Решение № 73 от 13.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Монтана, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20221600100377 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

По молбата с правно основание чл.247 от ГПК:

По делото е постъпила молба вх.№50/05.01.2024година от КОНПИ чрез старши инспектор И.Ц. в ТД *с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №289/18.12.2023година.В молбата се твърди, че в мотивната, обстоятелствената част на цитираното решение е определен размерът на дължимата от КОНПИ държавна такса, изчислена съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно сумата в размер на 8416 лв., което е действителният размер на дължимата ДТ (4% върху 210 400 лева. представляваща общата цена на предявените искове). В диспозитива на решението обаче е записано, че Комисията е осъдена да заплати „по сметка на Окръжен съд Монтана, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 84166 лева.“ В изписаната в диспозитивната част на решението сума, представляваща определената държавна такса е допусната техническа грешка, изразяваща се в добавяне на цифрата „6“ към действително дължимата такса от 8416 лв.

1

С оглед констатираното разминаване между действителната воля на съда в постановеното решение и неговото външно изразяване в изписване на размера на дължимата държавна такса следва да бъде направена поправка в цифровото изписване на същата в диспозитива на постановеното решение.

Предвид изложеното и долкото допуснатата техническа грешка не се отразява на постановеното от съда решение по съществото на спора, моли на основание чл.247, ал. 1 от ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на постановения акт относно цифровото изписване в диспозитива на акта на дължимата от КОНПИ държавна такса, чийто действителен размер е 8416 лева.

Съгласно чл.247ал.2 от ГПК съдът е съобщил на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от съобщението.

В срока по чл.247,ал.2 от ГПК не е постъпило становище от ответните страни известени по така подадената молба.

С оглед разпоредбата на чл.247 ал.3 от ГПК МОС намира, че делото не следва да бъде внасяно за разглеждане в съдебно заседание.

Съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247,ал.1 от ГПК е налице само при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението.

С решението си 18.12.2023година съдът се е произнесъл по предявен от молителя иск с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ, като е отхвърлил същия и е присъдил дължимата държавна такса, която в мотивите си я е определил в размер на 8416лева.В диспозитива обаче погрешно е прибавена още една цифра и е записано 84166лева.Касае за фактическа грешка, която следва да бъде поправена по настоящия ред.

Ето защо молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка по настоящето дело е основателна и следва да бъде уважена.

По молбата за изменение на решението за разноските, МОС приема следното:

2

По делото е постъпила молба вх.№782/20.02.2024година от КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските, като същото се отмени в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по сметка на МОС с твърдение, че съгласно разпоредбата на специалния закон, а именно чл.154, ал.З от ЗОНПИ приложима по силата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗПК, ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производства за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ведно с това, съгласно разпоредбата на чл. 84. ал. 1 от ГПК, държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде заплатена държавна такса за водене на граждански дела.

Моли съда да измените Решение №289 от 18.12.2023 г., поправено с Решение №45 от 13.02.2024 г., постановени по гр. дело №20221600100377 по описа за 2022 г. на Монтански окръжен съд в частта, в която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 8416 лв., като неправилно и незаконосъобразно, с оглед обстоятелството, че държавна такса е недьлжима съгласно чл.84, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 162, ал.2, т.5 от ДОПК.

МОС намира така подадената молба за недопустима, подадена след указания в закона срок.

Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК всрока на обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Процесното решение е постановено на 18.12.2023година и може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението му на страните.КОНПИ е узнал за същото на 04.01.2024година и двуседмичния срок изтича на 15.01.2024година.Молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 20.02.2024година много след този срок и като просрочена е недопустима.

Извън горното, МОС отбелязва, че съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, при подаване на исковата молба ищецът не внася държавна такса. Но същият дължи държавна такса, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, към момента на 3 постановяване на решение за отхвърляне на иска, при което съгласно чл. 71, ал. 1, изр. първо ГПК във вр. с чл. 68 ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, КПКОНПИ следва да заплати в полза на МОС държавна такса в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв..

Както е изяснено в определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото.

По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, идентична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)/, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото.С оглед на факта, че молбата с правно основание чл.248 от ГПК е недопустима, производството по нея следва да се прекрати и същата да се остави без разглеждане, като не се дължи произнасяне.

Водим от гореизложеното МОС

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

Г Р Е Ш К А в Решение №289/18.12.2023година постановено по гр.д.

№377/2022година по описа на МОС в диспозитива на същото на стр.16 в абзац пети, последно изречение като вместо 84166 лева ДА СЕ ЧЕТЕ 8416лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по молба с правно основание чл.248 от ГПК подадена от КОНПИ като недопустима и оставя същата без разглеждане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на страните , че е изготвено.

4

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 5