Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 358 от 09.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно наказателно дело 454/2024
Вид
Определение № 358
Подписан
09.09.2024
В сила
09.09.2024
Състав
Пенка Николаева Братанова, Йоланда Мильова Цекова, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.219 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.46 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Кюстендил, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Йоланда М. Цекова

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20241500600454 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано е по частна жалба на Д. Й., подадена чрез защитника му адв. Д. Д. срещу Определението на КнРС по ЧНД № 891/2024 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението и произнасянето му при съществено процесуално нарушение поради неприлагане на материалите от досъдебното производство, като се излага становище за обжалваемост на прокурорския акт пред съда. Моли се за отмяна на определението като неправилно и отмяна на постановлението за привличане като обвиняем на жалбоподателя Й., като се приложи и ДП.

Настоящият състав, след като изиска и се запозна с обжалвания съдебен акт, намери следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че постановеният съдебен акт по ЧНД № 891/2024 г. на КнРС е разпореждане, а не определение. С Разпореждане № 784/2024 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 891/2024 г. е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на адв. Д. Д., като защитник на обвиняемия Д. Д. Й., против Постановление на КнРП от 19.08.2024 г., с което е потвърдено постановление за привличане на обвиняем на Й. по ДП № 1667/2023 г. по описа на КнРП. С разпореждането частната жалба е разпоредено да се изпрати на КнОП по компетентност.

За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че обжалваният акт – постановление на наблюдаващия прокурор от КнРП, с 1 което е потвърдено постановлението на разследващия орган за привличане на Й. като обвиняем, не подлежи на съдебен контрол, тъй като в чл.200 НПК е посочен изрично реда за обжалване на постановления на разследващия орган и на прокурора. Според тази норма постановлението на разследващия орган подлежи на обжалване пред прокурора, а тези на прокурора – пред погорестоящия прокурор, се сочи в разпореждането. В случая постановлението на разследващия орган е било обжалвано пред прокурор от КнРП и с Постановление от 19.08.2024 г. наблюдаващият прокурор е потвърдил обжалваното постановление. В атакувания прокурорски акт изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред Окръжна прокуратура по реда на чл.200 НПК. По тези съображения съдът е оставил частната жалба без разглеждане и я е препратил на компетентната прокуратура.

Така постановеното разпореждане/неправилно титулувано в частната жалба определение/ е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло доводите на районния съд за недопустимост на съдебен контрол относно частната жалба срещу потвърдителния прокурорски акт предвид императивната разпоредба на чл.200 НПК. Изрично в тази норма е посочено, че постановления на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. Изключение от това правило в тази норма е предвидено само за постановления на европейски прокурор и на делегирани европейски прокурори, какъвто акт безспорно постановлението за привличане на обвиняем не е.

Въззивният състав намира за необходимо да посочи още, че според действащото българско законодателство единствено прокуратурата има компетентност да прецени наличието на предпоставки за привличане на лицата към наказателна отговорност за престъпления от общ характер, включително и повдигането на обвинение пред съда. И това е така, защото правомощията на прокуратурата са очертани от чл.127 ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.46 НПК и само тя може да извършва разследване и да упражнява контрол върху него. Съгласно чл.193 НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. И именно в това е логиката на чл.200 НПК, защото той урежда правото на жалба срещу постановленията на разследващия орган в йерархичен ред пред по-горната прокуратура, като не предвижда не само срок за това, но и не очертава лицата, които могат да подават жалба срещу постановлението на прокурора.

2

Постановлението на прокурора, в случая за привличане на обвиняем, не подлежи на съдебен контрол и на още едно основание. Защото чл.243 НПК регламентира, че на съдебен контрол подлежи единствено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Всички останали прокурорски постановления от ДП/вкл. и тези за частично прекратяване на наказателното производство/ подлежат на проверка в йерархичен ред от по-горестоящата прокуратура съгласно чл.200 НПК. В такава насока е и константната съдебна практика.

По тези съображения частната жалба срещу постановление на прокурор от КнРП, с което е потвърдено постановление на разследващ орган за привличане на обвиняем, адресирана до съда, е недопустима, както е приел в разпореждането си КнРС и доводите в обратен смисъл са незаконосъобразни, противоречащи на чл.200 НПК.

А що се отнася до искането за прилагане на ДП, то и настоящият състав не намира основание за изискването и прилагането му, тъй като предмет на преценка е процесуалният ред за обжалване на прокурорско постановление за потвърждаване постановление на разследващ орган, за което произнасяне не е необходимо прилагането му. То би било необходимо при произнасяне по същество по подлежащ на съдебен контрол акт , каквото произнасяне в настоящия случай на законовото основание на чл.200 НПК Окръжният съд не дължи.

Горните изводи не се променят и от изтъкнатите доводи в допълнителната молба от 9.09.2024 г. на адв. Д.. Защото разпоредбата на чл.219 ал.1 НПК не изключва приложението на чл.200 НПК относно реда за обжалване на постановления, различни от такива за прекратяване на наказателното производство. Иначе казано, преценката на обстоятелствата по чл.219 ал.1 НПК следва да извърши от компетентния за това по см. на чл.200 НПК орган горестоящият прокурор.

По изложените съображения и на основание чл.200 НПК, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 784/27.08.2024 г. на КнРС, 3 постановено по ЧНД № 891/2024 г. по описа на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Копие от настоящото определение да се изпрати на КнОП за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4