Решение № 42 от 24.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Елена П. Г. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500478 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 240 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е молба от С. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

Я., общ. Я., гр. Я., ж.к. „Х.” *, вх. *, ет. **, ап. **, чрез процесуален представител адв. С. А., с която се иска отмяна на неприсъствено решение № 66/12.05.2025 год. по гр.д.№ 376/2024 год. по описа на Ямболския окръжен съд.

В молбата са изложени подробни съображения по твърденията на молителя за наличие на предпоставки за отмяна на решението по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК - поради ненадлежно връчване на призовката на ответника за проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание. Твърди се, че извършеното връчване на препис от исковата молба, което е станало в канцеларията на съда, не е връчване на адрес, поради което следващото призоваване на ответника на посочения в исковата молба адрес и ненамирането му на този адрес, не дават основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Твърди се също, че на посочения в 1 исковата молба адрес, ответникът е търсен в период по-малко от месец.

Твърди се, че като е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК и е приел ответника за редовно призован за първото по делото заседание, окръжният съд е допуснал нарушение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, с което е обосновано искането му за отмяна на неприсъственото решение. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел, който да установи къде и с кого е живял ответника през релевантните периоди.

В дадения срок е постъпил отговор на молбата от насрещната страна Министерство на отбраната чрез процесуален представител държавен експерт-юрист М. Г., с който е направено искане за отхвърляне на молбата като неоснователна. Изложени са съображения за недопуснати от окръжния съд нарушения при призоваването на ответника. Иска се отхвърляне на подадената молба.

Молбата е подадена от легитимирано лице, в едномесечен срок считано от момента в който по делото се съдържат данни, че ответникът е разбрал за постановяване на неприсъственото решение, поради което съдът я приема за ДОПУСТИМА.

Настоящият съд е допуснал до разпит един свидетел при довеждане от молителя. В проведеното открито съдебно заседание е бил доведен и разпитан свидетелят А. Б. - баща на молителя. В проведеното открито съдебно заседание страните са поддържали изразените становища, направили са искания за присъждане на разноските по делото.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

По предявен от ищеца Министерство на отбраната-София , срещу ответника С. А. Б., ЕГН ********** от гр. Я. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 51050,49 лв. представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на ответника в *** “***** *****“ и ***** “*. *********“, изчислена пропорционално на срока на неизпълнение на договор за военна служба, ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждането на 2 исковата молба, до окончателното й плащане, окръжният съд е постановил неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като предявеният иск е изцяло уважен.

В исковата молба е посочен адрес на ответника С. Б. - гр. Я., ж.к. “Х.“, бл. *, вх. *, ап. **, ет. **. Същият адрес е посочен и в изходящата от С. Б., чрез неговия адвокат молба по чл. 240 от ГПК, с която е сезиран настоящият съд, като не се спори, че това е регистрирания от молителя постоянен и настоящ адрес.

Видно от приложено по делото съобщение за връчване на ответника на препис от исковата молба – л. 48, С. Б. е бил търсен на адрес: гр. Я., ж.к.

“Х.“, бл. *, вх. *, ап. **, ет. **, ап. ** на 12.12.2024 год., 17.12.2024 год., 21.12.2024 год., 08.01.2025 год. , 14.01.2025 год. и на 17.01.2025 год., като на съобщението връчителят призовкар е отразил, че на дата 17.01.2025 год., по сведение на съседка от ап. **, ет. ** - М. В., имотът е необитаем и лицето не живее на посочения адрес. С разпореждане от 17.01.2025 год. съдът е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, което е било изготвено - приложено на л. 49, но от отбелязването към него става ясно, че не е било залепено на адреса, тъй като на същата дата - 17.01.2025 год. С. Б. се е явил в канцеларията на съда и е получил съобщението. От приложения отрязък от съобщение на л. 50 от делото, в който адреса на ответника е гр.

Я., ж.к. “Х.“, бл. *, вх. *, ап. **, ет. **, е видно, че лично на С. Б., редовно е бил връчен препис от исковата молба на горепосочената дата - 17.01.2025 год.

В указания едномесечен срок, отговор на исковата молба не е бил подаден от ответника.

След постановяване от окръжния съд на определението по чл. 140, ал. 3 от ГПК и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, видно от приложената призовка на л. 56, ответникът е бил търсен за връчване на призовката за насроченото на 14.04.2025 год. открито съдебно заседание и за връчване на препис от определението по чл. 140 от ГПК, на адреса в гр. Я., на 06.03.2025 год., 11.03.2025 год., 15.03.2025 год. - събота, 18.03.2025 год., 25.03.2025 год., 31.03.2025 год. и на 01.04.2025 год. Съгласно отбелязванията на призовкаря П. Д., на адреса не е открит никой.

