Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 06.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13078/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
06.01.2023
В сила
15.05.2024
Състав
Станимира Иванова, Георги Стоев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за наследството
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 31 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 36, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 32-37 · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Г. Стоев при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513078 по описа за 2021 година при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13078 по описа за 2021г . на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20146925/28.06.2021г. по гр.д. 27556 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 70-ти състав е възстановена запазена част на М. В.

Х., ЕГН ********** от наследството на В.Ж. Х., накърнена със саморъчно завещание от ****г. с което наследодателят му В.Ж. Х. е завещал на В. А. Х. апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и със саморъчно завещание от 07.02.1997г., с което й завещал апартамент № 40 , находящ се в гр. София, ж.к. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, като В. А.

Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. В. Х., ЕГН ********** сумата о т 33 566,67лв. ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й погасяване; като неоснователен са отхвърлени исковете на М. В. Х., ЕГН ********** срещу В. А. Х., ЕГН ********** с 1 правно основание чл. 108 от ЗС за установяване съществуването на правото му на собственост върху 1/3 ид.ч. от апартамент № 15, находящ се в гр.

София, ж.к. Младост, бл. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и апартамент № 40 , находящ се в гр. София, ж.к. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и за предаването на владението им, като В. А.

Х. е осъдена да заплати на М. В. Х. съдебни разноски от 385лв., В. А. Х. е осъдена да заплати на адв. Г. С. В. възнаграждение от 600лв., М. В. Х. е осъден да заплати на В. А. Х. съдебни разноски от 600лв., М. В. Х. е осъден да заплати по сметка на СРС 177,20лв. държавна такса по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25126439/04.08.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В. А.

Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** . Изложила е съображения, че решението по иска по чл. 108 от ЗС е недопустимо, а в останалата част е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че иск по чл. 108 от ЗС бил предявен като евентуален на иска по чл. 30 от ЗН и доколкото иск по чл. 30 от ЗН бил уважен, то СРС не следвало да се произнася по иска по чл. 108 от ЗС. Имала интерес да обжалва решението по иска по чл. 108 от ЗС, защото то било недопустимо. Неправилно било кредитирано от СРС заключението по техническата експертиза, оценките на двата апартамента не съответствали на действителните такива. Цените на имотите започвали да нарастват една след 2018г., към 2017г. те били значително по-ниски. Цените на предлагане, взети предвид от вещото лице не съответствали на цените, на които действително се продавали имотите, вещото лице посочило цени, идентични с тези за ново строителство, а не на панелни апартаменти построени преди повече от 40 години. Следвало да се приложи метода на амортизационна възстановителна стойност. През 2017г. и през 2018г. пазарът на имотите бил умерен, а не динамичен както било в годините след това, а това не било съобразено от вещото лице. В о.с.з. пред въззивния съд е посочила, че няма промяна в състоянието на имотите за периода от огледа на вещото лице, изготвило заключение пред СРС, до момента. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претнецията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият- ищец М. В. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.

Г. В., гр. София, ж.к. **** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че 2 решението е допустимо и правилно. Оценката на имотите по техническата експертиза съответствала на критериите на Български стандарти за оценяване, утвърдени от КНОБ на 17.18.03.2018г. Същото било съобразено с цените по сделките в периода 2017г., съдържащи се в архив на оценителя, не били взети предвид цени за 2021г. Представената от въззивника оценка била към 2016г. и неотносима към предмета на делото. Метод на възстановителната амортизационна стойност се прилагал само за трайни насаждения и за горски фонд, не бил приложим в случая. Посочил бил с молбата от 03.09.2020г., че иск по чл. 108 от ЗС е кумулативно съединен с иска по чл. 30 от ЗН и правилно СРС се произнесъл по иска по чл. 108 от ЗС.

В о.с.з. от 28.11.2022г. пред въззивния съд е посочил, че предявените искове са кумулативно съединени. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 26.06.2020г., вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 53410/24.09.2020г. , акт № 297, том ІХ, дело № 40913/2020г. на М. В. Х., ЕГН ********** срещу В. А. Х., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на възстанови запазената му част от наследството на от наследството на В.Ж. Х., починал на 27.11.2017г., накърнена със саморъчно завещание от ****г., с което наследодателят му В.Ж. Х. е завещал на В. А. Х. апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и със саморъчно завещание от 07.02.1997г., с което й завещал апартамент № 40 , находящ се в гр. София, ж.к. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, като В. А. Х., ЕГН ********** бъде осъдена на основание на чл. 108 от ЗС да предаде на М. В. Х., ЕГН ********** собствените му по наследство от В.Ж. Х. 1/3 ид.ч. от апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и апартамент № 40 , нахосящ се в гр. София, ж.к. **** с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата. Навел е твърдения, че двата имота били придобити от В.Ж. Х. по време на брака му с майката на ищеца В. А. Х., ищецът имал влошени отношения с майка си , не бил допускан до тези имоти, преди месец разбрал за двете завещания, с които 3 баща му завещавал на майка му имотите, така била накърнена запазената му част. Претендирал е разноски.

Ответникът В. А. Х., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навела е твърдения, че сключила брак с В. Х. през 1956г., осиновили ищеца, отглеждали го като свое дете, но той не проявявал нужното уважение и зачитане от него като родители, възнамерявали да предприемат действия по прекратяване на осиновяването му, но не го реализирали, надявайки се че с времето ищецът ще улегне и ще стане по-човечен в отношенията , каквато промяна не настъпила, след смъртта н съпруга й ищецът я бил и с Решение по дело 45515/2019г. на СРС била издадена заповед за защита по ЗННД, това му поведение станало причината да обяви двете саморъчни завещания на В. Х. през 2020г. Необходимостта от средства за издръжката й я принудили да продаде апартамент № 40 Признавала правото на ищеца да получи припадащата му се запазена част от наследството на В. Х., същата била на стойност от 35000лв. Не допускала ищеца до ап. № 15, защото същото му било забранено и с Решението по дело 45515/2019г. Посочила е, че възстановяването на запазената част следва да се извърши с парично уравнение, евентуално намалението да се извърши с апартамент № 40. В о.с.з. от 26.03.2021г. е посочила, че вече е продала и апартамент № 15 .

