Решение № 791 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300503105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез пълномощника адв. А. К., против Решение № 3122/11.07.2024г., постановено по гр.д.№11817/2023г. на Пловдивски районен съд, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя по реда на чл. 422 вр.чл. 415 ГПК иск против Е. Д. М., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5288,94 лева - главница за периода 30.10.2017г. - 30.07.2019г., частично претендирана от общо дължима главница в размер на 14990,79 лева по договор за потребителски кредит № ***/***г. и договор за прехвърляне на вземания от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18852/2022г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в мотивите е прието, че вземането е погасено по давност.

Жалбоподателят обжалва решението с доводи за неговата неправилност.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изискуемостта на кредита е настъпила автоматично с неплащането на първата дължима вноска по кредита, което е обусловило и извода му, че искът е неоснователен поради изтекла погасителна давност. Цитира практика на ВКС, според която уговорката за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на 1 характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона. Твърди, че началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за вземането за главница по договор за банков кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост, какъвто бил и настоящият случай, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита - 30.07.2019г., поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2022г., както и към датата на договора за цесия - ***г. давността не е била изтекла. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи в цялост предявения установителен иск. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Д. М., чрез пълномощника й адв. В. К., наименован отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба. Въззиваемата страна оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени съображения, а постановеното решение намира за правилно и законосъобразно. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че петгодишната давност е започнала да тече от 30.08.2009г., когато процесното вземане е станало изцяло изискуемо, и е изтекла на 30.08.2014г., поради което предявеният установителен иск е отхвърлен като погасен по давност. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за основателно възражението й за изтекла погасителна давност, ответницата моли да бъде съобразено, че при уговорено погасяване на задължение по банков кредит на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска. Твърди, че първостепенният съд не е обсъдил всичките й възражения срещу иска. Още в отговора на исковата молба е възразила, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2022г., цесията не й е била надлежно съобщена и поради това към този момент носител на материалното право по отношение на нея и процесуално легитимиран да иска принудително изпълнение на вземането си не е бил цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сочи, че в представения договор за цесия вземането не е надлежно индивидуализирано, както и че приложеното уведомление за извършената цесия не може да се счита за връчено с получаването на препис от исковата молба, тъй като не било налично пълномощно, с което цедентът „Юробанк България“ АД да упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Отделно от това, съобщаването на цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея не следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено поради недопустимост на предявения иск, евентуално - въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящото производство.

С влязло в сила протоколно определение № 81/23.01.2025г., постановено 2 по настоящото дело, насрещната въззивна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез пълномощника й адв. В. К., е оставена без разглеждане като недопустима като процесуално средство за защита и производството по делото е прекратено в тази част.

В съдебно заседание жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата Е. М., чрез пълномощника й адв. В. К., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Всяка от страните претендира присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 вр.чл. 415 ГПК, с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Е. Д. М. дължи на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 5288,94 лева - главница за периода 30.10.2017г. - 30.07.2019г., частично претендирана от общо дължима главница в размер на 14990,79 лева по договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД и договор за прехвърляне на вземания от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 08.11.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 18852/2022г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с. е била издадена заповед № 9242/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Твърди се, че на ***г. в гр. Пловдив е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД с ЕИК 000694749 /кредитор/ и Е. Д. М. с ЕГН ********** /кредитополучател/, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14 960 лв. за текущи нужди. Ответницата се е задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, предвидени в договора. В чл.3, ал.1 от договора било уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на погасяване фиксирана годишна лихва в размер на 12%, а през всяка следваща година – годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката и надбавка от 4.250 пункта. ГПР по кредита е в размер на 16,99 процента, а общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 месечни анюитетни вноски, от които 12 вноски по 214,63лв., 107 вноски по 256,36 лв. и една изравнителна в размер на 251,11 лв. Не се твърди да е била обявена предсрочна изискуемост, като крайният срок на договора е бил на 30.07.2019г.

След усвояване на кредита кредитополучателят не е извършвал плащания, 3 като непогасената главница е в размер на 14 990,79 лв. По силата на сключен между „Юробанк България” АД /с предишно наименование и „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и „ЕОС Матрикс” ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. и приложенията към него задължението на Е. Д. М., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, било изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. До длъжника било изпратено уведомление за извършена цесия, но същото било върнато в цялост като неполучено. Моли се да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено изходящото от цедента уведомление. Сочи се, че като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Ответницата Е. Д. М. е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Възразява, че договорът за потребителски кредит не е сключен според изискванията на ЗПК и ЗЗД. Поддържа, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен. Оспорва договорът за цесия да е породил действие спрямо нея, доколкото не е била уведомена за прехвърляне на вземането. Не можело да се приеме, че с исковата молба ищецът - цесионер я е уведомил за извършената цесия от името и за сметка на цедента „ЮРОБАНК България” АД, тъй като липсва представено пълномощно, по силата на което ищецът да има право да уведомява за извършената цесия от името и за сметка на цедента.

Навежда възражение за погасяване на вземането по давност.

В хода на първоинстанционното производство са приети съдебносчетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, изготвени от в.л.

Б. Д., от които се установява, че сумата от 14960 лв. по Договора за потребителски кредит № ***/***г. е предоставена и усвоена от ответницата Е.

М. в пълен размер на същата дата ***г. По договора за кредит не са постъпвали плащания по сметка на цедента и цесионера. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.11.2022г. задължението по кредита било в общ размер от 17 260,07 лв., от които 14 990,79 лв. – главница и 2 269,28 лв. – договорна лихва. Размерът на главницата за периода от 30.10.2017г. до 30.07.2019г. е 5288,94 лв. и е част от общо дължимата главница в размер на 14 990,79 лв. Предсрочната изискуемост била настъпила съгласно чл. 15 от договора за кредит след неплащане на първата погасителна вноска на 30.08.2009г.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответницата за нищожност на договора за кредит е неоснователно. Приел е също, че съобразно чл. 15 от договора за кредит, считано от 30.08.2009г. (на която дата е следвало да бъде заплатена от ответницата първата погасителна вноска) вземането на банката е станало изцяло изискуемо, като ответницата не е заплатила нито една погасителна вноска от задължението си. Поради това към момента на прехвърляне на вземането от кредитодателя на ищцовото дружество (***г.), към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 4

(08.11.2022г.) и към датата на подаване на исковата молба (10.08.2023г.) вземането на ищеца (респективно на неговия праводател) е било погасено поради изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По тези съображения ПРС е отхвърлил предявения установителен иск като неоснователен и недоказан.