С разпореждане от 03.04.2025 год., окръжният съд е приел, че ответникът е редовно уведомен за първото по делото съдебно заседание 3 съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК. За проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание по делото, окръжният съд е отразил в протокола, че ответникът е редовно призован по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Ответникът С. Б. не се е явил в насроченото открито съдебно заседание на окръжния съд и не е изпратил представител. След като е приключил събиране на доказателствата и е обявил, че ще се произнесе с решение по делото, окръжният съд е постановил решението си при условията на чл. 239 от ГПК неприсъствено решение.

От разпита пред настоящия съд на свидетеля А. Б. - баща на молителя С.

Б., се установява, че свидетелят е собственик на апартамента в гр. Я., ж.к.

“Х.“, бл. *, вх. *, ап. **, ет. **, но към момента той и съпругата му не живеят в това жилище, въпреки, че често го посещават. Свидетелят сочи, че този адрес е настоящ и постоянен адрес на неговия син С. и синът му постоянно е бил там, когато е бил без работа през месеците февруари и март на 2025 год. След като си намерил работа, синът му по-често отсъствал от адреса, но се връщал там след работа. Свидетелят сочи, че след едно връщане от работа на адреса в гр. Я., синът му е разбрал, че го търсят от съда за връчване на призовка и е отишъл в съда за да я получи.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ГПК въззивният съд отменя неприсъствено решение, когато констатира, че страната срещу която то е постановено е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание, невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа на исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Соченото в молбата за отмяна на неприсъствено решение обстоятелство - ненадлежно връчване на призовката за проведеното от окръжния съд първо и единствено открито съдебно заседание по делото, попада в хипотезата на чл.

240, ал. 1, т. 1 от ГПК, а от изложеното по-горе съдът намира, че действително се установява нередовно призоваване на ответника за първото по делото заседание, което сочи, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

4

С редовното връчване на първото съобщение приложено на л. 50, С. Б. е бил уведомен, че в случай на промяна на отразения в исковата молба и в съобщението адрес - гр. Я., ж.к. “Х.“, бл. *, вх. *, ап. **, ет. **., без съобщаване за промяната, спрямо него ще бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от ГПК. По делото не е установено ответникът да е съобщил на съда друг адрес, на който да бъде призоваван, като от свидетелските показания на неговия баща става ясно, че въпреки честите отсъствия на ответника от адреса посочен в съобщението, той се е прибирал в жилището в гр. Я. Ето защо, в случая окръжният съд правилно е приел, че по делото има установен адрес на ответника и това е адреса посочен в исковата молба, на който следва да се извърши и последващото му призоваване.

Съобщението до страна по делото се извършва на адреса, който е посочен по делото. За ответника, който е бил веднъж редовно призован на адреса посочен в исковата молба, при непосочен от него друг адрес за призоваване, това е адреса за призоваване по делото по чл. 38, ал. 1 от ГПК, независимо от мястото на което е станало първото редовно връчване. Място на връчване на съдебните книжа, на осн. чл. 49 от ГПК освен посочения адрес, може да бъде и всяко място на което адресата може да бъде намерен, а това, че първото редовно връчено съобщение на ответника е в канцеларията на съда, не рефлектира върху задължението на последния в случай на дълго отсъствие /повече от месец/ или промяна на адреса, да уведоми за това съда.

Независимо от вече изложеното, от събраните доказателства се установява, че окръжният съд неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 41, ал. 2 от ГПК, за да бъде счетен ответника за редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а съгласно ал.2, при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

За да бъде приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК спрямо настоящия ответник, следва да са налице обективни данни по делото, че страната отсъства повече от месец от адреса на който вече и е връчено 5 съобщение - в случая от адреса в гр. Я., ж.к. “Х.“ бл. *, вх. *, ап. **, ет. **.

Както беше посочено, от отразяванията извършени от призовкаря П. Д. на призовката приложена на л. 56 от делото, е констатирано отсъствие на ответника от този адрес при посещения в периода 06.03.2024 год. - 01.04.2025 год. - т.е. установено е било отсъствие на ответника от адреса за период по-кратък от един месец, поради което разпоредбата на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК в случая не е следвало да намери приложение. Ето защо и като е приел, че за първото по делото съдебно заседание ответникът е редовно призован на осн. чл. 41, ал. 2 от ГПК, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, което по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. второ от ГПК е основание за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение.

След отмяната на постановеното от първата инстанция неприсъствено решение, делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Ямбол за разглеждане от друг състав, от фазата на връчване на призовки на страните за насрочване на делото за първо съдебно заседание, ведно с препис от определението по чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Страните са направили искане за присъждане на съдебни разноски, но съгласно приетото с т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 год. по ТД № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, разноските направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. Ето защо и тъй като в настоящото производство по отмяна, спорът не се разрешава по същество, а само се възстановява висящността на исковото производство, разноски не следва да се присъждат. Разноските направени в настоящото производство следва да се присъдят с оглед изхода от делото, с решението по съществото на спора.