Решение № 3188 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100502169 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 23216 от 17.12.2025 г. по гр.д. № 74068/2024 г. по описа на СРС, 119 с-в е осъдена В. С. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, сумата от 1254,47 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 156864, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 30,46 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.12.2024 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени, като неоснователни, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ за цена на ползвана топлинна енергия за сумата над 1254,47 лева до пълния предявен размер от 1539,61 лева и за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., за цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата над 30,46 лева до пълния предявен размер от 33,51 лева и за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2021 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 322,40 лв. лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.11.2024 г. и за сумата от 8,95 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.12.2021 г. до 01.11.2024 г.

1

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като помагач на страната на ищеца.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК жалбоподателят - В. С. К., поддържа становище, че решението е неправилно и необосновано в частта на уважаване на исковете срещу нея.

Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението е приел, че ищецът е доказал реално потребление в имота, както и че исковите суми се отнасят за такива количества ТЕ. Поддържа, че ищецът не е доказал потребление на ТЕ за БГВ в имота.

Същевременно в производството е установено, че имота не е бил обитаван за исковия период. Ответницата е наследила имота и пребивава постоянно извън РБългария, като дори не е имала ключ за имота. Излага оплаквания, че в производството не е доказано, че е потребител на ТЕ за БГВ за исковия период.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част като исковете бъдат отхвърлени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноските.

Подпомагащата страна на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която срещу ответника В. С. К. са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на: сумата от 1539,61 лв., 2 представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 156864, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (12.12.2024 г.) до плащането; сумата от 322,40 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.11.2024 г.; сумата от 33,51 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (12.12.2024 г.) до плащането, както и сумата от 8,95 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.12.2021 г. до 01.11.2024 г.

За да постанови решение в посочения смисъл, Софийски районен съд е приел, че ответницата има качеството клиент на топлинна енергия като собственик на имота.

Обосновал е изводи, че в патримониума на последната е възникнало задължение за заплащане стойността на ТЕ потребена в имота, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 156864, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което е задължена да заплати стойността на потребената в имота за посочения период ТЕ. Приел е, че по делото са налице доказателства, които установяват количеството потребена ТЕ в имота за исковия период, както и че същото възлиза на сумите, за които исковете са били уважени като основателни при съобразяване и дадените констатации от приетата СТЕ.

Постановеното решение е правилно в обжалваната част.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

3

Чрез представените в производството пред първата инстанция доказателства се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 156864.

При това, настоящия състав намира за установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот за исковия период като негов собственик.

С оглед това, съдът намира че ответникът се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за исковия период за посоченото жилище и исковете срещу него правилно са били уважени в една част. Същият се явява „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Доставяната топлинна енергия до имота се начислява за обекта по партида с абонатен № 156864. При това оплакванията на ответника в посочения смисъл се явяват недоказани и неоснователни.

С разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ е регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, за които не е необходимо изрично приемане от абонатите - потребители. С оглед това и както правилно е посочил СРС между главните страни по спора е установено сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция от една страна и от друга страна - със средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални топломери.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за 4 отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В производството е установено, че в сградата – ЕС е налице техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, поради което и потребителите са сключили договор за дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД и са монтирали уреди за индивидуално отчитане на потреблението.