за заплащане на следните суми: 142,03 лв.

– изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053770471 от 22.01.2023 г., 8,70 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2023 г. – 25.01.2024 г., и 20,16 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2023 г. – 07.03.2024 г., заедно със законната лихва върху главницата от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Счита за неправилен извода на съда, че договореният размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Поддържа, че съизмеряването на този размер с трикратния размер на законната лихва не кореспондира с актуалната съдебна практика и нормите на ЗПК, които въвеждат максимален размер на ГПР. По отношение на претендираната застраховка твърди, че ЗПК не забранява сключването на допълнителни клаузи за предоставяне на други услуги към договора. В случая застрахователната премия е заплатена чрез допълнително отпуснат финансов ресурс, поради което и правомерно размерът на главницата се формира както от размера на отпуснатия кредит, така и от допълнително финансиране на застрахователната премия. Оспорва и извода на съда, че претендираното обезщетение за забава противоречи на нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Счита и че с извършената служебна проверка за неравноправни клаузи на потребителски договор съдът не е съобразил нормите на чл.9 и чл.20 от ЗЗД относно свободата на договаряне. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за уважаване на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на 1 заявлението до окончателното изплащане и разноски. Представено е извлечение от сметка, в което е описано какво съставляват претендираните суми. В допълнителна уточняваща молба е посочено, че към главницата са включени и суми по предоставени допълнителни услуги за застраховка. В същата молба е разграничил и стойността на претенциите по пера – невърната главница по договора за кредитиране на стока и неплатена главница по договора за предоставена услуга – заплащане на допълнителни застрахователни услуги. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между страните, както и декларация за присъединяване към застрахователна програма „защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „ Второ медицинско мнение“. Приложено е и извлечение от сметка, от което е видно, че са налице четири неплатени вноски по договора, като неплатения размер на главницата е 142,03лв., договорна лихва от 8,70лв. за периода 25.10.23-25.01.24г., обезщетение за забава от 20,16лв. От същите се установява, че между страните е сключен договор за кредит №4053770471/22.01.2023г., като кредиторът е предоставил на кредитополучател сумата от 478,77лв., при лихвен процент от 37,76%, като в допълнение е посочено че към главницата са включени и две допълнителни услуги по застраховане.

Посочено е в договора и че годишния процент на разходите е 44,40%. , като общо дължимата сума е 582,23лв.

Представено е и извлечение от сметка, в което е посочено, че оставащите дължими месечни вноски са 4 и са описани сумите, които се дължат.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи. Посочил е, че в представеното извлечение от сметка не е посочено като дължимо вземане за заплатена застрахователна премия, поради което и няма как да бъде издадена заповед за изпълнение за същото. По отношение на претендираната договорна лихва е приел, че клаузата, уреждаща дължимостта й е евентуално неравноправна поради противоречие с добрите нрави., т.к. надвишава трикратния размер на възнаградителната лихва и е в разрез с принципите на добросъвестността. По отношение на претендираното обезщетение за забава е приел, че претендираният размер е многократно по-висок от този, който би бил дължим при определянето му с оглед законната лихва. Предвид тези обстоятелства съдът е направил извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че от представеното извлечение от сметка, което е и основанието за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, не са отграничени отделните видове вземания – по договора за кредит и за заплатена застрахователна премия. Отделно от това при съпоставяне с приложения погасителен план не може да се установи как са формирани претендираните размери, доколкото в извлечението е записано, че остават непогасени четири погасителни вноски, а по погасителен план размерът на главниците за последните четири вноски е различен от претендирания. Така не става ясно какво изобщо е включено в претендирания размер за главница и за кои вноски се претендира, че не са погасени. По отношение на уточнената претенция за неплатена главница за застрахователна премия пък, не съществува информация в представеното извлечение от сметка. Досежно размерът на договорната лихва, съдът напълно споделя доводите на заповедния съд, доколкото в договора за кредит е уговорен размер на договорна лихва от над 37% , при което се създава значително неравновесия между страните и е в разрез с принципите на добрите нрави и на добросъвестността.

Подобни уговорки не могат да бъдат оправдани със свободата на договаряне и винаги са 2 недействителни. По отношение на претенцията за обезщетение за забава се констатира, че действително същото надвишава размера, който би бил дължим ако се определяше само на база законната лихва, като не става ясно е по какъв начин е формирано същото.

Посочените въпроси могат да бъдат разрешени и доказани в един исков състезателен процес, т.к. предполагат и събиране на допълнителни доказателства с оглед тезата на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение, т.к. от представените документи може да се направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в потребителския договор, както и от представеното извлечение от сметка не може да се извлече дължимостта на претендираните в заявлението и уточняващата молба суми.. В този смисъл постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12232/24.04.2024, пост. по ч.гр.д.№ 5148/24, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3