Решение № 150 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. П., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500091 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 15127/01.12.2023 г. от П.Р.Б. против решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е осъдена П. да заплати на П. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Г., ул. „С.“, № 6А сумата от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), както и сумата от 6001.46 лева, представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди (заплатени от ищеца пътни разходи за пътуване до гр. С., гр. П. и гр.

С.З.), всички вреди причинени му в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл.

311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № 1/2009 г. и № 241/2015г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021г., двете на Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в частта относно неимуществените вреди и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди в 1 рамките на 30 000.00 лева – 40 000.00 лева. Неподдържа въззивната жалба относно присъждането на имуществени вреди.

Ответникът П. Г. Б. ЕГН ********** счита, че тази въззивна жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 16264/22.12.2023 г. от П. Г. Б. ЕГН ********** против решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на П. Г. Б. ЕГН ********** да бъде съдена П. да заплати на П. Г. Б. ЕГН ********** сумата над размера от 60 000.00 лева до размера от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 6 900.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатени адвокатски хонорари в рамките на наказателното производство), всички вреди причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № 1/2009 г. и № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и да уважи иска за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди в размер от минимум 150 000.00 лева. Претендира разноски.

Ответник П.Р.Б. счита, че тази въззивна жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 2б от ЗОДОВ.

Предявен от П. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Г., област С.З., ул. „С.“ № 6а против П.Р.Б..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), както и сумата от сумата от 6001.46 лева, представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди (заплатени от ищеца пътни разходи за пътуване до гр. С., гр. П. и гр. С.З.), всички вреди причинени му в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо 2 и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № 1/2009 г. и № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че против Б. е водено ДП № 1/2009 г. и № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-П. за престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б.

„б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал.

3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК и същото е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на Специализираната прокуратура.

Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи по наказателното производство.

Видно от същите, ДП № 1/2009 г. по описа на ОП – П. е образувано на 18.03.2009 г. с постановление на Главния прокурор на Р.Б. срещу неизвестен извършител – длъжностни лица от Община Г. за престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, и е възложено за разследване на ОП – П.. На 14.12.2010 г. с постановление на ОСлО при ОП – П., ищецът е бил привлечен като обвиняем по това досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК; по чл. 311, ал.

1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК за четири деяния, както и по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ, във връзка с ал. 1 НК от. Определена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 6 000.00 лева, в последствие намалена на 4 000.00 лева. На 23.12.2011 г. ОП - П. е внесла обвинителен акт срещу ищеца и другите обвиняеми лица в ОС - С.З..

Ищецът е обвинен в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т.1, б. „б“, във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по 3 чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК. Образувано е НОХД № 949/2011 г. С разпореждане от 09.01.2012 г. съдебното производство e прекратено, като съдът е приел, че делото е подсъдно на Специализирания наказателен съд. На 01.02.2012г. обвинителният акт е внесен в Специализирания наказателен съд и е образувано НОХД № 67/2012 г. С разпореждане от 17.02.2012 г. производството по това дело е било прекратено, а делото – върнато на Специализираната прокуратура за допълнително разследване. Това разпореждане е било отменено от състав на Апелативния специализиран съд, а делото – върнато на Специализирания наказателен съд за разглеждане. Първото с. з. е било насрочено за 29.05.2012 г., по което ищецът се е явил лично заедно с адвокат А.Ж.. По делото няма пълномощно и договор за правна помощ между ищеца и този адвокат. На следващото с. з. на 28.06.2012 г. ищецът се е явил заедно с адвокат Л.А., който е бил упълномощен на 01.06.2012 г., видно от приложеното по НОХД № 67/2012 г. пълномощно. Уговорено е възнаграждение в размер на 1 500.00 лева, но нито върху договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платено, нито по делото има други доказателства, че това е било сторено.

По НОХД № 67/2012 г. по описа на СНС са били проведени още множество съдебни заседания: на 10.09.2012 г., 11.09.2012 г., 18.09.2012 г., 16.10.2012 г., 17.10.2012 г., 29.10.2012 г., 30.10.2012 г., 05.11.2012г., 19.11.2012 г., 27.11.2012 г., 04.12.2012 г., 05.12.2012 г., 12.12.2012г., 13.12.2012 г., 14.12.2012 г., 17.01.2013 г., 05.02.2013 г., 06.02.2013г., 22.02.2013 г., 11.03.2013 г. , 20.03.2013 г., 21.03.2013 г., 28.03.2013г., 09.04.2013 г., 15.04.2013 г., 19.04.2013 г., 16.05.2013 г., 11.06.2013г., 17.06.2013 г., 24.06.2013 г., 25.06.2013 г., 03.07.2013 г., 16.09.2013г., 27.09.2013 г., 08.10.2013 г., 15.10.2013 г., 22.10.2013 г., 29.10.2013г., 13.11.2013 г., 27.11.2013 г., 09.12.2013 г., 27.01.2014 г., 28.01.2014г. и на 04. - 07.02.2014 г., когато с присъда № 2 ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. На всички тези съдебни заседания, с изключение на с. з. от 28.03.2013 г., ищецът се е явявал лично.

С решение № 33/15.10.2014 г., постановено по ВНОХД. № 146/2014 г., състав на Апелативния специализиран наказателен съд е отменил изцяло присъда № 2/07.02.2014 г., постановена по НОХД № 67/2012 г., и е върнал делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

С постановление от 17.11.2014 г. Специализираната прокуратура е прекратила частично наказателното производство по отношение на ищеца и др. лица за престъплението по чл. 321, ал. 3, предл. последно във връзка с ал. 2 от НК и е изпратила досъдебното производство по компетентност на ОП-П.. В ОС-С.З. от ОП-П. е внесен нов обвинителен акт от 28.01.2015г., по който е образувано НОХД № 36/2015 г. С разпореждане от 24.08.2015 г. съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на ОП-П. за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Това разпореждане е потвърдено с определение № 602/19.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 481/2015 г. по описа на АС-П..

С постановление от 30.11.2015 г. прокурор при ОП-П. е разделил ДП № 1/2009 г., като по отношение на ищеца Б. е образувано ДП № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОПП.. С постановление от 13.07.2016г. ищецът Б. е привлечен като обвиняем по 4 новообразуваното досъдебно производство за престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл.

93, т. 1, б. „б“ НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал.2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.

С постановление от 16.08.2017 г. ищецът Б. отново е бил привлечен като обвиняем за същите престъпления. На 25.09.2017 г. в ОС-С.З. е внесен нов обвинителен акт по ДП № 241/2015 г. по описа на ОСО при ОП-П., с който ищецът Б. е обвинен в извършване на престъпленията по посочените горе текстове. Образувано е НОХД № 496/2017 г., производството по което е прекратено с протоколно определение от 17.12.2018 г. Делото е върнато на ОП-П., като с това определение е указано на прокурора, че срокът по чл. 249, ал.