Решение № 25 от 28.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Стефка Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20228002103551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. Д. П., чрез адвокат Д. Б., срещу решение №467/13.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в.г.д.№2703/2021г. в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето А. М. Д. с нейния баща М. А.

Д..

Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №4316/01.12.2022г., на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1. Защитен ли е интересът на малолетно дете, което подлежи на задължително предучилищно образование, ако с утвърдения режим на лични отношение с не отглеждащия родител посещенията му в съответното детско заведение се нарушават?; 2. Следва ли при определяне режима на лични отношения на детето с не отглеждащия родител да се отчете обстоятелството, че разстоянието между местоживеенето на малолетното дете и местоживеенето на не отглеждащия родител изисква продължително пътуване за осъществяването им?; и 3. Следва ли при определяне режима на лични отношения на малолетното дете с не отглеждащия родител да се отчита и помощта, която същият може да получи от родителите си при осъществяването им.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правни въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Поставените въпроси са свързани с обстоятелствата и критериите, които са от значение при преценка на най-добрия интерес на детето, при определяне режима на личен контакт между 1 него и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права.

Критериите за преценка най-добрия интерес на детето по чл.59, ал.4 от СК и по пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакр.Д са разяснени в ППВС №1/1974г., както и в трайно установената съдебна практика по приложение на закона. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, не упражняващ родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица и от своите родители; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението.

При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за поддържане на контакти между детето и всеки от родителите, като на детето се осигури максимална възможност да расте и да се развива под грижите на двамата родители, когато не са налице обстоятелства, които застрашават неговото здраве, физическо и емоционално развитие. Режимът следва да отчете конкретните специфики и нужди на детето, сред които е и ангажираността му в предучилищното образование и задължението му да посещава занятията в учебното време. Определеният режим на лични отношения не следва да препятства възможността на детето да участва в обучителния процес. Образованието на детето е предназначено да способства за обогатяване на културата му; да насърчи и разшири неговия житейски опит и процеси на учене, които да му дадат възможност да развива личността, дарбите и способностите си, както и да води пълноценен живот в обществото.

Интересът на детето не е защитен, когато режимът му на личен контакт с един от родителите го препятства да посещава предучилищно образование, независимо дали посещенията са в детска градина или училище, целодневна или полудневна форма на обучение. Такъв режим не е в интерес на детето, дори той да е установен по споразумение между родителите, тъй като правото на детето на образование и участието му в установените в страната задължителни форми на обучение не може да бъде ограничавано по волята на родителите.

При определяне режима на личен контакт следва да бъде отчетено и местоживеенето на родителя и детето, особено когато са в различни населени места и е налице нужда от пътуване за осъществяване на контактите между тях. Режимът следва да бъде определен така, че при посочване периода или дните, в които родителят може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето, както и по друго време да се създаде нормална обстановка за осъществяване на пълноценни отношения между тях. Режимът следва да запази баланса и да осигури 2 поддържане на контактите между детето и всеки от родителите, както и да не предизвиква спорове и конфликти между тях.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът Л. Д. П. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част, като незаконосъобразно и необосновано. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което режимът на личен контакт между детето А. и нейния баща М. да бъда определен при съобразяване периода на обучение на детето. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът М. А. Д., чрез адвокат С. А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето да осъществява пълноценни контакти със своя баща. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноските за производството.

В съдебно заседание жалбоподателката Л. Д. П., редовно призована, не се явява. С писмено становище, чрез адвокат Д. Б., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание М. А. Д., чрез адвокат С. А. и с писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Пловдив, е постановил друго, с което е определил режим на лични отношения между детето А. М. Д. и нейния баща М. А. Д., както следва: до започване на обучението в първи клас, режимът на лични отношения между бащата и детето А. следва да е една седмица месечно – от първата събота до следващата втора събота от месеца от 14.00 ч. в първата събота до 14.00 ч. на втората събота с преспиване при бащата, като в този период майката Л. Д. П. да има право за комуникация с детето понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч. чрез съвременни средства за комуникация, а бащата е длъжен да осигури за детето такава връзка.

В тези случаи бащата М. А. Д. при връщане на детето в дома на майката в [населено място] следва да предоставя изискуемите се медицински документи за проведен преглед на детето, с оглед възможността същото още на следващия работен ден да се яви в детското заведение.

