Решение № 1365 от 09.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100513549 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463 вр.чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№02730/28.10.2021 от „4 СА“ЕООД- длъжник по изп.д.

№20178470400134 по описа на ЧСИ Н.П. №847 на КЧСИ, срещу извършено разпределение от 26.10.2021г. на сумата от 5165лв. Жалбоподателят твърди, че сумата от 3991,23 лева неправилно е разпределена на взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К., а с тази сума следвало да се погасят задължения на длъжника към ТД на НАП- София. Счита, че взискателите не могат да се ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД (вземания на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения), тъй като на мястото на починалия по време на изпълнителното производство първоначален взискател Б.И.Ш. са конституирани наследниците му по закон Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш., които от своя страна прехвърлили с договор за цесия вземането на М.М.К., който също починал и на негово място били конституирани наследниците му по закон М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К..

Твърди, че привилегиите по чл.136 от ЗЗД се прилагат в изрично посочените в тази разпоредба случаи, а разширително тълкуване е недопустимо. Конкретната привилегия била свързана със социалната функция на трудовото възнаграждение, което е жизненоважно за издръжката на работника и неговото семейство и поради това се нуждае от по-специална законова защита. При настъпилото наследяване, а и след цедирането вземането загубило характера си на вземане по трудово правоотношение. Моли да се отмени извършеното разпределение и сумата от 3991,23 лева да бъде разпределена на присъединения на основание чл.458 от ГПК взискател ТД на НАП- София.

Взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К., в подаденото в срок възражение изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без уважение.

1

ЧСИ е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд като прецени материалите по изпълнителното дело и обсъди доводите на страните, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Б.И.Ш. срещу длъжника „4 СА“ЕООД за дължима сума в размер на 6101,26 лева- незаплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва за периода от 13.12.2013г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 761,77 лева за периода от 23.09.2012г. до 13.12.2013г., по издаден на 31.03.2014г. изпълнителен лист по гр. д.№52171/2013г. на СРС, ГО, 77 състав.

На 21.06.2019г. взискателят е починал и на негово място, с постановление на ЧСИ от 05.07.2019г., като страна в изпълнителното производство са конституирани наследниците му по закон Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш..

С договор за цесия от 12.03.2021г. взискателите Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш. са прехвърлили вземането си на М.М.К., заедно с всички привилегии и принадлежности. С разпореждане от 15.04.2021г. М.К. е конституиран като взискател.

С постановление от 20.10.2021г. на мястото на починалия на 10.08.2021г. М.К. като взискатели са конституирани наследниците му по закон М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К..

С обжалваното разпределение по протокол от 26.10.2021г. на взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К. е разпределена сумата от 3991,23 лева по реда на чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.

По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от ЧСИ с протокол от 26.10.2021г., настоящият състав на съда, с оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ.

2

Подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД е получената сума от 5165 лева от наложен запор на вземания от трето лице.

Правилно от същата са били разпределени най-напред подлежащите на удовлетворяване в пълен размер вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД /разноски по изпълнението при съобразяване с изпълнителния способ, при прилагането на който са постъпили/. Поради това, съдът намира че същите са били правилно определени от съдебния изпълнител.

Настоящия състав счита за неоснователни изложените от жалбоподателя - длъжник възражения, че неправилно е разпределен остатъкът в размер на 3991,23 лева по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД на взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К.. Недопустимо е при определяне на привилегията да се изхожда от качеството на взискателя, а не от вида на претендираното вземане (в този смисъл Решение №1896/25.07.2019г. по в.гр.д.№3654/2019г. на САС и Решение №147 от 01.01.2019г. по в.ч.гр.д.№124/2019г. на САС ). От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Налага се обоснованият извод, че вземането е прехвърлено с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, предвид липсата на друга уговорка в представения по изпълнителното дело договор за цесия.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно извършено при спазване разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и предвидените в чл.136 от ЗЗД привилегии, съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015 г., поради което жалбата на длъжника следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, Софийски Градски Съд:

РЕШИ:

ОТВЪРЛЯ жалбата на „4 СА“ЕООД- длъжник по изп.д.№20178470400134 по описа на ЧСИ Н.П. №847 на КЧСИ, срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г.

На основание чл.463, ал.2 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3