Определение № 1173 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 14.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002900129 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хара България“ ЕООД, гр.

София /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат М. М. срещу решение № 337 от 29.05.2023 г. по в. т. дело № 207/2023 г. на Апелативен съд – София, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1406 от 08.12.2022 г. по т. дело № 986/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав и „Хара България“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд София държавна такса в размер 2 011,66 лв.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, предявен от „Тиберий 2000“ ООД против „Хара България“ ЕООД, че е несъществуващо вземането на „Хара България“ ЕООД към „Тиберий 2000“ ООД в общ размер 402 331,56 лв. по договор за финансов лизинг № 430300011 /променен с нов номер на договор за финансов лизинг № 430300043/, сключен на 21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж 19.10.2014 г. в размер 33 134,11 лв. до вноска с падеж 18.05.2015 г., включено в списък на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 22.07.2020 г. по партидата на длъжника „Тиберий 2000” ООД, и по отношение на което е оставено без уважение възражението на длъжника с определение от 16.05.2022 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд, TO, VI-18 състав. С първоинстанционното решение „Хара България“ ЕООД е осъдено на основание чл. 694, ал. 7 да заплати в полза на бюджета на 1 съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 4 023,32 лв. и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер 5 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд без да обсъди доводите на въззивника /ответник по иска/, изложени във въззивната жалба, и без да допусне своевременно заявените доказателствени искания, неправилно е приел, че молбата за предявяване на процесното вземане е подадена извън срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и че е преклудирана възможността вземането на кредитора-ответник, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, да бъде реализирано в универсалното производство по принудително изпълнение. Излага доводи, че датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е установена от съда по несъстоятелността и от представените доказателства, които са тълкувани превратно от въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че неправилно и в противоречие със разпоредбите на ГПК съдебният състав на САС е оставил без уважение искането за допускане на свидетели, което е направено своевременно, както и не е съобразил разпореждането на съдията по гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав, удостоверяващо, че молбата за предявяване на вземането е била в плик, адресиран до СГС, изпратен чрез БУЛПОСТ на 26.09.2019 г. и че е постъпила в съда на 27.09.2019 г. Излага и доводи, че следва да бъде зачетено и решението за откриване на производство по несъстоятелност, в което съдът по несъстоятелността е приел, че „Хара България“ ЕООД е кредитор на „Тиберий 2000“ ООД по процесната търговска сделка - договор за финансов лизинг № 430300011 /променен с нов номер на договор за финансов лизинг № 430300043/, сключен на 21.05.2007 г., тъй като това е основанието, на което по отношение на последния е открито производство по несъстоятелност. Счита, че по настоящото дело е следвало да бъде установен само размерът на това вземане.

В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено чрез процесуални представители адвокат Явор Димитров и адвокат М. М., касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Счита ли се за пропуснат срокът по чл. 688 ТЗ, когато изпращането на молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е станало по пощата заедно с друга пратка, т. е. когато с една и съща пратка по пощата са изпратени повече от една молба и молбата по чл. 688, ал. 1 е постъпила в друго отделение на съда, поради което е представена в регистратурата на същия за поставяне на входящ номер след изтичането на 2месечния срок, предвиден от закона?

2. Когато изпращането на молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е станало по пощата и молбата е 2 постъпила в друго отделение на съда, коя е датата на предявяване на вземането — тази, отразена в товарителницата на пощенския оператор, или датата, дадена с поставянето на входящ номер на молбата?

3. Когато предявеното и прието вземане в производството по несъстоятелност е вземането по търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, което е послужило като основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, който е оспорил това вземане с възражение, следва ли съдът по иска по чл. 690 ТЗ служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на това вземане и да зачете на основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност, установяващо наличието на вземане по търговска сделка?

