Решение № 111 от 14.07.2025, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. гр.Мадан, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100073 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против И. А.

М. АД и Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № * от 26.08.2024г., сключен между ищцата и първия ответник И. A. М. поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, заобикалящ чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречащ на добрите нрави, както и да бъде прогласен спрямо Ф. България ЕООД за нищожен Договор за предоставяне на гаранция № * от 26.08.2024 г. като противоречащ на добрите нрави и лишен от правно основание.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил сключил Договор за паричен заем № * от 26.08.2024г., с първия ответник „И. A. М.“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № * от 26.08.2024г., който бил сключен от ищеца чрез И. А. М. АД с втория ответник Ф. България ЕООД. Ищецът счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищецът счита, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 56,52 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход но кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора 1 за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 56,52 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 800 лв. с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 56,52%, с общ размер на всички плащания 915,15 лв. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Нищожен бил и сключения договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици. Сочи, че договорът за поръчителство е акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Ф. Б.

ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Оспорва иска по същество, като сочи, че процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Е. Х. У. и „Ф. България“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора възложител и поръчител. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Ф. България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на И.

А. М. АД с наредител Е. Х. Уручва, с цел гарантиране за изпълнението на задълженията на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна Е. Х. Уручва се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.

Сключеният между ищеца и „Ф. България“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор - Ф. България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Ф. България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, тъй като е с акцесорен характер било неоснователно.

Сочи, че недействителността на договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за предоставяне на поръчителство. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Сочи, че Дължимото се възнаграждението по Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Клаузите в договора за предоставяне на гаранция били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и 2 съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Нещо повече, в договора за предоставяне на поръчителство било предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпим ОИМ от ответника И. А.

М. АД, с който въвежда възражения за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (56,39 %) и общата сума дължима от потребителя (915,15 лв.), взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор"). Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в договора - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите били изчислени към момента на сключване на договорите. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДРЗПК. Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение). Отделно от това възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Ф. България“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Разходите за обезпечаване на вземането не можели да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като заобикаля материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е неоснователно.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се 3 установява, че ищцата е сключила с И. А. М. АД договор за паричен заем № * от 26.08.2024 г., по силата на който заемодателят И. А. М. АД предоставило на ищцата Е. Х. У. заем в размер на 800 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на двуседмичната погасителна вноска 61,01 лева, платим на 15 бр. двуседмични вноски, фиксиран ГЛП 40%, обща дължима сума 915,15 лева, ГПР 56,39 %.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.