Определение № 4139 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4139 гр. Варна, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 64529/31.08.2023г. на З. Ш. С. , чрез процесуален представител против Определение № 10090 от 24.08.2023г. по гр. дело № 7052/2023г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на гр.дело № 1126/2023г. описа на ВОС.

Жалбоподателя е изложил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с аргумент,че гр.дело № 1126/2023г. описа на ВОС, не е преюдициално по отношение на спряното, т.к. се касае за идентичност в предмета и страните по двете производства, всяко от които е предявено като частичен иск. Излага, че в случая не се касае за съотношение между две правоотношения, едното от които е обусловено от другото , поради което и не се налага спирането му.

Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемия „Електроразпределение север “ АД, чрез процесуален представител е депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са аргументи, че ищеца е завел няколко дела в РС – Варна и във ВОС, вкл. посоченото гр.дело № 1126/2023г. по описа на ВОС, като частични искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в размер на различни суми /12 000лева, 52 000 лева/ от общо

100 000 лева . Споделя извода на районния съд в обжалваното определение , че изхода на първо заведеното дело – това по гр.дело № 1126/2003г. по описа на по описа на ВОС е от значение за развитието и изхода на производството по спряното такова, предвид идентичността на страните и предмета по двете производства.

Претендира оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

1

Производството по гр. дело № 7052/2023г. по описа на ВРС, е образувано по предявен от З. Ш. С. срещу „Електроразпределение север “ АД иск с правно основание чл.

49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 12 000 лева, като частичен иск от 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие смъртта на сина й Айдън Садък Сейфула, настъпила в резултат на трудова злополука от 24.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане.

С атакуваното Определение № 10090 от 24.08.2023г. по гр. дело № 7052/2023г. по описа на ВРС, производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производствата по гр.дело № 1126/2023г. описа на ВОС, като съда е приел, че разглежданите по двете дела спорове са преюдициялни по отношение на настоящия.

Изводите на първоинстанционния съд не са в съответствие с фактите по делото.

Видно от материалите по делото, предмет на производството по гр.дело № 1126/2023г. описа на ВОС е предявен от З. Ш. С. срещу „Електроразпределение север “ АД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 52 000 лева, като частичен иск от 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие смъртта на сина й Айдън Садък Сейфула, настъпила в резултат на трудова злополука от 24.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане.

Идентичността на предмета и страните по делото не ги поставя в условията на обусловеност и преюдициалност, а именно субективното право или задължението, част от съдържанието на едното правоотношение, да възниква от фактически състав, включващ целия фактически състав на възникване на другото правоотношение. Вярно е, че при решаване на двата спора е възможно да се стигне до различен резултат, което значително би затруднило окончателното уреждане на отношенията между страните, но формата, размера на претенцията и начина на предявяване на искове е правна свобода на ищеца. Спиране на делото би могло да бъде реализирано само по взаимно съгласие на страните в предвидените за това законни срокове.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

При този изход на спора на въззиваемия не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10090 от 24.08.2023г. по гр. дело № 7052/2023г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на гр.дело № 1126/2023г. описа на ВОС.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3