Решение № 28 от 30.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 214 / 21.05.2024г. по гр. д. № 316/2023 год. по описа на ОС Русе е осъдена Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на В. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ******* ********, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД, за причинените й неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 10.12.2022г. в гр.Русе, при което като пешеходец била блъсната от мотоциклет, марка „Кавазаки ZZR600“ с рег.

№ Р 22***, управляван от Н. Х., който иск е предявен като частичен иск в размер на 50 000 лева от пълен размер от 60 000 лева, както и сумата от 1746,70 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди от същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.05.2023г. до окончателното им плащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинени на В. Т. Н. неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до 50 000лева, последният като частичен иск от иск в пълен размер на 60 000лева, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1746.70 лева до 3493.40 лева, ведно със законните лихва върху тези суми от 22.05.2023г., като неоснователни.

Със същото решение В. Т. Н., е осъдена да заплати на ЗК“Лев инс“АД 1 направените от застрахователя разноски по компенсация в размер на 385.63лева, а застрахователят е осъден да заплати на адв. Г. Б. Х., АК – София, адрес: гр.София, район Слатина, ********, ет.3, на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3524.67лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. Н., чрез адв. Х., против горепосоченото съдебно решение в отхвърлителните му части. Твърди се, че правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства били изводите на първоинстанционния съд относно осъществяването на фактическия състав на чл. 432 КЗ и ангажиране отговорността на ответника, но погрешно била приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излагат се подробни съображения, че настъпилото ПТП се дължало единствено и само на виновното и противоправно поведение на водача на мотоциклета. Позовава се на заключението на САТЕ. Твърди се, че по делото било безспорно установено, че инцидентът е нямало да настъпи, на първо място, ако водачът на мотоциклета се е движил с разрешената за пътния участък скорост и на второ място, ако със скоростта, с която се е движил, не е предприел спиране.

От приобщения по делото видеозапис било видно, че в района на ПТП – то, била редовна практика пешеходците да пресичат на мястото, където е пресичала и пострадалата (в района на спирка на градския транспорт). Прави се извод, че поведението на ищцата не е предпоставило настъпването на ПТП, поради което и същата не е допринесла за вредите. При условията на евентуалност, в случай, че бъде прието съпричиняване, се твърди, че съпричинителната квота на ищцата не надвишавала повече от 10 %. Цитира се съдебна практика. Във въззивната жалба се твърди още, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.05.2023 г., а не от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 20.02.2023 г., както е било поискано с исковата молба.

Искането до въззивния съд е да бъде отменено решението в обжалваните му части и да бъдат уважени изцяло предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди бъде присъдена, считано от 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД (ответник в първоинстанционното производство) , с който взема становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД и правилно е приел, че било налице съпричиняване от страна на пострадалата от 50%. Ищцата, сама с ясното съзнание, поела риска да предприеме толкова рисково пресичане на пътното платно на нерегламентирано място за пресичане, без да се огледа и да се увери, че няма приближаващи МПС-та. Цитира се съдебна практика.

2

Предвид това се прави искане да бъде потвърдено съдебното решение в обжалваните му части.

