Определение № 1596 от 19.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1596 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500814 по описа за 2025 година Производството по делото е по частна жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, представлявано от Р. И. М. – Т. и Т. И. В., чрез адв. Галина Христова, против разпореждане № 509/08.04.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 1290/2024 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. А. Ч., с ЕГН ********** от гр. ******, ул. "********“ № **, обл. ********.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че постоянна и непротиворечива през последните двадесет години е практиката на съдилищата, с която се приема, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането по чл.99 от ЗЗД не е елемент от договора за цесия и не е факт, който има правопораждащо действие, тоест уведомяването на 1 длъжника не е условие за настъпване на прехвърлителния ефект и за придобиването на вземането от цесионера. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу В. А. Ч., с ЕГН ********** от гр. *******, ул. "********“ № **, за заплащане на следните суми: просрочена главница от 2715,57 лева; договорна лихва за периода 25.12.2022 г. до 25.11.2024 г. в размер на 716,92 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в Районния съд до окончателното изплащане на задължението и 308,65 лева – разноски по заповедното производство.

За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Еос Матрикс“ ЕООД и с разпореждане №1872/30.12.2024 г. е оставил заявлението без движение и е указал на частния жалбоподател да представи договора за цесия, с който му е прехвърлено вземането спрямо длъжника, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия.

Частният жалбоподател е представил Приложение № 2 към договор за цесия и договор за цесия от 25.04.2024 г., но не и доказателства за уведомяване на длъжника.

Няма спор, че между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен на 19.11.2022 г. договор за потребителски кредит № ***********, с кредитен лимит в размер на 2299 лева, усвоен изцяло от кредитополучателя, чрез покупка на стоки „аудио колони SONY“, от търговски обект „Технополис България“ ЕАД. Договорът за кредит е сключен при застрахователна премия в размер на 416,57 лева, съгласно договор за застраховка „Защита на кредита“, 2 полица № ***********. Уговорен е краен срок на договора за кредит 25.11.2024 г., при лихвен процент от 23,59 % при ГПР от 25,85 % и общо дължима сума от потребителя в размер на 3432,49 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия, ако има такива. Целта в производството по чл. 410 от ГПК е проверка, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. В случая непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл. 410 от ГПК (за разлика от това по чл. 417 от ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В този смисъл съдът намира отказа на КРС за издаване на заповед за изпълнение за частично основателен. Това е така, тъй като разглеждайки спора по същество настоящата инстанция констатира, че представеният договор удостоверява плащането на главница в размер на 2299 лева. Уговорената застрахователна премия в размер на 416,57 лева, невключена в ГПР на практика противоречи на чл. 22, във връзка с чл.

11, чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл.

146 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, при недействителност на потребителския договор, на кредитора подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

На длъжника е предадена сумата от 2299 лв., поради което той дължи връщането й, ведно с лихвата за забава от подаване на заявлението. В останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. На частния жалбоподател се дължи сумата от 206,72 лева разноски по делото.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 509 от 08.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1290/2024 г. по описа на КРС, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на 3 парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. А. Ч., с ЕГН ********** от гр. *******, ул. „*******“ № ** за сумата от 2299 лева – главница по сключен договор за потребителски кредит № 4053706883, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът В. А. Ч., с ЕГН ********** от гр. ********, ул. „******“ № ** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, представлявано от Р. И. М. – Т. и Т. И. В., чрез адв. Галина Христова, сумата от 2299 лева, представляваща главница по сключен между В. А. Ч., с ЕГН ********** от гр. ********, ул.

„********“ № ** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, договор за потребителски кредит № 4053706883/19.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 206,72 лева - разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.

Потвърждава разпореждането в останалата му част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Карнобатски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4