Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 964 от 11.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 532/2025
Вид
Определение № 964
Подписан
11.08.2025
В сила
11.08.2025
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 964 гр. Стара Загора, 11.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500532 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.2 и 3 и чл.274, ал.1 от ГПК във връзка с чл.273 от ГПК във връзка с чл.278, ал.1, и ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от ответника: Й. Я. - гръцки гражданин, роден на ********** г. в *** **********с постоянен адрес: *** ************* чрез пълномощника адв. Е. М. от АК – Сливен със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е. М. от АК - Сливен, тел. 0896 / 59 78 03. Срещу:

Определение № 1541/25.06.2025 по ГД № 1559/2024 на РС-Казанлък с правно основание: чл. 274 от ГПК.

Твърдят, че са останали недоволни от Определение № 1541/25.06.2025 по ГД № 1559/2024 на PC-Казанлък и се възползват от процесуалното си право, да го обжалват пред въззивният съд. Считат, че съдът е постановил незаконосъобразен и необективен акт, а мотивите му са превратни и не кореспондират с материалния и процесуалния закон. Имат предвид следното:

Делото приключило с постигната между страните съдебна спогодба в открито съдебно заседание на 12.06.2025 г., с която страните уредиха изцяло отношенията си за месечната издръжка от датата на предявяване на исковата молба и всички разноски по делото. Спогодбата има силата на закон между страните и значение на влязло в законна сила съдебно решение - чл. 234, ал. 3 от ГПК! Тя била одобрена от съда, като не противоречаща на материалния и 1 процесуалния закон. В тази връзка съдът с Определение от същата датата осъдил неговия доверител - ответникът Й. Я., да заплаща, както месечна издръжка, така и договорените със спогодбата разноски по делото в размер на 756 лв., които представляват адвокатско възнаграждение и други разноски по делото.

Т.е. чрез спогодбата въпросът с разноските е бил уреден окончателно и той не подлежи на преразглеждане!

Спогодбата не е по частично решение на правния спор, а цялостно и не е налице хипотезата на чл. 234, ал. 4 от ГПК!

Определението с което е одобрена спогодбата е влязло в законна сила и не подлежи на обжалване на 18.06.2025 г.

Освен това след приемане и подписване на спогодбата съдът прекратил делото със същото определение. Това означава, че по това дело повече процесуални действия не могат да се извършват.

След постигната спогодба, влязла в законна сила и след прекратяване на делото PC-Казанлък издава настоящото обжалвано определение с което осъжда ответника да заплати допълнително разноски в размер на 86,40 лв. на ищцата по нейна молба - предполагам постъпила след подписване на спогодбата, т.к. съдът не е отбелязал, кога точно е постъпила тази молба. За нас възниква въпросът, случайно или не съдът не е отбелязал датата на постъпилата молба? Възниква и въпросът, защо след като производството е било прекратено, без да е възобновено по съответния процесуален ред, без да изпрати на ответната страна, т.е. ответника тази молба, за да вземе становище, доколко искането е законосъобразно от гледна точка на материалния и процесуалния закон, съдът нарушавайки основни начала и принципи в гражданския процес:

Чл. 5 - Законност,

Чл. 8 - Състезателно начало,

Чл. 9 - Равенство на страните,

Чл. 11 - Публичност и непосредственост, в закрито заседание е постановил един напълно незаконен акт.

Съдът въобще ги е лишил от възможността да вземат отношение по въпрос, който пряко ги касае. И тук не става въпрос за незначителния размер 2 на сумата с която е осъден ответника, а преди всичко принципното спазване на закона от органа, който трябва да правораздава спазвайки гореизброените принципи.

Без да бъдат уведомени за молбата на ищцата за присъждане на разноски, при прекратено дело, при подписана съдебна спогодба влязла в законна сила, без да имаме възможността да се защитим - ответникът е осъден!

Това обжалвано определение не може да се счита нито за допълване на крайния съдебен акт, още по-малко за втори такъв. Въпросът е какъв акт се явява това определение според гражданския процес?

Когато делото приключи със съдебна спогодба, то нейното съдържание замества съдебното решение, ако трябваше съдът да се произнесе по материалноправния спор по общия ред. В този смисъл процесното определение не може да се счита, като допълване на крайния съдебен акт.

Освен това, за да се присъдят разноски от съда, те трябва да бъдат поискани до края на устните състезания на страните, а молбата на ищцата за тези допълнителни разноски в никакъв случай не е предявена до датата на последното открито съдебно заседание 12.06.2025 г., но и съдът не е отбелязал кога точно е постъпила тази молба. Но дори тази молба да беше отправена до съда до тази дата, то окончателният въпрос с разноските е решен със спогодба.

Т.е. те не могат да открият абсолютно никакво процесуално основание разпоредба от процесуалния закон, която да дава правото на съда по този начин да осъжда ответника за разноски, които са поискани от ищеца, след като делото е прекратено.

Не са съгласни освен това и с мотивите на обжалваното определение, те не кореспондират със смисъла на посочените от съда разпоредби.

За да мотивира осъждането съдът е посочил, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищецът по искове за издръжка е освободен от заплащането на държавни такси и разноски. Тези такси и разноски се заплащали от осъденото лице съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Те не оспорват текстовете на закона, но оспорват прилагането им по начина, по който съдът го прави, за да обоснове обжалвания от нас съдебен акт.

