Решение № 362 от 01.11.2022, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 579/2022
- Вид
- Решение № 362
- Подписан
- 01.11.2022
- В сила
- 03.12.2022
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 23, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 2, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 4, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 362 гр. гр.Несебър, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100579 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - етажната собственост на комплекс С.С.*, представляващ сграда с идентификатор № ***, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът А.Д.Х. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 5598,30 лв. – дължими вноски към ЕС за 2019г., 2020г. и 2021г., включващи разходи по чл. 51 от ЗУЕС и чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“, приети от ОС на ЕС, проведени през 2019г., 2020г. и 2021г. както и за присъждане на сумата от 876,68 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 02.02.2020г. – 30.05.2022г. След направено от ищеца оттегляне на исковете производството е прекратено над сумата от 5206,56 лв. до пълния предявен размер от 5598,30 – за разликата от 391,74 лв.
(формирана от вноски по чл. 51 от ЗУЕС – 82,57 лв. за 2019г., 128,44 лв. за 2020г. и 180,73 лв. за 2021г.). Т.е. искът за главница е останал висящ за сумата от 5206,56 лв. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с идентификатор ***.67, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в сграда 2 с идентификатор ***, с площ от 74 кв. м., ведно с 2,659 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, равняващи се на 12,38 кв. м. Излага, че на 23.07.2018г. било проведено ОС на ЕС, на което (с влезли в сила решения) за управител на ЕС бил избран В. Л.. Сочи, че на 22.07.2019г. и 23.07.2019г. било проведено ОС на ЕС, на което (по т. 4 и т. 5) били взети решения за определяне на бюджет за 2019/2020г., ред за разпределяне на разходите/сумите във фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Навежда, че по силата на решенията ответникът следвало да заплати до 31.12.2019г. сумата от 1599,74 лв., формирана както следва: 156,84 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сумата от 12 000 лв.), 1229,63 лв. – разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (формирана 1 като 1,307 % ид. ч. върху общата сума от 94 080 лв.), 82,57 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (формирана от разделянето на общата сума от 9000 лв. на 109 собственика), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
Сочи, че на 02.07.2020г. и 03.07.2020г. било проведено ново общо събрание на ЕС, на които били взети решения, касаещи бюджета на етажната собственост за 2022/2021г. Излага, че по силата на тези решения до 31.07.2020г. ответникът трябвало да заплати сумата от 1637,76 лв., формирана както следва: 130,70 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сумата от 10 000 лв.), 1247,92 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сума от 95 480 лв.), 128,44 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (формирана от разделянето на общата сума от 14 000 лв. на 109 собственика), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.).
Излага, че общо събрание било проведено и на 05.07.2021г., на което били взети решения за финансовата 2021/2022г. Навежда, че по силата на тези решения ответникът следвало да заплати до 15.07.2021г. сумата от 2360,80 лв., формирана както следва: 941,04 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сумата от 72 000 лв.), 1108,33 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (формирана като 1,307 % ид. ч. върху общата сума от 84 800 лв.), 180,73 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (формирана от разделянето на общата сума от 19 700 лв. на 109 собственика), 65,35 лв. – вноска за фонд „Резервен“ (формирана като 1,307 % ид. ч. от общата сума 5000 лв.) и 65,35 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи“ (формирана като 1,307 % идеални части от общата сума 5000 лв.). Развива съображения, че всички посочени решения са влезли в сила и ответникът е уведомен за тях. Посочва банкова сметка, по която следвало да се заплатят сумите. Излага, че поради неплащането им в предвидените срокове били начислени и лихви за забава. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.Д.Х., чрез процесуалния му представител, е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че ответникът е в бизнес отношения с Л. от 2014г., по силата на които на последния било предоставено правото да отдава процесния апартамент под наем на трети лица срещу възнаграждение. Сочи, че по силата на тези уговорки Л. е заплащал част от разходите на ответника – вкл. вноските към етажната собственост. Твърди, че на 19.01.2019г. ответникът с изрично електронно писмо е информирал Л., че апартаментът няма да се ползва от него и семейството му през 2019г., което на основание чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС го освобождава от плащане на такса за поддръжка. Обръща внимание, че за 2019г. между Л. и ответника била проведена електронна кореспонденция, в която Л. признал, че платил таксата за поддръжка, дължима от Хадфилд. Твърди, че това плащане е калкулирано в отношенията между двамата. За 2020г. сочи, че ответникът отново не е пребивавал в сградата, поради което не дължи такса поддръжка на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Отправя и възражение за недоказаност на претенцията, тъй като липсва разпределение на сумите. Акцентира се, че същите се претендират на основание чл. 50 от ЗУЕС, а не по чл. 51 от ЗУЕС. Сочи се, че исковете са предявени преждевременно, тъй като не е проведена процедура по т. 7 от протокола от ОС от 02.07.2020г. – за изпращане на покана до неплатилите собственици. Същите доводи се изразяват и за претенциите за 2021г. Отправя възражение за недоказаност на претенциите, изчислени на база процент идеални части от общите части. Оспорва се и разпределението на суми на брой собственици, като се акцентира върху решението, че следва да се разпределят по равно според 2 собствениците, ползвателите и обитателите и техните семейства. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна :
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с идентификатор ***.67, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в сграда 2 с идентификатор ***, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 23.07.2019г., 03.07.2020г.
