Решение № 4206 от 25.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4206 гр. Пловдив, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330102342 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр. 79 от ЗЗД вр. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т., чрез адв. К. против Н. М. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. ******, ул.******* №**, ет. **, ап.**, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1533,88 евро(хиляда петстони тридесет и три евро и 88 евро ценат) – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *******/*********г., сключен между „****************“ ЕАД и длъжника, вземанията, по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *********г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2024 г. до окончателното й погасяване; договорна лихва в размер на 98,82 евро /деветдесет и осем евро и 82 евро цента/, дължима за периода 01.09.2023 год. до 19.08.2024 год., лихва за забава в размер на 51,12 евро /петдесет и едно евро и 12 евро цента/ дължима за периода 01.09.2023 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2024 год. Притендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че на *******г. е сключен от разстояние договор за потребителски кредит в електронна форма между „****************“ ЕАД и Н. Т.. Предоставена е в същия ден по банков път заем сума от 3000 лв. по сметка на заемополучателя, платима на 60 месечни вноски –до 01.08.2028 г., при фиксиран годишен лихвен процент 7,47 %; ГПР 14 %. В ГПР е включен лихвения процент и застраховка живот. От длъжника е платена сума от 0,22 лв. Обявена е предсрочна изискуемост на 19.08.2024 г.

Вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 08.03.2024 г.

Длъжника е уведомен на 19.08.2024 г. Вземанията са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 19790/2024 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника, в който се оспорва сключването на договора и подписването от ответника, както и усвояване на заемната сума. Признава се подаването на възражението.

Посочва се, че договора е сключен от неизвестни лица, които са придобили чрез престъпен начин лични данни на ответницата и са сканирали личната и карта през м. *** *****г. в *********. Налице са още три договора, които са предмет на други три дела. Образувано е досъдебно производство и е установено виновно лице.

Предвид заявениет твърдения и събраните доказателства съдт намира за установено следното.

От представените писмени доказателства-искане, договор за кредит от ********г.; декларация за приемене на изисквания и потребности по застраховка „***********“у преференциални условия по договор е видно, че на 31.07.2023 г. от ищцата е отправено по електроне път искане за предоставяне на кредит към „****************“ ЕАД. На 01.08.2023 г. по електроне път между тях е сключен договор за кредит за сума от 3000 лв., платима на 60 месечни вноски от по 68,48 лв., при променлив ГЛП от 7,49 % % и ГПР 14 %. Предвидено е заплащане н азастраховка с премия от 514,80 лв.

Общо дължимата сума е 4130,56 лв.

От постъпилите писмо от „****************“ ЕАД от 29.01.2026 г. и ********** АД от 23.02.2026 г. и 14.04.2026 г. е видно, че заемната сума е преведена на 01.08.2023 г. по банкова сметка на ответницата, разкрита в ************ АД. Договора за откриване на сметката е подписан дигитално и дебитната карта е издадена дистанционно на 31.07.2023 г. към същата няма активирана дебитна карта.

От приложения договор за цесия от 08.03.2024 г. ; приложение от 2

08.03.2024 г., известия за доставяне, уведомителни писма е видно, че на 25.04.2023 г. ищеца е придобил от „****************“ ЕАД вземания от ответницата в размер от 3000 лв.

От приложените писмени документи-писмо, и обратна разписка от 19.08.2024 г.(лист 27-30 от делото ) е видно че на 19.08.2024 г. ответницата е била уведомена от ищеца за настъпилото прехвърляне на вземанията и обявяване на предсточна изискуемост на задълженията по договора.

От приложеното гр. д. 19790/2024 г. на ПРС е видно, че за притендираните задължения ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 19790/2024 г на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕОС МАТРИКС" ООД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на притежавано от ищеца ликвидно и изискуемо вземане от ответницата.

