Решение № 292 от 17.05.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001000224 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .

С решение от 20.02.2019 г. по т.дело № 165/17 г. Окръжен съд - Благоевград е обявил за относително недействителна по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД София, в несъстоятелност, ЕИК 831184677, представлявано от синдиците А. Д. и К. М. сделката за покупко - продажба, обективирана в нот.акт № 073,том. II, рег. №7784, нот.дело № 235/15 г. на нотариус № 511 Ф. Ш. , вписан в Служба по вписванията гр. Петрич с вх. № 1844 акт № 49, том. VII , дело № 862/15 г., сключена между „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, Петрич, ЕИК 811202228, представлявано от управителя В. Н. Г. и „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово, ЕИК 202565317, представлявано от Г. С.. Осъдил е ответниците за заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева.

С определение от 01.03.2109 г. по т.дело № 165/17 г. ответниците „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, Петрич и „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово са осъдени да внесат по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса в размер на 6 874,77 лева.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство – „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че в хода на производство спрямо първият ответник „ВиВГД 1

Оранжерии Петрич“ ООД е открито производство по несъстоятелност, поради което на основание чл. 637 ал. 1 от ТЗ настоящото исково производство следва да се счита спряно по силата на закона. Поддържа, че в ищецът извлича легитимацията си за водене на иска от качеството си на кредитор на първия ответник, чието вземане е обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на длъжника, като в процеса не е установено вписване на договора за особен залог, както и пристъпването към изпълнение по същия да е са вписани в имотния регистър. Ивнокира оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда, че вписването в търговския регистър на пристъпването към изпълнение по договора за особен залог е достатъчно, за да обоснове извод за знание на купувача за вземането на ищеца, тъй като същото е заявено в търговския регистър преди, но е вписано след датата на сключване на атакуваната сделка. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, на основание чл. 8 ал. 3 и чл. 9 ал. 4 от ЗОЗ, предвиждащи забрана за разпореждане със заложеното имущество, както и непротивопоставимост на заложния кредитор на всички сделки с имуществото, предмет на договора за особен залог, извършени след вписването на пристъпване към изпълнение. Твърди, че горното обосновава липса на правен интерес от водене на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, тъй като неговите правни последици са напълно идентични с прогласените от чл. 9 ал.4 от ЗОЗ. Инвокира оплакване за незаконосъобразност на извода за наличието на знание за увреждането, съобразно чл. 7 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, с доводи , че грижата на добрия търговец в процесната хипотеза включва извършването на проверка в публичния имотен регистър, която същият, в качеството си на дългогодишен наемател на имота е извършил. Твърди, че с оглед на добросъвестността в конкретния случай не е било необходимо извършване на проверка и в търговския регистър, тъй като отразените в него обстоятелства не са свързани с възникване на вземането. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че конкретното знание за задължението на продавача, което не е доказано в процеса, може да бъде заменено от презумпция за знание. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за неоснователност на искането за спиране на производството, с твърдения, че нормата на чл. 637 от ТЗ намира приложение по отношение производства, образувани срещу несъстоятелния длъжник за събиране на причини вземания, а настоящият спор не попада в тази категория. Излага твърдения за допустимост на предявения иск, тъй като разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗОЗ, на които се позовава въззивникът не са били действащи в цитираните редакции към датата на сключване на атакуваната сделка, както и с доводи за установяване в процеса на всички елементи на фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД. Позовава се на трайната съдебна практика, съобразно която увреждане е налице винаги, когато длъжникът се разпорежда със свое секвестируемо имущество, от стойността на което кредиторът би могъл да удовлетвори вземането си. Твърди, че за установяване наличието на знание е достатъчно на третото лице да са били известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, а фактът дали той познава лично страните и конкретните обстоятелства около 2 възникване на вземането за ирелевантни за спора. Сочи, че учредяването на особен залог като обезпечение на вземанията му по процесните договори за банков кредит е вписано в търговския регистър още на 14.04.2008 г., поради което вземанията по същите следва да се считат за известни на третите добросъвестни лица от тази дата, на основание чл. 30 ал.1 от ЗОЗ. Сочи, че знанието е налице и въз основа на вписаните в търговския регистър обстоятелства около пристъпването към изпълнение на вземането от страна на банката. В тази връзка навежда доводи за законосъобразност на извода, че при полагане на грижата на добрия търговец въззивникът би могъл да узнае за вземането на ищеца при обикновен преглед на публичния търговски регистър. Твърди , че за наличие на фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД не е необходимо установяване на конкретно знание , а е допустимо същото да бъде доказано и чрез прилагане на установените от закон презумпции за неговото наличие – тази по чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Навежда доводи за неоснователност на твърденията, че ищецът е загубил кредиторовото си качество, тъй като същите не са доказани в процеса.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

