Решение № 226 от 14.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря К. Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000390 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №3811 от 22.03.2023 г. от С. П. З. – чрез пълномощника и адв. П. К. против решение №75/27.02.2023г., постановено по т.д. №134/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която са отхвърлени предявените искове на ищцата С. З. против ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК 200299615 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при правление на лек автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за разликата над 54 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, частично от 150 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г., за разликата над 197.32 лева да пълния предявен размер от 219.25 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

1

Изразени са съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поради допуснати процесуални нарушения, свързани с допускане на доказателства, неправилна преценка относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и също неправилна такава относно справедливия размер на обезщетението, което следва да репарира претърпените неимуществени вреди. Посочва се, че не са взети предвид вида, броя и характера на уврежданията, наличието на неблагоприятни последици, затрудненията, които изпитва в работата си, отражението на ПТП върху психиката на ищцата и това, че не може да се върне към предишния си начин на живот. Намира, че размерът на обезщетението не е съобразен с лимитите на отговорност на застрахователя и със социално – икономическите условия към релевантния за спора момент.

Претендира се уважаване на претенциите за обезщетение в пълния им предявен размер, ведно със законната лихва от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивния съд.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София – чрез пълномощника на дружеството адв. Н. Л., с който е изразено становище за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба вх. №4735/11.04.2023г. от ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК 200299615 против решение №75/27.02.2023г., постановено по т.д. №134/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на С. П. З. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата над 30 000 лева до присъдения размер от 54 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 197.32 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022г. до окончателното изплащане.

Изразени са оплаквания за

2 неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на претърпените от пострадалата вреди с оглед на получените телесни увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и степента и интензитета на преживените болки и страдания. Счита, че неправилни изводите на първоинстанционния съд относно процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради предприетото от нея пресичане на пешеходната пътека на разстояние, помалко от опасната зона на спиране на лекия автомобил. Счита, че следва да се определи съпричиняване в размер на 80 % и да се намали размера на обезщетението за вреди като се отчете този принос на пострадалата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната такава. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от С. П. З. – чрез пълномощника и адв. П. К., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата С. П. З. ЕГН ********** от гр. К., ул."М." №*, ет.*, ап.* – чрез пълномощника и адв. П. К. със съдебен адрес: гр.К., ул."С." №*, ет.*, офис * твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.12.2021г., в гр. К., на ул. „Р.д.“, причинено противоправно о т П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. №***. С молба от 11.11.2022г. е наведено обстоятелството, че с одобрено споразумение от 05.09.2022г. по НОХД №867/2022г. на РС – К. водачът П.П.М. е призната за виновна за това, че на 07.12.2021г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ, с рег. №***, е нарушила правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1 - Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20 ал.1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.116 - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и чл.119 ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно 3 средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и предизвиквайки ПТП е причинила по непредпазливост многостепенна средна телесна повреда на С. П. З., изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и в трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ п о полица № ***, със срок на действие от 28.06.2021г. до 28.06.2022г. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в фрактури на крайници; фрактура бималеоларис крурис синистра ет ф- ра малеоли латералис декстра; статус локалис - оток, палпаторна болка и охлузване по външната повърхност на лявата подбедрица и гърба на лявото ходило; оток, палпаторна болка и костни крепитациии върху външния малеол на двете подбедрици; множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес; болки и ограничени движения. Твърди, че и е извършена операция – н аправена е репозиция, гипсова имобилизация, елевация на двете подбедрици.

Предписанията са за медикаментозно лечение след изписването, раздвижване н а мускулатурата на двете подбедрици и н а пръстите на двете ходила във възможния обем и за носене на гипсови имобилизации 6 седмици на десен крайник и 8 седмици на левия крайник. На 11.01.2022 г. е извършен преглед свалена е гипсовата имобилизация на десния крайник, но е продължена тази на левия крайник. На 08.02.2022 г. след преглед е свалена имобилизацията, но продължава да носи ортези на двата глезена.

Твърди, че увреждането е довело до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за повече от един месец. Твърди, че е претърпяла силни болки, а преживеният стрес и травми от катастрофата са се отразили негативно на психическото и здравословното и състояние. Твърди, че не е могла да се придвижва самостоятелно за период от около три месеца, придвижвала се е с патерици, за този период от време е бил поставена в зависимост от близките си. Самата тя не е могла да се грижи за двете си малки деца, което и създавало допълнителен дискомфорт и безпокойство. Твърди, че е извършила разходи в размер на 219.25 лева във връзка с проведеното лечение – за лекарствени средства, памперси, проходилка и стабилизатор за 4 глезен.

Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молбапретенция от 04.01.2022г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че с отговор изх. №428/25.01.2022г., ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр.

София е поискало от ищцата представяне на допълнителни документи, касаещи преценката относно претенцията, но не е да определил и изплатил обезщетение за вреди на ищцата.

Моли съда да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр.

София да и заплати сумата 120 000 лева, частично от 150 000 лева обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 219.25 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи, сторени във връзка с проведеното лечение и възстановяване за лекарствени средства, памперси, проходилка и стабилизатор за глезен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г.

М. Д.“ №1, ЕИК 200299615 оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.

Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС П.М.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е навлязла внезапно и неочаквано на пътното платно в момент, когато това не е било безопасно – в условия на силен дъжд, с бърз ход и неочаквано навлязла на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с движещия се автомобил, без да предприеме елементарни предохранителни мерки за своята безопасност, с поставена на главата качулка, с което затруднила видимостта си към лекия автомобил. Счита, че пешеходката е 5 действала противоправно като е нарушила изискванията на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Твърди, че водачът М. не е могла да предотврати ПТП, тъй като не е имала време за реакция, а пострадалата е попадала в опасната зона за спиране.

Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, частично от 150 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. Оспорва твърдението в исковата молба, че при ищцата възстановителният процес не е приключил. Твърди, че тя не е провеждала необходимия рехабилитационен курс, необходим за възстановяването и в пълен обем и по-бързо.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 60 000 лева. Приел е, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер на 10 % и е осъдил ответника да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000 лева и такова за имуществени вреди в размер на 197.32 лева. Присъдил е законната лихва, считано от 04.01.2022г., от когато е приел, че ответникът е в забава.

Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 54 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, частично от 150 000 лева и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 197.32 лева да пълния предявен размер от 219.25 лева, а от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лева до 54 000 лева и в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 197.32 лева. В останалата част решението е влязло в сила.