Решение № 22 от 19.01.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Търговище, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Ищецът С. А. Х. твърди в исковата си молба, че с ответницата са брат и сестра. През 1967г. техният баща - А.Ю.И., при режим на съпружеска имуществена общност с майка им Р.С. Б. (З.С.Р.), закупил с писмен договор процесния жилищен имот в с.************************************, състоящ се от два съседни парцела, а именно: Поземлен имот с пл.№ **** с площ от *****кв.м. в кв.56 по плана на селото, ведно е изградената в него Масивна стопанска сграда и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в кв.56 по плана на селото, за който е отреден УПИ 11-***. ведно с изградената в него Полумасивна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова стопанска сграда.

При изграждането на полумасивната жилищна постройка ищецът взел дейно участия с труд и средства. Родителите на ищеца и ответника са се развели през 1981 г. На **********. е подписан тристранен договор между бащата му, майката му, която тогава е била с имената З.С.Р. и него, по силата на който договор бащата А.Ю.И. прехвърлил своята 1/2 ид.ч. от процесния имот на С. Ю. (ищеца) срещу парично задължение, което е имал в онзи 1 момент към сина си.

В този писмен договор изрично е отбелязано, че от ************г. владението върху имота се поема изцяло от ищеца и майка му „с равни части и права върху имота, като поемат върху себе си всички тежести за имота даждия, такси, данъци и др. " Релевира доводи, че от тогава в началото на 1982г., до сега ищецът държи и владее гореописания имот с ясното съзнание, че е собственик на 1/2 ид.ч. от него. По данъчната партида на този имот в Община Търговище дълги години като негови собственици при равни квоти са се водили единствено той и майка му. Често се е случвало през годините ищецът да палати данъка освен за своята половина също и за половината на майка си. Ищецът е живял в имота заедно с майка си, жена си и децата си. Там са се родили и внучетата му. Адресната регистрация на всичките членове на семейството му е на адреса на въпросния имот - с.********************. Друг недвижим имот в с.****** ищецът никога не е имол. Цялото село знае, че след развода на родителите му ищецът е придобил от баща си половината от собствеността на имота в който живее, а другата половина е останала за майка му.

Твърди, че преди няколко години заминал да живее във Федерална Република Германия, заедно с майка си и цялото семейство. Процесният имот е останал заключен и необитаем. В чужбина обаче взаимоотношенията между ищеца и майка му се обтегнА.. Втората отишла да живее при дъщеря си ответницата по делото, която със семейството си се били устроили в същия град в Германия.

Наскоро при идването си в България, ищецът разбрал случайно от свои близки, че на *********г., чрез обстоятелствена проверка, майка му се била снабдила с нотариален акт за цялата собственост на процесния имот, като още на следващия ден го е продала на дъщеря си - ответницата.

Така към настоящия момент едноличен собственик на имота се води ответницата. Тя обаче би трябвало да има права върху 1/2 ид.ч. от него, тъй като праводателката и е разполагала само с тази част от собствеността. Въз основа на давносгно владение, продължило от ************г. до *********г., ищецът е станал собственик на останалата 1/2 ид.ч. от собствеността на процесния имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС. До края на 2019г. той и майка му общо и необезпокоявано са владели имота в с.****** с 2 ясното съзнание, че всеки един от тях разполага с половината от собствеността. Фактът, че през последните 6-7 години имотът е останал необитаем, без да се използва от собствениците му не означава, че те са се отказА. ог него.

С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено спрямо ответницата правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.ч. от собствеността върху процесния недвижим имот, находят се в с.******, общ.Търговище, а именно: Дворно място състоящо се от Поземлен имот е пл.№ **** с площ от *****кв.м. в кв.56 но плана на селото, за който е отреден УПИ 1-****, ведно с изградената в него Масивна стопанска сграда, мри граници: от две страни улица, ПИ№379 и ПИ№*** и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в кв.56 по плана на селото, за който е отреден УПИ 11-***, ведно с изградената в него Полумаснвна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова стопанска сграда, при граници: улица, ПИ№376, ПИ№379 и ПИ№****. В съдебно заседание поддържа иска. Претендира съдебни разноски.

С отговора ответницата М. А. Б., счита иска за допустим но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е участвал при изграждането на полумасивната жилищна сграда с труд и средства, тъй като сградите са съществувА. още при закупуване на имота през 1967 г. Признава, че родителите им са се развели през 1982година, като бащата А. е напуснал семейното жилище в с.****** и заживял с друга жена в с.************************************. Уговорката между съпрузите била З.С.Р./Р.С. Б./, да владее процесиите имоти. През 2004година родителите на страните в процеса са заживяли заедно отново в имота в с.******. т.е независимо че формално са били разведени, те пак живеели заедно на съпружески начала заедно със своите деца, някои семейни по това време. По този начин бащата на ищеца А.Ю.И. през 2004 година възстановил владението си върху имота. Отделно от това твърденията на ищеца, че баща му А.Ю.И. му е прехвърлил имот срещу парично задължение, не са подплатени с писмени доказателства за плащане. В ПИ -*** в кв.56 по плана на с.****** за който е отреден УПИ-*** има съществуващи две жилищни сгради-едната масивна другата паянтова, като и три стопански сгради от които двете са пригодени за жилища. До 2014година. като единствен 3 собственик на имота се е легитимирала майката на ищцата Р.С. Б. - З.С.Р.. Тя е извършвала основните ремонти за жилищните сгради, плащала е данъците за ПИ -*** в кв.56 по плана на с.****** за който е отреден УП-II-***, в който се намират две жилищни сгради и три стопански постройки. Именно този имот е деклариран само на нейно име при справка в Община Търговище.