Претендирал е разноски.

С Определение от 28.01.2021г. СРС е посочил че исковете са предявени кумулативно с оглед на наведените факти и искания.

В първото о.с.з. ищецът е посочил, че при изготвянето на проекта за доклад СРС правилно е разбрал волята му по отношение на предявените искове.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено на 01.06.2020г. от СО, район младост, съгласно което В.Ж. Х., ЕГН ********** е починал на 27.11.2017г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В. А. Х. и сина си М. В. Х..

Прието е неоспорено от страните удостоверение за граждански брак № 131/1956г., съгласно което В.Ж. Х. и В. А. Г. са сключили граждански брак на 07.07.1956г.

Приет е неоспорен от страните документ озаглавен „ саморъчно завещание „ изписано ръкописно, носещо подпис за В.Ж. Х. поставен след 4 текста , съгласно който на 01.11.1993г. В. Х. е съставил завещание, с което е завещал на съпругата си В. А. Х. притежаваните от него движими вещи, спестовен влог, както и притежавания от него апартамент № 15 в гр. София, ж.к. **** състоящ се от две стаи , кухня и сервизни помещения, избено помещение № 15 с площ от 3,49кв.м. и 3830% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена, описани са границите на имота. На лицевата страна на документа е отбелязано вписването му в Агенция по вписвания на 14.02.2020г.

Приет е неоспорен от страните документ озаглавен „ саморъчно завещание „ изписано ръкописно, носещо подпис за В.Ж. Х. поставен след текста , съгласно който на 07.02.1997г. В. Х. е съставил завещание, с което е завещал на съпругата си В. А. Х. притежаваните от него движими вещи, спестовен влог, както и притежавания от него апартамент № 40 в гр. София, ж.к. **** състоящ се от стая и кухня, сервизни помещения със застроена площ от 44,35кв.м. заедно с избено помещение № 13 с полезна площ от 2,67 кв.м. и 2,215 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като са описани границите на имота. На лицевата страна на документа е отбелязано вписването му в Агенция по вписвания на 14.02.2020г.

Приети са протоколи от 14.02.2020г. съставени от нотариус М., рег. № 389 на Нот.К., с които двете горепосочени завещания са обявени.

Приет е неоспорен от страните договор от 13.07.1987г. съгласно който В. и В. Х.и са закупили по реда на Наредбата за държавни имоти апартамент № 15 в гр. София, ж.к. **** състоящ се от две стаи , кухня и сервизни помещения, избено помещение № 15 с площ от 3,49кв.м. и 3,830% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена.

Приет е нотариален акт № 11/02.09.1996г. съгласно който В. и В. Х.и са закупили от М.Г. апартамент № 40 в гр. София, ж.к. **** състоящ се от стая и кухня, сервизни помещения със застроена площ от 44,35кв.м. заедно с избено помещение № 13 с полезна площ от 2,67 кв.м. и 2,215% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Приет е нотариален акт № 90/15.07.2020г., съгласно който на 15.07.2020г.

В. Х. е продала на Б.С.Ш. апартамент № 40 в гр. София, ж.к. **** състоящ се от стая и кухня, сервизни помещения със застроена площ от 44,35кв.м. заедно с избено помещение № 13 с полезна площ от 2,67 кв.м. и 2,215% ич.

5 от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Приет е нотариален акт № 156/19.11.2020г. съгласно който на 19.11.2020г. В. Х. е продала на И.Г.М. апартамент № 15 в гр. София, ж.к.

**** състоящ се от две стаи , кухня и сервизни помещения с площ от 65,06кв.м. , избено помещение № 15 с площ от 3,49кв.м. и 3,830% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена, като продавачът си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено.

С прието по делото пред СРС заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след оглед на имотите и запознаване с документи по делото е посочило, че към 27.11.2017г. пазарната стойност на процесния апартамент № 15 е 122 200лв., а на ап. № 40 е 79 200лв. Вещото лице е посочило, че е огледало апартамент № 15, запознало се е със снимки на двата имота отразяващи състоянието им към 2017г., предоставени му от страните, като е посочило че с изключение на обичайното овехтяване състоянието на апартамент № 15 към момента не се отличава от това през 2017г. Посочило е, че за оценката е ползвало метода на пазарните аналози, защото пазара на имотите в ж.к. Младост в гр. София е добре развит и има достатъчно пазарни свидетелства за продажби в района. Вещото лице е описала подробно състоянието на ап. 15, както и че е в панелен блок, посочило е 5 подобни имота по местоположение и площ, данни за които са послужили за определяне цената на ап. 15 към ноември 2017г. , като данни за три от тези имота са от реални сделки, а два от тях са по офертни цени, за офертите е приложена корекция поради отложения характер на сделката. За ап. № 40 е посочено, че е в панелен блок, описанието му е по предоставени снимки и анкета на страните за състоянието му, оценката е изготвена въз основа на 7 пазарни свидетелства две от които са по реални сделки, а останалите – по офертни цени но с приложена корекция поради отложения характер на сделката. Посочило е, че цените посочени в нотариалните актове, вписани в АВписвания обикновено сочат за продажна цена данъчната оценка на имотите или близка до тях цена, което не била реалната цена на сделката.