Решение № 4123 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4123 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100507361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2113/10.02.2025г., постановено по гр. д. № 20241110163507 по описа за 2024 година на СРС, 156 състав, при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено по отношение на М. М. Г.-В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.

200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4806,28 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. ****, аб. 196790, ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 572,84 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.06.2024 г., както и сумата от 59,20 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за главницата за дяловото разпределение за сумата над 59,20 лева до пълния предявен размер от 61,77 лева и за периода м.05.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 14,23 лева за периода от 16.07.2021 г. до 07.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.07.2024 г. по ч. гр. д.

№ 36786/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. С решението М. М. Г.-В. е осъдена да заплати на "Топлофикация София" АД на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП сумата от 1387,96, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от М. М. Г.-В. срещу така постановеното решение № 1

19006/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 61790/22 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – "Топлофикация София" ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивницата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.

2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Спорен във въззивното производство е въпросът за наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и на второ място продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се 2 извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

В чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Общите условия е посочено кой може да бъде купувач – физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, нот. дело № 1124/93 г., като се установява, че В.П.Г. е дарила на М. М. Г., 2/3 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. ****. В нотариалният акт е обективиран и конститутивна сукцесия, с която В.П.Г. е запазила пожизнено правото си на вещно ползване върху дарения имот.

Приложен пред първоинстанционния съд е Нотариален акт за прехврляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 53, нот. дело № 11217/93 г., като се изяснява, че М. М. Г. е прехвърлила собствената си 1/4 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. **** на В.Б.К., а последната е поела задължение за гледане и издръжка, като е налице и конститутивна сукцесия, с която прехвърлителят си е запазила пожизнено правото на ползване върху недвижимия имот.

От препис-извлечение пред СРС от акт за смърт № 616/19.10.2000 г. се установява, че В.П.Г. е починала на 18.10.2000 г. Според разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗС, правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по- кратък срок.

Следователно в случая вещното право на ползване на В.Г. се е погасила с момента на нейната смърт.

Не се спори между страните, че между страните е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

На следващо място, от представения като доказателство по делото и неоспорен от страните договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД - арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия - арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия - арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ. В случая, в процесния договор не е посочен срок, за който същият се сключва, поради което на основание чл. 6, ал. 1 от ОУ следва да се приеме, че е сключен за срок от 5 години, считано от датата на сключването му, както и че е бил действащ през процесния период.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивницата, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на въззивницата, че по делото не е доказан обема на доставената топлинна енергия през процесния период до имота.

От неоспореното от страните заключение на СТЕ, който съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за процесния период е потребявана топлинна енергия за отопление на имот, която е отчитана на базата на реален отчет, а също така е налице доставка на БГВ, която също е отчитана на базата на реален отчет, съответно е разпределена ТЕ за сградна инсталация, което съответства на нормативните изисквания.

3

Експертът е достигнал до извод, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 6645,33 лева.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че е налице плащане на сумата от 1791,33 лева по обща фактура от м.07.2022 г., за периода 20.12.2022 г. до 24.03.2023 г., като също така са заплатени лихви в размер на 107,74 лева. Вещото лице е посочило, че с оглед извършеното плащане по счетоводни данни размер на вземането за топлинна енергия е в размер на 4868,05 лева. Изяснено е, че размера на мораторната лихва върху остатъчната дължима сума за процесния период е в размер на 587,07 лева.

Предвид изложеното по – горе, искът за главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. следва да се уважи до размера на сумата от 4806,28 лева. В частта, в която искът е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

По делото не се спори между страните, че през процесния период услугата "дялово разпределение" е била извършвана от третото лице – помагач. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че стойността на възнаграждението за услугата "дялово разпределение" за периода м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г. възлиза на сумата от 59,20 лева, както и че няма данни същата да е погасена чрез плащане.

Предвид изложеното по – горе, искът за главница за възнаграждение за дялово разпределение в размер на 59,20 лева за периода от м. 06. 2019 г. до м. 10. 2020 г. следва да се уважи като основателен.