В периода, когато детето А. не се намира при бащата, същият има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за комуникация понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката Л. Д. П. следва да осигури възможност за провеждане на такава връзка с детето.

След започване на обучение в първи клас, детето А. следва да осъществява контакти с баща си всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази, в която има седем дни от текущия месец, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, като се запазва режимът на осъществяване на връзка с бащата със съвременни средства за комуникация. Първата половина от пролетната ваканция следва детето да прекарва с баща си в дома му, с преспиване, а втората половина – с майката.

Рождения и имения ден детето А. Д. има право да празнува с двамата си родители по 3 взаимно разбирателство. В случай, че такова не се постигне, рожденият ден всяка четна година следва да се празнува с бащата, а всяка нечетна – с майката, а именият ден всяка нечетна година да се празнува с бащата, а всяка четна година – с майката, като следва да се осигури възможност за провеждане на връзка със съвременни комуникационни средства с родителя, с когото детето в същия ден не празнува, от 18.00 ч. до 19.00 ч. Родителят, при когото се намира детето, в случай на личен празник на другия родител – рожден ден или имен ден, следва да осигури възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00ч.

За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00ч. в неделя с преспиване, а през нечетните години ще празнува с майка си за периода от Разпети петък до Великден. За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в 14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата с преспиване, а за нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември с преспиване. С майка си А. ще празнува всяка нечетна година от 14.00 часа на 23 декември до 25 декември в 14.00 часа, а за четните - от 14.00 часа на 25 декември до 14.00 часа на 27 декември.

За новогодишните празници всяка четна година А. ще бъде при баща си от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване.

През лятото бащата ще може да взема детето два пъти при себе си по 15 дни, извън определения ежемесечен режим на лични отношения, по възможност в различни месеци, като най-малко три месеца предварително бащата следва да уведоми майката за периода, през който има възможност да вземе детето.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето А. М. Д., ЕГН [ЕГН]. С влязлото в сила решение упражняването на родителските права по отношение на детето А. било предоставено на майката – Л. П. и местоживеенето на детето било определено при нея, на адрес в [населено място], [улица], ет.3, ап.5.

За да определи режима на личен контакт между детето А. Д. и неговия баща М. Д. съдът посочил, че следва да направи преценка за „най-добрия интерес на детето“, като предвиди подходящ период от време, в който родителят, не упражняващ родителските права, да има възможност да контактува с детето, за да не се прекъсва добрата емоционална връзка между тях, необходима за пълноценното му развитие и възпитание. Приел, че по-продължителните контакти не следва да са за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишават от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Посочил, че отчита възрастта на детето, разстоянието, което следва да бъде изминавано за осъществяването на режима, както и възможността му за адаптация при честата смяна на дома. Съобразил и възможността за осъществяване на контакти и по телефона и чрез видеовръзка, които да 4 подпомогнат пълноценното общуване между бащата и детето.

С оглед посочените критерии и при съобразяване на обстоятелството, че бащата М. Д. живеел в [населено място] и можел да променя работното си време, като отделя достатъчно време за детето, както и да ползва помощта на своето разширено семейство /родителите си/, въззивният съд направил извод, че в случая следва да бъде постановен ежемесечен режим на контакти. Обосновал, че той е в интерес на детето А. и ще спомогне за запазване на съществуващата между нея и баща ѝ и семейството му емоционална връзка, която не оказвала вредно въздействие върху нея. Изложил, че с оглед отдалечеността на местоживеене на бащата и детето, както и с оглед възрастта на детето, срещите между двамата през седмица са неудачни, тъй като ще доведат до чести пътувания на далечно разстояние, което от своя страна ще препятства нормалния контакт между тях и неговите близки. Посочил още, че възрастта на детето /предучилищна/ позволява осъществяването на тези контакти, макар и да се касае за задължително предучилищно образование, като акцентирал върху необходимостта от запазване на емоционалната връзка на детето с неговия баща и нуждата да не се откъсва напълно от живота, който е имало преди преместването му в [населено място]. Намерил за неоснователни доводите на майката, че режимът касае единствено празничните дни и лятото, тъй като същите противоречали на формираната съдебна практика на ВКС. Отбелязал още, че определеният като привременна мярка ежемесечен режим на лични контакти не е довел до надхвърляне на целта на разширения режим, а бил съобразен с обичайните контакти между родител и дете през седмица – от петък до неделя или понеделник.