Определение № 12616 от 17.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12616 гр. София, 17.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110102535 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 14251/ 16.01.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против И. П. С., роден на ********** г., гражданин на Р.

Финландия.

С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.

Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Не се спори, че ответникът е гражданин Р. Финландия. От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че за това лице няма данни за ЕГН, както и какъвто и да е запис в НБД „Население“.

Видно от Нотариален акт № 149 от 12.07.2022 г. за покупко - продажба /на л.9 от делото/, по силата на който И. П. С. се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния топлоснабден имот /ап. 12 в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 115, ет. 3/ в полза на трети лица, същият се е легитимирал пред нотариуса, изповядал сделката, като гражданин на Р. Финландия, роден на ********** г. в гр. Пюхяярви, Финландия, притежаващ паспорт № FP3694247, издаден на 25.11.2019 г. от властите във Финландия, с Булстат номер 180748380, постоянно живущ в Р. Финландия, град Еспоо, ул. „Койвуховинтие“ 8, ап. Б 6 /така е отразено в Нотариалния акт/.

Горното дава основание да се приеме, че ответникът И. П. С. няма обичайно местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ 1 адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл.

117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.

Установява се, че ответникът няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.

С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 14251/ 16.01.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД против И. П. С., роден на ********** г., гражданин на Р. Финландия, с местоживеене в Р.

Финландия, град Еспоо, ул. „Койвуховинтие“ 8, ап. Б 6, въз основа на която е образувано гр.д. № 2535/ 2025 година по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2535/ 2025 година, по описа на Софийски районен съд, 138 – ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2