Ответникът „Тиберий 2000“ ООД /н./, гр. София, чрез процесуален представител адвокат Б. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Счита за съответен на доказателствата извода на въззивната инстанция, че процесната молба за предявяване на вземания е постъпила по делото на 26.11.2019 г. и е подадена извън определения от закона срок, поради което предявените с нея вземания са погасени. Ответникът прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа, че първите два въпроса са неотносими, защото въззивният съд не се е произнесъл по тях и не е обследвал принципно пропускането на срока при подаване на молбата с друга пратка, а е приел, че няма доказателства молбата да е подадена с другата пратка. Относно третия въпрос излага съображения, че отговорът на този въпрос е неотносим, като назначаването на исканата съдебно-счетоводна експертиза е ирелевантно за спора, тъй като не се оспорва размерът на вземането, а неговото погасяване по давност.

Синдикът на „Тиберий 2000“ ООД /н./, гр. София К. В. Брусев не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

За да направи извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че молбата за предявяване на вземането е подадена извън предвидените в закона срокове - на 26.11.2019г., а не на 27.09.2019г., както погрешно е прието от съда по несъстоятелността.

Предвид вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД в Търговския регистър на 04.07.2019 г., съдебният състав е констатирал, че едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.08.2019 г., съответно срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 3

04.10.2019 г. /петък - работен ден/. Посочил е, че ответникът по иска /настоящ касатор/ не е установил при пълно и главно доказване, че молбата за предявяване на процесното вземане е подадена в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, независимо от приобщаване като доказателство по делото приетото за послужване гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Приел е, че върху молбата на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /сегашно наименование „Хара България“ ЕООД/ чрез адв. Явор Димитров и адв. М. М. няма данни за входящ номер; същата е постъпила в производството по несъстоятелност с писмо с вх. № 146370/26.11.2019 г.; приложеният документ от „Булпост“ № CL0000820620 e с изпращач Инна Николова - ЗД Булинс, т. е. не е налице нито съвпадение с кредитора, нито с неговите процесуални представителни; в товарителницата е вписано като описание на пратката - молба с депозит за СМЕ и свидетел по гр. д. № 1316/2019, I-9 състав, и брой - 1, т.е. няма данни да е посочен номера на търговското дело или два броя молби. Посочил е, че нито от приложеното гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав, нито от разпореждането от 26.11.2019 г. може да се установи при условията на пълно и главно доказване, че именно процесната молба за предявяване на вземания е била в посочения плик и е била изпратена с товарителница № CL0000820620 по гр. д. № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Въззивният съд е изложил съображения, че в разпореждането от 26.11.2019 г. не е посочено име на положилия подписа служител, поради което не може да се приеме, че същото е постановено от съдията-докладчик по делото, както и че разпореждането е обективирано единствено върху молбата за предявяване на вземания на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД и не се съдържа в кориците на гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Съдебният състав е направил извод, че след изтичането на 04.10.2019 г. на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ е преклудирана възможността вземането на кредитора – ответник по иска, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Тиберий 2000“ ООД, да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и пропускането на законоустановените срокове за това води до невъзможност кредиторът да се удовлетвори в производството по несъстоятелността.

Доводът на въззивника във въззивната жалба, че с решението, с което е открито производство по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ООД, е установено качеството на въззивника на кредитор по процесната търговска сделка, е приет за неоснователен по съображения, че с постановяване на решение в първата фаза на производството по несъстоятелност, а именно по молба по чл. 625 ТЗ, съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора - молител, нито относно неговия размер, тъй като това не е предмет на спора, и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК 4

- когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Настоящият съдебен състав счита, че вторият, формулиран от касатора въпрос, е процесуалноправен и е относим към разрешаването на спора и приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и по отношение на него съдебният състав е изразил становище въз основа на обсъденото разпореждане от 26.11.2019 г. и приложеното гр. дело № 1316/2019 г. на СГС, I-9 състав. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на константна практика на ВКС относно приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК, обективирана в решение № 62/22.04.2019 г. по т. д. № 1796/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 52/15.06.2016 г. по т. д.