„Ви ВГД Оранжерии Петрич“ ООД - необходим другар на въззивника не изразява становище по спора пред настоящата инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Корпоративна търговска банка“ АД София, в несъстоятелност, ЕИК 831184677, представлявано от синдиците А. Д. и К. М. срещу „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК 811120228, представлявано от управителя В. Н. Г. и „Подгорие 2013“ ООД, с. Коларово, ЕИК 202565317 за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на договора за покупо - продажба от 10.09.2915 г. , сключен по нот.акт № 073,том.х II, рег. №7784, нот.дело № 235/15 г. на нотариус №511 Ф. Ш. , вписан в Служба по вписванията гр.Петрич с вх. № (844 акт № 49, том. VII , дело № 862/15 г. 1 сключен между двата ответници с предмет : поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор

***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, както и сградата, построен в поземлен имот с идентификатор ***, всички находящи се в землището на гр. Петрич. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД к редиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съдебната практика непротиворечиво и константно приема, че когато увреждащото действие се изразява в сключване на правна сделка, за да се разпростре обвързващото действие на силата на присъдено нещо върху страните по нея, е необходимо искът да бъде предявен спрямо двете страни по сделката. / така Решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г., III г. о., ГК / . Същите имат качеството на необходими задължителни други производството, което е и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът , включително и въззивният следва да следи служебно в обжалваната част /чл.269 от ГПК/. За успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да установи по пътя на пълното и главно доказване качеството си кредитор на своя длъжник - ответник в производството, наличието на извършени от него действия или сключването на сделки, които имат за резултат обективно намаляване на имуществото на длъжника. Последното следва да обосновава увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно или затруднява насочването на принудително изпълнение върху определени вещи, или тяхното предаване или ревандикиране в полза на кредитора , в резултат на успешно проведен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД или иск с правно основание чл . 108 от ЗС. Правно релевантна предпоставка е и момента на възникване на вземането на кредитора, което следва да бъде индивидуализирано както по своите темпорални характеристики / спрямо момента на извършване на твърдяното увреждащо действие/, така и по основание и размер, без да е необходимо същото да е изискуемо и ликвидно.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.01.2007 г. ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД София /понастоящем в несъстоятелност/ предоставил на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД кредит в размер на 7850 000 лева с цел използване на сумата за оборотни средства за дейността на дружеството. На 20.11.2009 г. между същите страни е сключен нов договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 1 800 000 лева, отново с цел използването й за оборотни средства. На 17.12.2009 г. е сключен нови договор за банков кредит между страните, по който банката е предоставила на първия ответник – кредитополучател сума в размер на 7 810 000лева, за използване за оборотни средства.

Видно от доказателствата по делото, вземанията на банката по посочените три договора за банков кредит са обезпечени с договор за особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД , сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите. Същият е заведен от нотариуса под № 4271/08.06.2010 г., и е вписан по партидата на кредитополучателя в търговския регистър на 27.01.2011г. в графа „залог на търговско предприятие“ под № 2 – вписване № 20110127121038.

4

На 28.09.2006 г. между „Корпоративна търговска банка“ и „В и ВГД Оранжерии Петрич“ е сключен договор за банков кредит, изменен с последващи анекси, по силата на който бланката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 4 050 000 лева с цел използване за оборотни средства. На 28.12.2010 г. между същите страни е сключен нов договор за банков кредит, по сивата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 2 103 500 лева. По силата на сключен на 14.03.2012 г. друг договор, банката е предоставил на първия ответник нова сума в размер на 2 300 000 лева. Вземането по процесните три договора за банков кредит е обезпечено с договор за особен залог върху търговското предприятие на длъжника, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, регистрирана с рег. № 6180/23.08.2012 г. Договорът е вписан по партидата на кредитополучателя в търговския регистър под № 3 на 12.12.2012 г. - вписване № 20121212163429. По партидата на дружеството в търговския регистър, поле „залог на търговско предприятие“ под № 1 на 14.04.2008 г. е вписан друг договор за особен залог в полза на ищеца “Корпоративна търговска банка“, като обезпечение на вземането му по договор за банков кредит от 06.12.2006 г. в размер на 9 700000 лева.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6004c55c-bbb4-4304-95ae-188c736358ae