05.07.2021г. са определени вноски за: фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл. 50 от ЗУЕС, разходи по чл. 51 от ЗУЕС, за фонд „Резервен“ и фонд „Непредвидени разходи“. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава 1,307 % ид. ч. от общите части в сградата, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
С оглед оттегляне на иска в частта относно претендираните суми по чл. 51 от ЗУЕС, е отпаднала необходимост да се установяват посочените в доклада обстоятелства, указани на ищеца – да докаже, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разделят между 109 лица .
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том III, рег. № 3183, дело № 567/2009г., съставен на 29.05.2009г. от нотариус Мария Бакърджиева с район на действия – района на Несебърски районен съд, рег. № 110 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 12 – л.
13 от делото) се установява, че А.Д.Х. е собственик на самостоятелен обект в комплекс С.С.*: с идентификатор ***.67, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, в сграда 2, с площ от 74 кв. м., ведно с 2,659 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, равняващи се на 12,38 кв. м.
На дати 23.07.2018г., 23.07.2019г., 03.07.2020г. и 05.07.2021г. се провели общи събрания на етажната собственост в сградата. За проведените събрания били съставени протоколи (на л. 14 – л.
32 от делото за събранието на 23.07.2018г., на л. 34 – л. 43 за събранието от 23.07.2019г., на л. 46 – л. 58 за събранието от 03.07.2020г. и на л. 61 – л. 69 за събранието от 05.07.2021г.). Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за проведени на посочените дати събрания, като същото не е оспорено от ответника.
По т. 8 от дневния ред на събранието от 23.07.2018г. бил приет предложеният проектобюджет на етажната собственост за сезон 2018/2019г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо 10 000 лв., за материали за ремонт общо 2000 лв., за фонд „Непредвидени разходи“ общо 5000 лв. и за фонд „Резервен“ общо 5000 лв. Общото събрание приело разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер от 79 680 лв. и разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 13 500 лв. По т. 9 от дневния ред от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който живеят. По т. 10 от дневния ред за началото на финансовата година се приела дата 01.06.2018г., а за край – дата 31.05.2019г. Бил определен и срок за плащане на таксите – 31.12.2018г.
3
Видно от приложена по делото таблица за площообразуване (на л. 274 – л. 281) идеалните части от общите части на ползвания от ответника апартамент били преизчислени на 1,307 %.
Съдът кредитира посочената таблица, тъй като същата отразява взето решение по т. 1 от протокола от събранието от 23.07.2018г. Освен това подобно преизчисляване е изцяло в интерес на ответника, тъй като според нотариалния акт той притежава 2,659 % идеални части от общите части в сградата, а според площообразуването - 1,307 %. Следователно така определените негови идеални части от общите части предполагат и начисляването на по-ниски вноски по отделните пера. Дори да се приеме се основателно възражението на пълномощника на ответника, че притежаваните от него идеални части са преизчислени грешно, това би означавало, че суми следва му се начисляват за 2,659 % идеални части, поради което претендираните с исковата молба суми (изчислени на база 1,307 % идеални части) и в този случай попадат в рамките на размера на притежаваните от ответника идеални части.
По т. 4 от дневния ред от събранието от 23.07.2019г. бил приет бюджет за сезон 2019/20г., който бил формиран по следния начин: фонд „Ремонт и обновяване“ – 10 000 лв., разходи за текущ ремонт/полезни разходи при ремонт на общите части – 2000 лв., разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС – 94 080 лв., фонд „Непредвидени разходи“ – 5000 лв. и фонд „Резервен“ – 5000 лв.
Финансовата година била определена със срок 01.06.2019г. – 31.05.2020г., а за плащане на таксите бил определен краен срок 31.12.2019г. (решение по т. 5 от дневния ред).
По т. 5 от дневния ред от събранието от 03.07.2020г. бил приет бюджет за сезон 2020/21г. С бюджета били приети разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10 000 лв., за фонд „Непредвидени разходи“ – 5000 лв., за фонд „Резервен“ – 5000 лв. Разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС са приети в общ размер от 109 480 лв., но съобразно естеството им, съдът намира, че разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС представляват тези от тях (отразени в таблица „проектобюджет“ на л. 53 от делото), които не са свързани с обикновените дейности по управление и поддръжката на общите части на сградата, а именно: 25 680 лв. – разходи за охрана, 6500 лв. – разходи за зелени площи, разходи за дейност по запазване на общите части (т.е. не разходи за поддръжка по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 то ЗУЕС, а такива, свързани с ремонт и обновяване на общи части по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС) в размер на 36 000 лв., разходи за административна поддръжка – 15 000 лв., разходи за банкови и пощенски услуги, пожарна безопасност, интернет и телефон, видеонаблюдение, монтаж на Wi-Fi, разходи за електрическа енергия в общи части, разходи за вода в общи части – общо 12 300 лв. Т.е. съобразно естеството на разходите в проекта за бюджет общо такива в размер на 95 480 лв. не са свързани с обикновена поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС. Финансовата година била определена със срок 01.06.2020г. – 31.05.2021г., а за плащане на таксите бил определен краен срок 31.07.2020г. (решение по т. 6 от дневния ред).