Решение № 34 от 16.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100502189 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Алфа Лонг Бийч“ ООД, ЕИК 201275204, гр. Варна, против Решение № 1804/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 7020/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, с което са отхвърлени предявените искове от „Алфа Лонг Бийч“ ООД срещу А. С. Б. за заплащане на сумите от 4093,43 лева, представляваща дължима такса поддръжка за периода от 01.07.2018 г. – 30.06.2021 г. съгласно сключен на 20.06.2013 г. Договор за поръчка за поддръжка на инфраструктурата и недвижимия имот и 750,30 лева – договорена неустойка за посочения период, на основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД. Присъдени са направените разноски по делото в тежест на „Алфа Лонг Бийч“ ООД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, недопустимост, немотивираност и необоснованост на решението, постановено в нарушение на материално правния закон и на процесуалните 1 норми. Сочи се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, за който не е бил сезиран, а е следвало да даде произнасяне и защита в рамките на заявеното искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Оспорва се извода на съда, че процесният апартамент се намира в комплекс от затворен тип по смисъла на ЗУЕС. Поради така изложеното, въззивникът моли за обезсилване на първоинстанционния акт и делото да бъде върнато на ВРС за произнасяне по предявения иск. При условията на евентуалност, моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на чл. 146 от ГПК. Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила, при липса на спор между страните и в противоречие със събраните доказателства се е произнесъл относно статута на комплекса в който се намира процесния апартамент, като е приел, че се касае за жилищен комплекс от затворен тип по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС вр. с чл. 2 от ЗУЕС.

Счита, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страните, че ще разгледа въпроса за нищожността на процесния договор на основание липса на изискуемата от специалния закон – чл. 2 от ЗУЕС форма.

Претендира съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна А. С. Б. депозира отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените от въззивника твърдения. Посочва, че поначало исковата молба е недопустима, тъй като изхожда от пълномощник, давал съвети на другата страна. На самостоятелно основание исковите претенции са посочени и за неоснователни, тъй като страна по договора не е въззиваемата страна, както и защото договорът е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. На следващо място се сочи, че претенцията е неоснователна и поради това, че договорът е прекратен поради системно неизпълнение на задълженията на ищеца/въззивника/. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. За да отхвърли иска, съдът е приел, че договорът, от който произтичат правата на ищеца е нищожен поради липса на форма – чл.

26, ал.2, пред. 3 от ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1 от ЗУЕС. Оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановеното решение се основава на твърдения за допуснати процесуални нарушения от ВРС при доклада по делото във връзка с въведените от ответника възражения за нищожност, което довело до нарушаване на правото на защита на ищеца. Нищожността на договора представлява преюдициален въпрос, който не засяга правната квалификация на предявените искове. Исковите претенции са квалифицирани правилно като такива по чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД. Приемайки, че договорът, на който ищецът основава правата си е нищожен, първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск. Решението на ВРС е допустимо и въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от „Алфа Лонг Бийч“ ООД срещу А. С. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 843,73 лв., дължима на основание „Договор за поръчка за поддръжка на инфраструктурата и недвижимия имот“ от 20.06.2013г. за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2021г., включваща сумата от 4 093,43 лв. дължима такса по договора и 750,30 лв. – неустойка за посочения период, както и законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът Ал. Б. е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, площ 48,57 кв.м., на ет.1, в сграда ** на „Жилищен комплекс за сезонно обитаване" с административен адрес *** по плана на с.

Шкорпиловци, Общ.Долни Чифлик. Твърди се, че на 20.06.2013г. между страните бил сключен договор за поръчка за поддръжка на инфраструктурата и недвижимия имот, по силата на който ищецът в качеството си на изпълнител 3 приел срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване разположени в к.к. "Лонг Бийч Резорт", където е намирал и апартаментът на ответника, в т.ч. почистване на общите части на сградата; целогодишна поддръжка за външните части на сградата и апартамента; поддръжка на зелените площи; поддръжка на обслужващите сградата басейни, съоръжения и детски площадки; плащане на разходите за осветление и вода на общите части на сградата; денонощна охрана и портиер за входа и др. Ответната страна се задължила да заплаща на ищеца месечна такса в размер на 1 евро/кв.м без ДДС от притежавания от ответника имот, или 58,28 евро с ДДС, на две равни вноски – съответно до 31 декември на предходната година и до 30 юни на текущата година. Уговорена била неустойка за забава в размер на 0,1% дневно, но не повече от 20% от размера на съответната дължима такса.