Горепосоченото решение не е обжалвано в частите, в които са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 30 000 лева и за имуществени вреди до сумата от 1746,70 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.05.2023 г. до окончателното му изплащане, поради което в тези части то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. Т. Н. против ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (частичен иск от общата сума от 60 000 лева), изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 10.12.2022г. ПТП в гр.Русе, при което Н., като пешеходец, е била блъсната от мотоциклет, марка „Кавазаки ZZR600“ с рег. № Р 22***, управляван от Н. Х. – застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ЗК „Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя 20.02.2023г. до окончателното му изплащане, и за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 3493,40 лева, вследствие гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.05.2023г. до окончателното му изплащане.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - протокол за ПТП от 10.12.2022г., от приобщения като веществено доказателство диск с 3 видеозапис и от приетото, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 10.12.2022г., около 15.27.53 часа в гр.Русе пещеходецът В. Т. Н. навлязла на платното за движение в частта на уширението на автобусна спирка на ул.“Борисова“, намираща се срещу хотел „Космос“. В този момент в далечината преди кръстовището на ул.“Борисова“ и ул.“Свети Г.“ се движели два мотоциклета, един след друг в посока към централна ЖП гара. Когато ищцата достигнала средата на дясната пътна лента на ул.“Борисова“, гледано към центъра на гр.Русе в 15.27.59 часа, мотоциклет, марка и модел „Кавазаки ZZR600“ с рег. № Р 22***, управляван от св. Н. Х., се намирал в областта на пешеходната пътека на ул.“Борисова“, която се била след кръстовището с ул.“Св.Г.“. Според вещото лице по САТЕ в този момент възникнала пряка видимост между водача на мотоциклета св. Н. Х. и ищцата В. Н.. В 15.28.01 часа ищцата се намирала в областта на осовата линия между дясната и лявата лента, гледано в посока към центъра на града и започнала да подтичва (прибягва). Преминали 2 броя автомобили, които ограничили видимостта между нея и първия мотоциклет, управляван от Н. Х.. След което отново се открила видимост между мотоциклетиста и пешеходеца. В 15.28.04 часа пострадалата се намирала в областта около средата на лявата лента за движение, гледано към централна ЖП гара. B този момент мотоциклетът изгубил устойчивостта на движението си, вследствие задействаната от водача му спирачна уредба. Мотоциклетът паднал на лявата си страна и започнал да се плъзга по улицата напред и косо надясно, като водачът му се отделил от него. При това в 15.28.05 часа плъзгащият се мотоциклет ударил ищцата в областта на краката. Мястото на удара бил в областта на осовата единична прекъсната линия на платното, гледано към ЖП гарата, пред хотел „Космос“.

Според заключението на съдебната автотехническа експертиза на мястото на произшествието няма пешеходни пътеки, очертани с пътна маркировка, като ул. „Борисова“ се състои от 4 бр. пътни ленти, по 2 ленти за движение в посока. Вещото лице - автоексперт е изчислило, че скоростта на мотоциклета, с която се е движил в района на произшествието и преди него, е била около 72,72-73,80 км/ч. Скоростта на пешеходката, когато започнала да подтичва на пътното платно, пресичайки го, когато настъпва удара, е била 6,30 км/ч. (скорост, характерна при бягане на пешеходец). Според вещото лице пряката видимост между участниците в пътното - транспортно произшествие е настъпила на около 115 метра преди мястото на удара, когато пострадалата се е намирала в средата на дясната пътна лента на ул.“Борисова“, гледано към центъра в 15.27.59 часа, а мотоциклетът се е намирал в областта на пешеходната пътека на ул.“Борисова“. След това видимостта между мотоциклетиста и пешеходката се ограничила с оглед преминаването по пътното платно на два автомобила, но в 15.28.02/03/ часа отново се е открила и тогава ищцата се е намирала по широчината на пътя - в областта на двойната 4 непрекъсната линия, а мотоциклетът се е намирал в областта на последното от група дървета до 5-ти стълб от електропреносната мрежа на градския транспорт и на 33м. преди мястото на удара. Според вещото лице, ако се приеме, че опасността е възникнала в първия момент, когато водачът на мотоциклета и пешеходката са можели да се възприемат (на 115 м. от мястото на удара), водачът на мотоциклета св.Х. е могла да предотврати произшествието чрез спиране, както с установената, така и с нормативно разрешената скорост за движение на мотоциклета в населени места. Ако се приеме, че опасността е възникнала в момента на отново откриване на пряката видимост (на 33 м. от мястото на удара), т.е около 15.28.02/03/ часа от записа, с установената скорост св.Х. не е могла да предотврати произшествието чрез спиране, но ако се е движила с нормативно регламентираната скорост, е могла да предотврати ПТП – то чрез спиране. В проведеното открито съдебно заседание в първоинстанционното производство вещото лице казва, че изхождайки от това, че мотоциклетът се е намирал на 33 м., когато пострадалата е пресякла двойната непрекъсната линия и е навлязла в насрещното движение и след извършени от него изчисления, то ако водачът на мотоциклета не е предприел аварийно спиране, движейки се с установената скорост, мотоциклетът би стигнал преди мястото на удара и удар не би настъпил, а ако водачът на мотоциклета, когато се открива видимост в тези 33 м., се е движил с нормативно допустимата скорост от 50 км/ч., пешеходката е щяла да премине през мястото на удара преди да я достигне мотоциклетът.