Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 03.02.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2148/2019
Вид
Решение № 115
Подписан
03.02.2020
Състав
ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 245 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………./.... 2020 г, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Макариева въззивно гражданско дело №

2148 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба на К.М.К. чрез адв. А.Д. против решение № 3127/08.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2677/2018 г. по описа на РС – Варна, в следните части : частта в която съдът е отхъврлил иска за сумата от 1837 лева представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за издръжката си през периода 01.2009 г.-12.2013 г. /по 167 лв. месечно/; в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 3048.59 лв. /три хиляди и четиридесет и осем лева и 59 ст./, представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за ремонт и поддръжка на собствения си лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В 0597 РА, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска – 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 59 от ЗЗД, както и в частта с която е уважен насрещния иск за сумата от 1920 лева представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел

„Октавия“ с ДК № В 0597 РА за периода от

12.10.2017г. до 21.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 24.04.2018 г. до изплащане на задължението, на основание чл.

59 от ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части. Твърди се, че изводите на съда са направени при неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в тези му части и да бъдат уважени исковете за посочените по-горе суми.

Срещу жалбата е депозиран писмен отговор в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба от Х.И.И. чрез адв. С.Х. срещу същото решение в частта с която

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.И.И., ЕГН ********** ***, срещу К.М.К. ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1680 лв., /хиляда шестстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка

„Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № В 0597 РА за периода от 26.04.2017 г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 24.04.2018 г. до изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че изводите на съда са направени при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон както и със събраните доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.

Моли да бъде допуснат един свидетел, за установяване на твърдението, че на 27.04.2017 г. Х.И. е поискал от К.К. да му върне отнетия му автомобил и дипломите и сертификатите, които същата е изнесла от дома му.

Срещу жалбата е депозиран писмен отговор, в който се излага становище за нейната неоснователност.

По делото е постъпила и частна жалба срещу определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Претенцията на ищеца произтича от следните фактически обстоятелства:

В исковата молбата се твърди, че страните са съжителствали на семейни начала близо 24 г. По време на съвместното им съжителство през 2008 г. ищцата заедно с Х.И. взимат решение за сключване на договор за потребителски кредит за закупуване на лек автомобил марка „Шкода Октавия" с ДКН Л В 0597 РЛ. Като съдлъжници изтеглят потребителски кредит в размер на 30 000 лв. на 05.12.2008 г. с погасителни вноски в размер на 629,29 лв. за период от 60 месена. Видно от справката на „Елдомннвест" ООД Х.И. е получавал нетно трудово възнаграждение от 2009-2013 г. между 603 — 700 лв., като в срока на кредита ответникът е превеждал своето трудово възнаграждение за погасяване на вноските.

Автомобилът е закупен на името на ответника и същият се явява негов собственик.

През периода на кредита ищцата е поемала всички разходи, свързани с нормалното съществуване на семейството им. По време па срока на кредита К.К. е била на постоянен трудов договор с трудово възнаграждение в размер на около 600-650 лв. Сочи, че за целият период на кредита тя е издържала цялото семейство, вкл. ответника като е осигурявала прехрана и други стоки от първа необходимост, съгласно посочен списък, както и е заплащала дължимите консумативни разходи в общ размер на 668лв. на месец за домакинството или за член от същото по 167лв. на всеки. Счита, че с посочената сума на месец, заплащана от нея като разходи, тя се е обеднила, а ответникът се е обогатил, спестявайки разходи за собствената си издръжка.

Отделно от това сочи, че от закупуването на автомобила К.К. поема всички разходи по поддръжката на автомобила, включително заплащането на гражданска отговорност, данъци и такси. Твърди, че по автомобила са извършвани два големи ремонта на обща стойност 702,39 лв. За 2017 г. е заплатена застраховка гражданска отговорност в размер на 159,50лв. и данък в размер на 186,70лв., а за периода 16.12.2010 г -06.07.2016 г. е бил начислен данък върху МПС в размер на 2000 лв., който е заплатен от ищцата, която е изтеглила от личната си банкова сметка ***.

В отговора на ИМ се сочи, че иска за заплащане на сумата от 10 000лв. е допустим, но неоснователен. На първо място, доколкото са наведени твърдения за заплащане от страна на ищцата на периодични разходи /описани в молбата й, индексирана с дата 14.03.2018г./ през периода от датата на сключване на приложения към исковата молба договор за кредит /със срок на погасяване 5 години/ на 05.12.2008г. /до 05.12.2013г./ и с оглед факта, че исковата молба по настоящото дело е заведена в съда на 22.02.2018г., твърди, че претенциите, формиращи общата сума от 10000,00лв. са погА.и поради изтекла погасителна давност, на основание чл.111, б."в" от ЗЗД.

Отделно се сочат други възражения за неоснователност, а именно, че ищцата живеела от 1995г. до 26.04.2017г. в жилище /ап.88 в гр.Варна ул."8-ми септември" /сега - ул."Секвоя"/ 11, вх.1, ет.8, ап.88/, което е собственост на родителите на ответника и чрез ползването му тя се е обогатила, поради това, че не е заплащала половината от месечния наем за жилището.

Сочи, че автомобилът е закупен с негови лични спестявания.