Твърди се, че ищецът изпълнил точно, добросъвестно и в срок възложената му работа като се описват подробно извършените от ищеца дейности в изпълнение на договора. Ответникът не изпълнил задълженията си в уговорените срокове, поради което ищецът претендира да му бъде заплатена такса поддръжка ведно с неустойка в претендираните с исковата молба размери за съответния период.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове, счита същите за недопустими и неоснователни. Твърди, че е собственик на ап. № 1, находящ се на първи етаж със застроена площ 42,14 кв.м., както и 2,5524% ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че процесният Договор за поръчка за поддръжка на инфраструктура и недвижимият имот от 20.06.2013 г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, тъй като на практика е „вечен договор" – сделка, с която се ограничава стопанската свобода. На следващо място се поддържа нищожност поради противоречие със закона – ЗУЕС, като твърди, че жилищната сграда, в която се намира имота не представлява "Жилищен комплекс от затворен тип" по смисъла на §1 т.3 ДР ЗУЕС вр. с чл.2 ЗУЕС. Твърди още, че Договор за поръчка от 20.06.2013г. бил прекратен поради системното неизпълнение на задълженията на ищеца за повече от 5 години и до настоящия момент.

Излагат се обстоятелства представляващи опити на етажните собственици да защитят правата си пред изпълнителя извънсъдебно. Твърди се, че ищецът е действал изцяло в свой собствен интерес, тъй като е собственик на множество 4 недвижими имоти – земя и сгради в имота, обособени и ползвани като хотел.

Оспорва всички твърдени „практически действия", тяхното извършване и целесъобразност, надлежното им плащане. Счита, че доколкото е налице етажна собственост, то управлението на общите части на сградата, вкл. правата и задълженията на собствениците се управлява от общото събрание на етажните собственици, което изключва подписването на индивидуални договори между инвеститора и собственика на имот. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане до размера на исковата претенция за връщане всичко получено, респ. заплатено от ответника на ищеца на обща стойност 6465.92 лв.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивникът поддържа неправилност на обжалваното решение с твърдения, че процесният договор е валиден, тъй като не се касае за жилищен комплекс от затворен тип по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС вр. с чл. 2 от ЗУЕС, респ. не е нарушено императивно изискване на закона относно формата за валидност на договора. Подробни съображения са изложени и в представената писмена защита.

Страните не спорят, че ответникът е собственик на обект ап.1, ет.1 в сграда в жилищен комплекс за сезонно обитаване, жилищна сграда **, с административен адрес **** заедно с 2.5524% равни на 5.88кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот в който тя е построена. Ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба, че е страна по представения договор за поръчка за поддръжка на инфраструктура и недвижим имот от 20.06.2013г., подписан за възложител от И. Б.а.

Възражението за липса на пасивна материалноправна легитимация е направено едва в първото по делото заседание, поради което се явява преклудирано. Същевременно с отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че е извършвал плащания по договора за предходен период в общ размер на 6 465,92 лева, за които е представил платежни документи, в т.ч. издадени на негово име фактури, с което потвърждава качеството си на страна по договора.

5

По силата на договора от 20.06.2013 г. ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да извършва пряко или чрез трети лица срещу заплащане описаните услуги: почистване на общите части на сградата, в която се намира имота на възложителя, целогодишна поддръжка на външните части на сградата и апартамента, поддръжка на зелените площи в УПИ, в който е разположена сградата, както и в непосредствена близост до нея, поддръжка на обслужващите сградата басейн, съоръжения и детски площадки, плащане на разходите за осветление и вода на общите части, денонощна охрана и портиер за входа към апартамента на ответника и поддръжка на прилежащата на сградата територия от к.к. „Лонг Бийч Резорт“.

Ответникът се е задължил за посочената дейност да заплаща на ищеца възнаграждение под формата на месечна такса в размер на 1 евро/кв.м. без ДДС от притежавания имот. Страните са се договорили, че срокът на договора е за неопределено време, като може да се прекрати само ако имота на възложителя погине или бъде закупен от изпълнителя.

Не спори, че от момента на въвеждане във владение до 30.06.2018 г. ответникът е заплащал таксите по договора, изчислени върху площ, представляваща сбор от застроената площ и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

По въведеното от жалбоподателя оплакване, че ВРС неправилно е приел, че се касае за жилищен комплекс от затворен тип по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС вр. с чл. 2 от ЗУЕС, съставът на въззивния съд намира следното: