Решение № 16 от 03.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20245000600547 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС.

Образувано е по жалба на адв.К.Д., служебен защитник на засегнатото лице Д. А. Я., срещу решение № 366/21.11.2024г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2462/2024г. по описа на същия съд.

Със съдебния акт първоинстанционният съд е признал решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 6120 4785 от 09.04.2024г., влязло в сила на 21.05.2024г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава – *, *, с което на лицето Д. А. Я. е наложено задължение за плащане на финансова санкция в размер на 110 евро с левова равностойност 215,14 лв. за извършено административно нарушение.

Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се обжалва от адв.К.Д., служебен защитник на засегнатото лице Я., като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките за признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. Прави се 1 искане за отмяна на решението на Окръжен съд гр.Пловдив и постановяване на друго, с което да се откаже признаване и изпълнение на решението на несъдебния орган на издаващата държава. Алтернативно се предлага делото да се върне на първостепенния съд за събиране на доказателства за компетентността му.

Пред въззивния съд засегнатото лице Я. не се яви и не упражни лично правото си на защита. Служебният му защитник поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че решението за налагане на финансова санкция е постановено в административнонаказателно производство в държава-членка на Европейския съюз - *. Издадено е от компетентен несъдебен орган на тази държава - *.

Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението му е Окръжен съд гр.Пловдив, тъй като засегнатото лице има местоживеене в населено място, попадащо в района на съда. Той е с постоянен и настоящ адрес в гр.*.

Неоснователно е възражението на защитника на Я., че първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за подсъдността на делото.

Регламентирайки местната подсъдност в чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС законодателят е предвидил, че тя се определя от местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Според практиката на ВКС /Решение № 423/17.06.1993г. по н. д. № 278/93г., I н. о./ под местоживеене се разбира фактическата връзка с определено място, която позволява надлежно призоваване по делото.

Видно от приложената справка

2 за адресна регистрация и задгранични пътувания, за издадени лични документи засегнатото лице е с постоянен и настоящ адрес в гр.*, многократно е излизал и влизал на територията на Република България, има издадени български документи за самоличност. Пред * органи е посочил български последен известен адрес.

По делото не е установена фактическа връзка на Я. с друго населено място, извън това от адресната му регистрация, която да обоснове извод, че компетентен да разгледа решението е друг окръжен съд или компетентен орган на издаващата държава.

Решението за налагане на финансова санкция, заедно с придружаващото го в превод на български език удостоверение, е получено в Окръжен съд гр.Кърджали по пощата, изпратено от органа, отговарящ в издаващата държава за изпълнението му. След това е изпратено по компетентност на Окръжен съд гр.Пловдив. Изпълнено е изискването на чл.9, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за надлежно защитен начин, позволяващ удостоверяване на автентичността. Нито Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, нито ЗПИИАКОРНФС изискват решението и удостоверението да са в оригинал, както се претендира от защитата. Част от изброените начини за кореспонденция, като електронна поща, факс, изключват те да са в оригинал. Целта на Рамково решение 2005/214/ПВР, чийто изисквания са въведени със ЗПИИАКОРНФС, е да се улесни изпълнението на финансови санкции, независимо в коя част на ЕС са наложени, при равно третиране на гражданите на ЕС, без допълнителни формалности, при взаимно доверие между държавите-членки.

Решението е придружено с удостоверение по образец и в превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

Спазени са изискванията за форма, съдържание, превод според чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС съдържа задължителните данни за физическото лице, на което е наложена финансовата санкция.

Въззивният съд също счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение на правилата за движение съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.

3

Според него засегнатото лице Я. на 19.09.2023г. в 11,05 часа, като водач на лек автомобил /фирмен автомобил/автобус, е използвал път в нарушение на знак С22а /забранено влизане в екологична зона/ s-*, *.

Това е нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2. За него на засегнатото лице е наложена глоба в размер на 110 евро.

И настоящата инстанция намира, че са изпълнени изискванията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС относно условията за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Допуснатото нарушение на правилата за движение съставлява административно нарушение и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.

Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в случая не се изисква и двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и е нарушение според законодателството на издаващата държава.

Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

Налице е удостоверение, което съдържа всички реквизити. Няма разминавания между него и решението. По информация на органа, издал удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно българското законодателство. Не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнение на решението недопустимо. То не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на производство по отношение на 4 такова деяние. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро и левовата равностойност на тази сума. Решението се отнася за деяние, което съставлява нарушение и според българското законодателство, както и такова съгласно законодателството на издаващата държава. Възрастта на засегнатото лице не изключва реализиране на отговорността му. Видно от удостоверението в случая се касае за писмено производство и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото си и срока за обжалване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища, за да се обсъжда въпросът за съответствието на размера на глобата с този по българското законодателство съгласно чл.32, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС и задължението за плащане на глоба в размер 110 евро е определено като се има предвид левовата равностойност на еврото по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /09.04.2023г./, който според фиксирания курс е 1,95583 лева за 1 евро или се касае за равностойност в размер на 215,14 лева.

В съответствие с чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИАКОРНФС признатото решение за налагане на финансова санкция е изпратено за изпълнение на органите на НАП гр.Пловдив.

На основание Рамково решение 2005/214/ПВР и чл.42, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС вр. чл.162, ал.6 от ДОПК горната сума остава в приход на бюджета на Република България, като изпълняваща държава.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното и на основание чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/21.11.2024г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2462/2024г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6