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съда намира на доказано обстоятелството, че между „****************“ ЕАД и ответницата е сключен договор за кредит за сума от 3000 лв. До този извод съдът достига като кредитира представените по делото разпечатки от електронни документи съдържащи данни за постигнатото между страните съгласие и подписани с еднократен електронен подпис от страна на ответницата. Въпреки отправените възражения от нейна страна за извършени зловредни действия от трети лица, съдът намира, че по делото не бяха ангажирани безспорни доказателства, сочещи, че устройството от което е станало заявяването на кредита и подписването на документите не е притежание на ответницата или не се е намирало в нейно държане.

Тъй като договора за заем е реален, за да възникне задължението за връщане на предоставената сума и заплащане на акцесорните задължения е необходимо да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване получаването й от кредитополучателя. По делото такива факти не се установиха. Събраните доказателства сочат, че сумата е била преведена по 3 банков път в разкрита за нуждите на договора сметка на името на ответницата в Уникредит Булбанк АД, но не се установява същата да е изтеглена от нея нито на каса нито чрез електронноплатежно средство, доколкото се посочва от банката, че пластиката за издадената дебитна карта не е била активирана. Ето защо съдът намира, че договора за кредит не е породил правните си последици и за ответницата не е възникнало задължение за връщане на усвоена заемна сума и лихви. Това е пречка за пораждане и на задължение към цесионера, независимо, че в договора за цесия е отразено прехвърляне само на главница от 3000 лв. и цесията е съобщена на ответницата.

За пълното следва да се отбележи, че поради характера на страните по договора и предмета на същия съдът следва да прецени служебно съответствието на клаузите на договора с разпоредбите на ЗПК. При служебната проверка се констатира, че договора е в изискуемия шрифт.

Налице са погасителни планове, общи условия, декларации, които са подписани от ответницата. Ето защо съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 10 ЗПК. По отношение изискванията на чл. 11 от ЗПК, съдът счита, че в договора е посочен размер на ГЛП и ГПР. По делото не се ангажират доказателства установяващи как се прилага лихвения процент и какви разходи са взети предвид при изчисляване на ГПР и в частност дали е отчетена дължимата застрахователна премия. По отношение на последната съдът намира, че не са налице и доказателства за сключване на застрахователен договор, подписан от ответницата, както и за извършен превод на сумата в полза на застрахователя. това от своя страна сочи нарушения на чл. 11 от ЗПК и по аргумент на чл. 22 от ЗПК навежда на недействителност на договора, което от своя страна на основание чл. 23 от ЗПК, освобождаващи длъжника от заплащане на акцесорни вземания за лихви и други разходи, както и изключва присъждане на задължение за главница на наведеното от ищеца договорно основание в предявения иск по чл. 422 от ГПК кореспондиращ с изложените твърдения в заповедното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

На ответника следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък и доказателства за сторени такива в размер от 357,90 евро за 4 адвокатско възнаграждение по настоящето производство и 122,70 евро за заповедното производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т., чрез адв. К. против Н. М. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр.

******, ул.******* №**, ет. **, ап.**, иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1533,88 евро(хиляда петстони тридесет и три евро и 88 евро ценат) – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *******/**********г., сключен между „****************“ ЕАД и длъжника, вземанията, по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.03.2024 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2024 г. до окончателното й погасяване; договорна лихва в размер на 98,82 евро /деветдесет и осем евро и 82 евро цента/, дължима за периода 01.09.2023 год. до 19.08.2024 год., лихва за забава в размер на 51,12 евро /петдесет и едно евро и 12 евро цента/ дължима за периода 01.09.2023 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2024 год., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.

19790/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.

”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. да заплати на Н. М. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. ******, ул.******* №**, ет. **, ап.** сумата от 357,90 евро(триста петдесет и седем евро и 90 евро цента) за разноски по настоящето производство и 122,70 евро(сто дведесет и две евро и 70 евро цента) за заповедното производство по ч. г. д. 19790/2024 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 5 двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6