Решение № 151 от 12.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. С., 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110204572 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Л. П. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 22-4332-023018/10.11.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната по делото бланкетна жалба се сочи, че визираните в атакуваното наказателно постановление нарушения не са били извършени.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление в цялост.

В съдебните заседания жалбоподателят Л. П. И., редовно призован, се явява лично и с адв. М., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло, като в допълнение излага, че съставеното НП почива на АУАН, описаното в който деяние не е доказано и установено в съдебното 1 заседание и не може да се твърди, че на процесната дата жалбоподателят е направил отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Счита се, че липсват категорични доказателства, които да сочат за виновно поведение на И. и за нарушаване от негова страна на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това се сочи, че от датата на съставяне на акта е изминал период надхвърлящ две години, съответно наказанието не може да изпълни своята цел. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Л. П. И. срещу Наказателно постановление № 22-4332023018/10.11.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 25.10.2022 г. около 01:45 ч. в гр.С., по ул.“А. Б. С.“, с посока на движение от ул.“П. А. И.“ към ул.“П. И. С.“, жалбоподателят Л. П. И. управлявал лек автомобил "М. Ц. 500" с рег. № ********, собственост на „С.

М. М.“ ЕООД, като пътник в автомобила била неговата майка – свидетелят С.

М. К..

2

При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място и пред блок 58, полицейски екип при 07 РУ – СДВР, в чийто състав бил свидетелят М. В. Р., заемащ длъжността „командир на отделение“ при 07 РУ – СДВР, спрели за извършване на проверка процесния лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – Л. П.

И., ЕГН **********, по представен от него документ за самоличност – лична карта, като водачът не представил на контролните органите при проверката свидетелство за управление на МПС за съответната категория. Тъй като в хода на проверката водачът бил видимо притеснен, свидетелят Р. извикал екип на ОПП – СДВР за оказване на съдействие.

На място се отзовал екип на ОПП – СДВР, в чийто състав бил свидетелят К. С. Б. – на длъжност младши автоконтрольор в СДВР – ОПП, които предложили на водача на лекия автомобил Л. И. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", но последният отказал теста.

Във връзка с последното на въззивника Л. П. И. бил издаден талон за медицинско изследване № 113547 с отбелязване, че следва да се яви във Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона.

За констатациите от извършената проверка свидетелят К. С. Б. съставил против водача на лекия автомобил Л. П. И. АУАН серия G A № 642265/25.10.2022 г. за това, че на 25.10.2022 г. в 01:45 ч. в гр.С., по ул.“А. Б.

С.“, с посока на движение от ул.“П. А. И.“ към ул.“П. И. С.“, управлява лек автомобил "М. Ц. 500" с рег. № ********, собственост на „С. М. М.“ ЕООД с булстат 206893891, като при направена проверка пред блок 58 е установено, че водачът е видимо притеснен. След надлежна покана водачът отказва да бъде извършена проверка с техническо средство "Дръг тест 5000" с цел да бъде установено дали същият е употребил наркотични вещества и техни аналози.

При проверката водачът не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал, като посочил, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение 3 срещу констатациите в АУАН GA № 642265/25.10.2022 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-4332-023018/10.11.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушението в АУАН и правната му квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 22.02.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К.

С. Б., М. В. Р. и С. М. К..

От показанията на свидетелите К. С. Б. и М. В. Р. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации, в това число – че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал. Необходимо е да бъде посочено, че липсата на съхранен спомен в пълнота у полицейските 4 служители по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с процесния случай, е обяснима предвид характера на извършваната от тях дейност, която по необходимост включва множество сходни случаи, както и отдалечеността във времето между разпита им пред съда и процесните събития.

Същевременно свидетелите съобщават непротиворечиво извършените на място действия и направените констатации. Отделно от това и видно от показанията на свидетеля Р., същият потвърждава и движението на процесния автомобил, респективно качеството на водач на жалбоподателя, доколкото именно той е управлявал автомобила на посоченото място.

Показанията на свидетеля С. М. К. са информативни в частта им досежно обстоятелствата, че въззивникът И. е управлявал МПС на процесното място, където е бил спрян за извършване на полицейска проверка, както и че му е било предложено от полицейски служители извършването на тест за употреба на наркотични вещества, поради което и в тази им част като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. В останала им част обаче, а именно – че въззивникът не е отказвал извършването на тест за установяване на употребата на наркотични вещества, респективно че такъв не е бил извършен поради неизправност на съответното техническо средство, показанията на свидетеля се явяват изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, представляват по съществото си изграждане на защитна версия на жалбоподателя и като обрисуващи недостоверно факти и обстоятелства от значение на делото и представляващи несигурна доказателствена основа, не се ценят с доверие и не се ползват от съда при формиране на фактическите му изводи.

От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 113547, връчен на Л. П. И. на 25.10.2022 г. в 02:40 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да стори това – до 45 минути от връчване на талона.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

5

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.

1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 25.10.2022 г., в деня, в който е установено твърдяното нарушение от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Процесният АУАН е съставен от К. С. Б. – младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Г. В. Б., която работи като "началник група" към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.