Решение № 40 от 05.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500975 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** срещу Решение № 1560/ 20. 10. 2025 г. по гр. д. № 1155/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият Д. С. П. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. И. Ц., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** и със седалище гр. Плевен срещу Д. С. П. с ЕГН********** иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 849, 27 лв. за периода от 01. 08. 2022 г. до 31. 12. 2024 г. за незаплатена топлоенергия, ползвана ез правно основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24. 02. 2025 г. до изплащане на вземането.

За да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че са налице влезли в сила решение между същите страни за същия имот и със същият предмет на спора по гр. д. № 2859/ 2021 г. и гр. д. № 1238/ 2023 г. , но за предходен период. Посочено е, че ответникът Д. П. е законен наследник на лицето Б.Н., като в мотивите на цитираните решения е прието, че имотът е топлофициран и ответникът е определен като битов потребител на топлоенергия съгласно чл. 153 ГПК по силата на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че е налице обвързваща сила на мотивите и следва да се съобрази това обстоятелство при решаване на спора и е допълнено, че по делото не е доказано, че лицето е търговец. По тези съображения районният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че собственик на

2 процесния имот, част от етажна собственост, е била Б.Н., представени нотариални актове. за което са

От представеното удостоверение за наследници на Б.В.Н., починала на 10. 12. 2017 г., издадено от Община- гр. Плевен, става ясно, че същата е оставила въззиваемия Д. П. за свой законен наследник.

От представените извлечения на въззивника за дължими суми за консумирана топлоенергия в процесния имот е видно, че по партидата на имота при топлофикационното дружество е записано името на въззиваемия Д. С. П..

В исковата молба пред районния съд въззивникът е посочил , че въззиваемият П. е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т. 33а (Нова- ДВ р. 54/ 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г.) от ДР на ЗЕ, т.е. клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление (…) за небитови нужди. Посочено е от ищеца , че имотът е офис, търговско помещение и топлинната енергия се потребява с комерсиална цел. Твърди се, че липсва договор между страните съобразно изискването на чл. 149, ал.1, т.2 ЗЕ и писмената форма е форма за действителност на договора. Поради липса на договорни отношение ищецът твърди, че е ползвана топлинна енергия от ответника без правно основание и по този начин е обосновал правната квалификация на исковата претенция по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Въззивният съд счита, че твърденията на въззивника ( ищеца) са неоснователни. От доказателствата по делото не става ясно, че процесният имот представлява търговски обект или помещение за извършване на търговска дейност, както и липсват доказателства ответникът да отговаря на критериите на чл. 1 ТЗ за определянето му като търговец - липсва регистрация на ответника в търговския регистър, липсват доказателства за извършвана търговска дейност по чл. 1, ал.3 ТЗ, липсват доказателства и за каквато и да е извършвана от ответника дейност, която може да бъде характеризирана като търговска, за да се определи същият като търговец. По тези причини ответникът е „битов клиент“ по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, не е необходимо в случая да е сключен изричен договор за доставка на топлоенергия и същият би дължал претендираните суми, ако срещу него беше предявен иск срещу потребител (битов клиент) на топлоенергия.

3

Във връзка с изложеното следва да бъдат съобразени и посочените от първоинстанционния съд влезли в сила решения по гр. д. №2859/ 2021 г. и гр. д. № 1238/ 2023 г. на основание чл. 297 ГПК, при които ответникът е определен като „битов клиент“ и исковете на топлофикационното дружество са уважени на договорно основание за предходни периоди от време, поради което исковата претенция би следвало да се основава на тези посочени обстоятелства.

С оглед на това, че въззивникът (ищецът) основава исковата си претенция срещу „небитов клиент“ и за заплащане на доставена топлоенергия при липса на правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, то такъв иск се явява неоснователен, тъй като всички доказателства по делото определят ответника като „битов клиент“, за който са приложими нормите на ЗЕ като при битов потребител, а не както при търговец, „небитов клиент“. В случая не би могло да се извърши преквалифициране на исковата претенция, тъй като съдът е обвързан с изложените в исковата молба обстоятелства, които сочат на иск срещу търговец, „небитов клиент“, използва се института на неоснователното обогатяване, а не се претендира неизпълнение на договорни отношения, което обосновава неоснователността на предявения иск.

Като е достигнал до аналогичните фактически и правни изводи, районният съд е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и материалните норми, поради което следва на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е направила разноски в настоящото производство, представлявана е от особен представител, чието възнаграждение е изплатено от внесена сума от въззивника, поради което липсва основание за присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна на основание чл. 272 вр. чл. 78, ал.3 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 4

1560/ 20. 10. 2025 г. по гр. д. № 1155/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500975 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** срещу Решение № 1560/ 20. 10. 2025 г. по гр. д. № 1155/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият Д. С. П. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. И. Ц., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** и със седалище гр. Плевен срещу Д. С. П. с ЕГН********** иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 849, 27 лв. за периода от 01. 08. 2022 г. до 31. 12. 2024 г. за незаплатена топлоенергия, ползвана ез правно основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24. 02. 2025 г. до изплащане на вземането.

За да постанови решението си районният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че са налице влезли в сила решение между същите страни за същия имот и със същият предмет на спора по гр. д. № 2859/ 2021 г. и гр. д. № 1238/ 2023 г. , но за предходен период. Посочено е, че ответникът Д. П. е законен наследник на лицето Б.Н., като в мотивите на цитираните решения е прието, че имотът е топлофициран и ответникът е определен като битов потребител на топлоенергия съгласно чл. 153 ГПК по силата на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че е налице обвързваща сила на мотивите и следва да се съобрази това обстоятелство при решаване на спора и е допълнено, че по делото не е доказано, че лицето е търговец. По тези съображения районният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че собственик на

2 процесния имот, част от етажна собственост, е била Б.Н., представени нотариални актове. за което са