В имота на Р., освен нея живеели една от дъщерите й с нейното семейство, а на сина си С.-ищец в настоящото производство майката Р. Б. е предоставила за ползване двете стопански сгради пригодени за жилищни находящи се в най-южната част в дъното на ПИ-*** в кв.56 по плана на с.******/. Това обстоятелство обяснява и факта на регистрирани настоящи и постоянни адреси на децата и внуците на ищеца. Майката на ответницата Р.С.

Б., нямала документ за собственост. През 2019г. се снабдила с такъв на основание давностно владение, тъй като до този момент никой не е оспорвал нейната собственост, никой не е предявявал претенции за това. Ответницата е добросъвестен купувач и като такъв е закупила имота от майка си. Майка и настоявала да го продаде на нея, за да не отиде имота в чужди ръце, тъй като имала сантимент към имота си. Парите от продажбата използвала за своето лечение и медицински грижи в Германия. За нея от 2014г. грижи полагала дъщеря и М. А. Б. в Германия. От края на 2019година ответницата владее и стопанисва имота като свой. Плаща си данъците. Поради това моли съда да отхвърли иска като неоснователен. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа отговора. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна: По делото е бедспорно установено, че ищецът е ответницата са брат и сестра. Родителите им А.Ю.И. и Р.С. Б. (З.С.Р.), притежавА. имот в с.************************************, състоящ се от два съседни парцела, а именно: Поземлен имот с пл.№ **** с площ от *****кв.м. в кв.56 по плана на селото, ведно е изградената в него Масивна стопанска сграда и Поземлен имот с пл.№ *** с площ от ****кв.м. в кв.56 по плана на селото, за който е отреден УПИ 11-***. ведно с изградената в него Полумасивна жилищна сграда, Паянтова жилищна сграда и Паянтова стопанска сграда. Наследодателите на страните се развели през 1981г. по силата на съдебно решение по гр.д.№ 791 по описа за 1981г. на РСТърговище.

4

По делото е представен тристранен договор от **********., сключен между ищеца и родителите му, по силата на който договор бащата А.Ю.И. прехвърлил своята 1/2 ид.ч. от процесния имот на С. Ю. (ищеца) срещу парично задължение, което е имал в онзи момент към сина си.

В договора е отбелязано, че от ************г. владението върху имота се поема изцяло от ищеца и майка му „с равни части и права върху имота, като поемат върху себе си всички тежести за имота - даждия, такси, данъци и др. "

Прелижен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № ******************************************г., издаден на Р.С. Б. с ЕГН-**********, на *********г., както и нотариален акт за покупко-продажба

№

***********************************************., с който Р.С. Б. с ЕГН********** продава на дъщеря си – ответницата М. А. Б. процесните имоти за сумата от 6000лв.

С исковата молба с априложени данъчни оценки на имотите, схема на същите, както и доказателства за плащани данъци.

Във връзка с твърдения за упражняване на давностно владение върху ½ ид.ч. от имота по делото са ангажирани и гласни доказателства-свидетели от двете страни:

От показанията на всички свидетели - А.А.М.,Е.И.А., М.И.С. и М.Х.А., се установи, че имота е бил собствен на А. И. и З.Р. (Р. Б.). След като са се развели в имота е останала да живее съпругата З. заедно със С. и семейството си. В имота има реално стара и нова къща, като в последната е живял С..

Твърдят, че в имота са живели и други деца на А. и З., но за кратко. След 2003г. за Германия са занинА. всички от семейството, като са заключили имота. От тогава никой не живее в него. З. е починала в Германия при дъщеря си М. и затова й е продала имота.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита, че те не си противоречат и кореспондират с представените писмени доказателства. Познават страните и имат преки и непосредствени впечатления от собствеността, владението и ползването на спорните идеални части от имота.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до 5 следните правни изводи: Предвид изложеното съдът приема иска за допустим, при нА.чие на обоснован за ищца правен интерес и основателен по същество по следните съображения: Установителният иск за 1/2 ид.ч. от недвижими имоти по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован от обстоятелството, че процесния имот е придобит от ищеца по силата на предварителен договор и продължило от 1982г. до 2003г. необезспокоявано владеене, без собствеността върху тази част да е била прехвърляна или оспорвана от някого.

Придобивната давност, съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 години за недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца за същото.

В настоящия случай ищецът твърди, че правото на собственост върху имота е било придобито по силата на предварителен договор, сключен през 1982г. с родителите му. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед липсата на вещно-прехвърлително действие на сключения предварителен договор, то и правото на собственост върху имота не е било придобито от ищеца въз основа на същия. Този договор обаче е писмено доказателства за начало на давностно владение върху ½ ид.ч. от имота от страна на ищеца С. А. Х..

След извършения анА.з да свидетелските показания, по категоричен начин се установи, че ищецът е владел имота задено със семейството си, през период по-голям от 10 години, считан от 05.1982г. до 2003г. В конкретния случай не се доказа, че някои от елементите от фактическия състав на владението не е нА.це.