Цитираните от съда разпоредби ВЕЧЕ са били приложени в постигната спогодба. В нея ясно е отразено, какъв размер на разноските трябва да заплати 3 ответникът. В случая съдът прилага тези разпоредби без волята на страните, т.к. разноските от 86,40 лв. не са част от спогодбата. Те не са част и от допълване на спогодбата, не могат да бъдат част и от прекратено производство.

Учудващото в случая е, че съдът сам е записал в мотивите на процесното определение, че делото е приключило със съдебна спогодба - влязла в законна сила, но парадоксът е, че е отбелязано само, че ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка, А НЕ И РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО, и поради това от тези мотиви - Цитат: „Воден от горните мотиви“, съдът осъжда ответника.

Предвид гореизложеното в заключение ще добавят, че процесното определение на съда противоречи по всички очертани в настоящата жалба пунктове на процесуалния закон, то е напълно несъвместимо с него и представлява прецедент, от друга страна противоречи и на материалния закон, т.к. делото е решено със съдебна спогодба, която напълно урежда отношенията между страните, в т.ч. и за разноските и не може съда да изменя тази воля на страните. Всяко едно искане на която и да било страна след сключване на съдебната спогодба и приключване на делото е ирелевантно по отношение на спогодбата и крайния съдебен акт, и не може да породи правни последици.

Молят Въззивният съд, след като съобрази изразените мотиви в настоящата жалба, да отмени изцяло процесното Определение с № 1541/25.06.2025 по ГД № 1559/2024, като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и несправедливо. да присъди разноските на неговия доверител пред настоящата съдебна инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора да го отмени изцяло и вместо това да постанови друго, с което да бъде отхвърлено искането за допускането на изменението на разноските, направено от ищците.

Моли да му бъде дадена възможността да ангажира и други доказателства с оглед на становището на ответника, изразено в отговора.

Подробни съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателя 4

Й. Я. - гръцки гражданин, роден на ********** г. в *** **********съответно с вх. № 11325/09.07.2025 год.

В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от заинтересованата страна по делото въззиваемия К. Д. Д., ЕГН ********** като майка и законния представител на детето си К. Я., ЕГН **********, двете с наст. адрес *** чрез адв. Г. Д. М., СтЗ АК, като управител и представител на ЕАД М. адрес *** GSM: **********, e-mail: Предвид на тези обстоятелства, подробно, изложени в писмения им отговор, в рамките на предоставения им по закон срок, представят на съда настоящия Писмен отговор, в който излагат подробни правни и фактически доводи, установяващи по безспорен начин

НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА,

НЕДОКАЗАНОСТТА и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на депозираната Частна жалба, като молят същата да се ОСТАВИ БЕЗ БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Ос‐ нованията за това тяхно категорично становище давали следните факти, а именно подробно изложени в същия писмен отговор.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

С протоколно определение под № 630 от 12.06.2025 год., постановено по гр.д. с № 1559/2024 год. по описа на Районен съд гр. Казанлък на ІІ-ри граждански състав делото е приключило с постигната между страните съдебна спогодба в открито съдебно заседание на датата 12.06.2025 г., с която страните са уредили изцяло отношенията си за месечната издръжка от датата на предявяване на исковата молба и всички разноски по делото. Спогодбата има силата на закон между страните и значение на влязло в законна сила съдебно решение - чл. 234, ал. 3 от ГПК! Тя била одобрена от съда, като не противоречаща на материалния и процесуалния закон. В тази връзка съдът с Определение от същата дата е осъдил неговия доверител - ответникът Й. Я., да заплаща, както месечна издръжка, така и договорените със спогодбата разноски по делото в размер на 756 лв., които представляват адвокатско възнаграждение и други разноски по делото.

Впоследствие с Определение № 1541/25.06.2025 по ГД № 1559/2024 на 5

PC-Казанлък е ОСЪДИЛ Й. Я., гръцки гражданин, роден на **********г. в *** **********с постоянен адрес : *** ************* да заплати на К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес града *** сумата от 86.40 лева, представляваща направени по гр. дело №1559/2024г. по описа на Районен съд - Казанлък разноски. Сумата може да бъде платена по банкова сметка с IBAN : *** В „УниКредит Булбанк“ АД, като същият се възползвал от процесуалното си право, да го обжалва пред въззивният съд.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА

В нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК е установена законовата възможност да се обжалва от заинтересованата страна Определението на съда, с което е допуснато изменение или евентуално допълване, като изрично е посочено, че определението за разноските може да се обжалва в преклузивен срок, в рамките на който полежи на обжалване Решението. Според чл.248, ал.1 от ГПК (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай, въззивният съд счита, че процесната частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство се явява процесуално ДОПУСТИМА и като такава следва да бъде РАЗГЛЕЖДАНА по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, и тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едномесечен срок по чл. 248, ал.1, предл.2 и ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.

II.

ПО

ОТНОШЕНИЕ на

ОСНОВАТЕЛНОСТТА

ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на ЧАСТНАТА ЖАЛБА въззивният възприема следното: и съд

Производството по първоинстанционното дело с № 1559/2024 год. е образувано по искова молба от К. Д. Д. в качеството й на майка и законен представител на детето К. Я. против Й. Я. с правно основание чл.150 от СК.