Решение № 260381 от 17.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№260381/17.3.2021г.

Година

2021 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На петнадесети февруари

Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5196 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.А.Г. - ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 1552/23.11.2020г. на Зам. Кмета на Община-Варна , с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева , на основание чл.177 ал.1 т.3 вр. чл.472 ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като въз.Г. сочи, че кучето му е било с електронен нашийник, който също бил приложим за ограничаване и коригиране на действията на животното, както и твърди, че е свалил повода му за да може да поиграе с друго куче. На следващо място се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че нормата на чл.472 ал.4 от ЗВМД касае само компетентността на актосъставителя и издателя на постановлението, но не съдържа санкция за нарушение. Описват се и действията на проверяващите служители , за които се сочи ,че не са спазвали въведените противоепидемични мерки. Твърди се още, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото нарушението е първо по ред, извършено е в ранните часове на деня, наблизо не е имало хора, кучето е било обезпаразитено, чипирано и др. В заключение се иска отмяна на постановлението като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, въз. Г. , редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.А. отново пледира постановлението да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на посочена санкционна норма. Прави и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпил е писмен отговор от ю.к. Г.П., в който се оспорва жалбата и са изложени съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде потвърдено.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

03.11.2020г. служители на Община-Варна, една от които св. А.К. – гл.инспектор в „Контрол и регистрация” към Дирекция”УСКОР”, в изпълнение на служебните си задължения се намирали на ул.” Дунавски лебед”.Около 06,50ч. тя заедно със полицейска служителка , извършвали проверка на жена, която разхождала куче.Докато течала проверката, при тях дошло свободно разхождащо се друго куче, порода „ Бигъл“. То имало каишка, но било без повод. Малко след това към проверяващите се приближил въз.Г., който носел кафе в ръката си.Св.К. го попитала дали той е собственик на кучето и мъжът потвърдил. Самоличността му била установена от служителката на МВР.Св.К.

, след проверка на чипа на кучето, на свой ред го уведомила, че следва да го разхожда с повод. Въз.Г. не поставил такъв на животното .

Тогава св.К. съставил против въз. Г. акт за установяване на нарушение, в който описала констатациите си , а именно , че на 03.11.2020г. около 06,50ч. на ул.“Дунавски лебед“ в близост до № 2 разхожда куче от порода, наподобяваща „Бигъл“ без поставен повод.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. Въз.Г. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 1552/ 23.11.2020г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. За него, на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД

, административно-наказващият орган наложил на въз. Г. административно наказание „глоба” в размер на 100лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана А.К. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушението е констатирано при проверка, както и че въз.Г. нито е държал повод в ръцете си, нито е поставил такъв на кучето Свидетелката поясни още, че дори и животното да е било с електронен нашийник, то това не означава, че може да е без повод.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата , събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима

Наказателното постановление № 1552/ 23.11.2020г. е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета на Община –Варна на основание чл.472 ал.5 от ЗМВД и Заповед № 0782/23.02.2018г. на Кмета на Община-Варна , както и в шестмесечния преклузивен срок. Актът също е издаден от компетентно лице съгласно Заповед № 5028/02.12.2019г. на Кмета на Община-Варна и на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД , доколкото св.К. *** .Нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци.Отказът на въз.Г. да подпише акта е бил удостоверен с подписа на едни свидетел съобразно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.Г. е извършил нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. Тази норма забранява извеждането на кучета без повод. В случая от показанията на св.К. се установява, че кучето на въззивника е било без повод и се е движело свободно. Това обстоятелство не се оспорва и в жалбата, като причините, поради което повода е бил свален, са ирелевантни за спора. Твърденията за това, че кучето е било с електронен нашийник не са категорично доказани, а и поставянето на такъв нашийник не освобождава собственика на животното от задължението да спазва разпоредбите на ЗВМД.Поради това съдът намира, че въз.Г. безспорно е допуснал нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД.

Съдът намира обаче, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в него липсва посочване на конкретна санкционна разпоредба. В постановлението са изписани цифром чл.177 ал.1 т.3 вр. чл.472 ал.4 от ЗВМД и чл.53 ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.472 ал.4 от ЗМВД сочи, че нарушенията по чл.426, чл.426 „а“, чл.426 „б“, чл.428 и чл.429, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите.Т.е. тази норма има отношение към компетентността на актосъставителя, но не съдържа в себе си санкция за неизпълнение на дължимо според закона задължение.Правилната санкционна норма в случая е тази по чл.428 от ЗВМД, тъй като именно в нея е предвидена „ глоба“ в размер на 100лв. за този, който наруши забрана по чл.177 ал.1 т.3 от ЗВМД. Тя обаче не е посочена в постановлението, а едва в писмения отговор на ю.к.П., което е недопустимо. По никакъв начин не може да бъде споделена позицията, изразена в отговора, че липсата на конкретна санкционна разпоредба не нарушава правото на защита на нарушителя. Напротив, той е лишен от право да разбере на какво законово основание е санкциониран и доколкото в чл.472 ал.4 от ЗВМД се съдържат пет различни нарушения, то правото му на защита безспорно е нарушено.В този смисъл възраженията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание от адв.А. в тази насока , са основателни. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Г. да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна помощ от 11.01.201г., в който е посочено, че адв.А. ще извърши адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.Тази норма дава възможност на адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък. Съгласно ал.2 в този случай, ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от този, предвиден в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради изложеното до тук и като съобрази посоченото в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, извън случаите на ал.2, съдът намира, че на въз.Г. следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №

1552/23.11.2020г. на Зам. Кмета на

Община-Варна , с което на С.А.Г. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева , на основание чл.177 ал.1 т.3 вр. чл.472 ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на С.А.Г.

- ЕГН ********** , разноски в размер на 300лв. / триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: