Решение № 60 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Н. Стоянова в присъствието на прокурора С.Черешарова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600062 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения Г. А. Б., чрез защитника му – адв. С. П. от АК – Пловдив за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 71/2022г. на Районен съд - К., по което е постановена Присъда №20/02.06.2023 г., потвърдена с Решение № 28/26.01.2024 г. по ВНОХД № 1797/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

С първоинстанционната присъда, Г. А. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и на „Глоба“ в размер на 800 лева.

На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК осъденият Б. е „Лишен от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и 9 месеца, като съобразно чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това си право по административен ред за същото деяние, считано от 07.05.2021г.

1

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият Г. А. Б. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по НОХД № 245/2018г. на Районен съд – К. наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, което съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

С Решение № 28/26.01.2024 г. по ВНОХД № 1797/2023 г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло, като същото е окончателно.

В шестмесечен срок от влизане в сила на решението на въззивния окръжен съд, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения Б. с твърдение, че постановените от двете съдебни инстанции актове са в нарушение на процесуалния закон по смисъла на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Основните доводи са свързани с обстоятелството, че присъдата на районния съд и решението на окръжния съд страдат от липса на мотиви, като не са обсъдени с нужната пълнота направените възражения от защитата. Игнорирани са, без посочване на съответните критерии, показанията на част от свидетелите за сметка на тези на св. М. във връзка авторството на деянието. В тази връзка без да се спазят процесуалните принципи се е стигнало и до нарушаване на материалния закон, като на основата на несигурност е признат за виновен и осъден Б. по повдигнатото му обвинение. Налице е липса на мотиви и досежно размера на наложеното на осъдения наказание, без да са съобразени в нужната степен данните за личността му, като е наложено едно явно несправедливо наказание.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, възобновяване на наказателното производство, като се отменят съдебните актове и бъде изцяло оправдан или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият Б. се явява лично и със своя новоупълномощен защитник – адв. П., като представят подробни, допълнителни съображения към първоначалното искане за възобновяване. На първо място се твърди, че не са неспазени изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или 2 техни аналози от страна на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза. Последното е налагало, според защитата, задължително да се положат от съда усилия за събиране на допълнителни доказателства, посредством разпит на вещото лице в съдебно заседание, приобщаване на лабораторна книга, назначаване на повторна химическа експертиза и др. На второ място, считат че по превратен начин от съда анализирани събраните по делото гласни доказателства, тъй като не е обсъдена с нужната пълнота, промяната в показанията на основния свидетел М.; възприемането в нарушение на НПК, само на част от обясненията на подс. Б. от съдебно заседание и игнорирането на останалите; недопустимото фактическо задържане на подсъдимия, вместо да бъде само съпроводен за кръвна проба; присъствие на полицейски служител при разпита пред разследващ орган на св. М. Г. и възпроизвеждането на казаното от нея за инкриминираните събития, което не е било отбелязано в съставения протокол, с което са заобикалят изискванията на НПК. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не са били отстранени от въззивния съд, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон като Г. Б. е бил осъден за деяние, недоказано по несъмнен начин. На трето място се поставя и въпросът за наложено на осъдения явно несправедливо наказание, за когото има и положителни характеристични данни. За това, че деянието и деецът не се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта не надвишава значително законовия предел; че извършеното деяние е било извършено само 12 дни преди да изтече изпитателния срок по предходно осъждане; за изминалия немалък период от време от извършването на деянието до постановяването на присъдата и добросъвестното процесуално поведение на осъдения. В този смисъл, ако не бъде уважено искането им за възобновяване, като се отмени постановената присъда и се оправдае осъдения, респ. за отмяната й и връщането на делото за ново разглеждане, предлагат алтернативно да се измени решението на окръжния съд и се намали наказанието в рамките на минимума, предвиден за извършеното деяние.

Представителят на ПАП, намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като воденото досъдебно производство и постановените съдебни актове отговарят на процесуалните изисквания и липсва нарушаване на материалния закон.

3

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено, следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В искането за възобновяване от страна на осъдения Б. и допълнението към него са посочени трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, свързани с нарушение на материалния и процесуален закон, като и за наложено явно несправедливо наказание.

На първо място се твърди, че нарушен материалния и процесуалния закон във връзка с установяване на извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като основните акценти се поставят върху това, че не е установено по надлежния ред авторството на деянието във връзка с управлението на МПС от страна на осъдения Б. и това да е станало след употреба на алкохол, установено надлежния ред.

