Определение № 686 от 06.06.2023, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. гр. Лом, 06.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20231620100811 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявена искова молба с вх. № 3750/17.05.2023 г. от И. Ц. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, с настоящ адрес: с. ****, предявена чрез адв. Д. Ц. при МАК, със съдебен адрес за призоваване: гр. ****, против П. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, В. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, Р. З. Б. , с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, и В. И. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****.

От извършена служебна справка за физическо лице, се установява, че ответникът П. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** е починал на 24.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира предявения иск за процесуално недопустим, поради следните съображения:

В т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 2019 г. по тълкувателно дело № 1 от 2017 г. на ОСГТК е дадено задължително тълкуване относно допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в Исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска.

Исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото.

Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което, в общия случай, страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение.

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.

1

Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно, както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място, са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Нормата на чл. 1 от ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар, в действителност, самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл. 2 от ЗН; работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон.

Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което, към този момент, вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на Исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.

Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство 2 предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.

След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

В заключение изводът, който може да се изведе от т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 2019 г. по тълкувателно дело № 1 от 2017 г. на ОСГТК при ВКС е, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в Исковата молба ответник П. Д. П., с ЕГН: **********, е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Предвид изложеното предявеният иск се явява недопустим, поради което, на основание чл. 130 от ГПК, Исковата молба следва да бъде върната, а делото - прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молбата на И. Ц. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

****, с настоящ адрес: с. ****, предявена чрез адв. Д. Ц. при МАК, със съдебен адрес за призоваване: гр. ****, ведно с приложенията към нея.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 811 по описа за 202 3 година на Районен съд – Лом.

Фактическото връщане на приложенията , подадени до РС – Лом , да се извърши след влизане на Определението в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3