Противно на твърденията в искането, по делото е установено по несъмнен начин от фактическа страна, че на 07.05.2021г. е подаден сигнал на 07.05.2021г. от св. М. по телефона до дежурната част на РУ – К. за наличието на пътен инцидент, при който другият водач на л.а. „Н.К.“ с рег. № ******* е употребил алкохол. Пред пристигналите последователно два екипа от полицейски служители от РУ на МВР – К., състоящи се от свидетелите Х., Б., К. и Т., подс. Б. оспорил твърдението на св. М., че е управлявал автомобила, а това е сторила приятелката му – св. М. Г., която обаче стояла отстрани и не реагирала по никакъв начин на думите му. Последното наложило да бъде извикан трети оторизиран екип – свидетелите С. и С., които изпробвали двамата водачи с техническо средство „Дрегер“ с № *******, като тестът за св. М. бил отрицателен, а за осъдения Б. отчел наличие на 1,89 на хиляда алкохол в кръвта. На Б. бил съставен АУАН, с отразяване на обстоятелствата по случая, използваното техническо средство, като същият е оспорил резултата от пробата, което било вписано по надлежния ред. От св. С. бил съставен талон за медицинско изследване на Б. с № 122102 с вписана констатация за наличие на алкохол в кръвта в горепосочената концентрация, който доброволно го подписал, като същият бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП – К. за изследване. Там медицинската сестра – св. Н.

4 взела венозна кръв от Б. в 2 бр. вакуумни епруветки, като съставила протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби с вписване на всички задължителни обстоятелства, облепен със съответните стикери, съгласно изискванията на чл. 12 – чл.15 от Наредба № 1/2017г.

По образуваното досъдебно производство била назначена химическа експертиза, като вещото лице – химик П.В. от „УМБАЛ-П.“ АД – Пловдив в изготвения Протокол №293/10.05.2021г. е описал данните от протокола за медицинско изследване, номера на стикерите и предоставените му 2 бр. проби от по 4 мл, като е дал заключение, че след използване на газхроматографски метод в кръвта на Б. има установени 1,59 промила етилов алкохол.

В съдебно заседание пред РС – К. от страна на защитата не е било направено възражение по отношение законосъобразността на процедурата по взимане на кръвните пробите от подсъдимия и резултата от проведените химически изследвания. И поради неявяването от в.л. В. със съгласието на страните негов разпит не е провеждан, като на основание чл.282, ал.3 от НПК е прочетено и приобщено заключението на химическата експертиза.

По повод допълнителните обяснения на подсъдимия, че е употребил алкохол след инцидента на пътя със св. М. и преди пристигането на специализирания полицейски екип, съдът е назначил СМЕ по писмени данни, като според заключението, Б. при даването на кръвната проба е бил във фаза на резорбация, което означавало, че още е натрупвал алкохол в кръвта.

Посочено е, а и разяснено от вещото лице д-р Б., че при всички случаи, независимо дали консумацията е била на празен или пълен стомах, това е било между 40-50 минути и 180 минути преди пробата, т.е. малко под един час до три часа е бил консумиран алкохол.

Настоящият състав по повод изложените доводи в искането намира, че след съставянето на талон за медицинско изследване на Б., тъй като била констатирана с техническото средство концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, правилно съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №1/2017г. същият бил съпроводен от полицейските служители до мястото за изследване - ФСМП – К.. Обстоятелството, че същият е бил съпроводен с автомобила от полицейските служители до медицинското заведение, обаче е с оглед на образуваното първоначално на 5

07.05.2021г. по реда на чл.356, ал.1, т.1 от НПК бързо производство, което касае лице заловено от органите на МВР при извършване на престъпление и няма характеристиката на посоченото в искането неправомерно, насилствено фактическо задържане.

На следващо място не се споделя възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, тъй като е трябвало задължително да се изслуша експертът В. изготвил заключението по назначената на досъдебното производство СХЕ, понеже протоколът за химическата експертиза не отговаря на изискванията на НПК. Този протокол, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 – ал. 3 от Наредба № 1/2017г. е изготвен, въз основа на проведено изследване от химик с висше образование в специализирана лаборатория, като е посочено от кого се изпращат пробите за медицинско изследване, наличието на протокол за медицинско изследване, номер на талона за медицинско изследване, на основния номер на стикерите, от кого са получени в хладилна чанта 2 бр. проби по 4 мл., чиято опаковка отговаря на изискванията на наредбата и резултатите от изследването по чл.22 и чл.23. И след като не са били направени възражения от защитата в съдебно заседание пред първостепенния, а и пред въззивния съд за изслушване на вещото лице, изискването на допълнителни доказателства, удостоверяващи законосъобразността на направеното изследване, вкл. на снимков материал, за да се види колко проби са били предоставени - 1 бр. или 2 бр., защо са изследвани 2 бр. проби, а резултатът в изследването е един, да се изисква препис от лабораторната книга /журнал/ за изследването, както и впоследствие да се назначава повторна СХЕ, очевидно са несъстоятелни.