Не оспорва тегленето на кредит. Твърди, че кредитът е погасен със средства, които получавал от наеми от жилището на баба му и дядо му по майчина линия и от трудовото му възнаграждение.

Твърди, че през целия период на съвместното им съжителство с ищцата, издръжката й и тази на децата им, се е поемала от ответника и от родителите му.

Родителите му живеят, заедно с дядо му по майчина линия /докато бил жив/ в с.Житница, Област Варна, отглеждат животни, зеленчуци и плодове, за което и той им помага и осигуряват изцяло прехраната на семейството. Неговите родители, а след смъртта на баща му, майка му помагали ежеседмично и с пари. Баща му, а сега и ответника се занимавали с отглеждане на пчели, от които реализирали доходи. Отделно от това, повече от 25г., в т.ч. и по време на процесния период на ответника му е предоставено да ползва безвъзмездно като дарение, наема от жилището на баба му и дядо му по майчина линия /П. и Н. Ц./ - ап.№ 59 в гр.Варна ул."Асен ***.

Твърди, че за през процесния период, освен заплатата му „по фиш", работодателят му заплащал ежемесечно допълнително суми между 150,00лв. и 200,00лв.

Твърди още, че ищцата работела от време на време, като никога не разходвала нейни лични средства за семейството. Два пъти сключила договори за кредит, средствата по които също изразходвала еднолично само за себе си.

Ответникът отрича ищцата да е закупувала посочените в молбата й от 14.03.2018г. продукти за посочения период. Месото, плодовете и зеленчуците били осигурявани от село от родителите му, а стойностите на перилните препарати и другите принадлежности били прекомерни. Сочи, че не е вярно, е ищцата е участвала в заплащането на ток, вода, телефон.

Сочи, че предявените искове за заплащане на разходи по поддръжката на автомобила са напълно неоснователни.

Твърди се, че претенцията е погасена по давност.

Ответника сочи, че ползва друг лек автомобил от лятото на 2013г. - Сузуки Гранд Витара, регистриран на 10.07.2013г. с ДКН В 9094 НС. От тогава и към настоящия момент, само и единствено ищцата ползва лекия автомобил „Шкода Октавия" с ДКН В0597РА.

Ищцата отказва да върне автомобила. Заведена била преписка № 7712/26.06.2017г. по описа на Районна прокуратура - Варна и Досъдебно производство № 1314/2017г. по описа на III-то РУП-Варна. Налице било влязло в сила Решение № 501/09.02.2018г., постановено по гр.д.№ 15015 на ВРС, по силата на което К. М.К. е осъдена да предаде на ответника владението на л.а.

"Шкода Октавия" с ДКН В 0597 РА. Образувано било изпълнително дело № 20187170400238/2018г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова - peг.

№ 717 в КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд - Варна, по което на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, но въпреки това, нищата не е върнала колата. Сочи още, че от това той търпи вреди.

Оспорва, че данъците за автомобила са заплатени със средства на ответницата.

Сочи, че застраховка „Гражданска отговорност" е задължителна само при условие, че автомобилът се ползва. Ищцата ползва автомобила, а не ответника, поради което същата дължи заплащане на застраховката по застрахователния договор като ползващо лице и ответника не следва да й възстановява сумата от 159,02лв., заплатена вноска по застраховка „Гражданска отговорност" за автомобила.

Оспорва, че са извършвани каквито и да било ремонти на колата му.

Същевременно, дори и да се налагали, то това е именно поради факта, че ищцата, ползвайки автомобил, не е положила дължимата грижа за запазването му, увредила го е и това е наложило автомобилът да бъде ремонтиран.

Сочи, че липсва доказателство към ИМ, че е извършено плащане на сума 2000,00лв. от ищцата на задължение на ответника за местен данък и доколкото плащанията на данъци се удостоверяват с официални документи, на основание чл.127, ал.2 от ГПК, за ищцата е настъпила преклузия да представи такива доказателства.

Сочи, че не дължи плащане на данък 186,70лв., допълнена, на ръка, неизвестно от кого на стр.2 от ИМ. Липсва към ИМ доказателство за плащането и за ищцата е настъпила преклузията по чл.127, ал.2 от ГПК. Но дори и ищцата да е платила данъка, е изпълнила свое морално задължение, доколкото се позовава на принципа „комуто ползите, нему и вредите".

В насрещния иск се сочи, че ответникът е собственик на лек автомобил марка "Шкода Октавия" с ДКН В 0597 РА, рама № TMBBS21Z352086976, двигател № BJB162019, хетчбек, цвят - бежов металик, гориво - дизел, с дата на първоначалната регистрация - 18.05.2005г. по силата на Договор за продажба от 16.12.2008г. с нотариална заверка на подписите под рег.№ 9100/16.12.2008г., заверен от Станислава Димитрова - Помощник нотариус на Нотариус Петранка Димитрова - рег.№ 332 в НК-София, с район на действие - района на ВРС.

Правото му на собственост е удостоверено в Свидетелство за регистрация Част I № *********, издадено на 19.12.2008г. от МВР, представено от ответницата с ИМ.

С влязло в сила Решение № 501/09.02.2018г. по гр.д.№ 15015/2017г. на ВРС е признато за установено в отношенията му с К.М.К., че е собственик на описания автомобил и тя е осъдена да му предаде владението на автомобила, което не е сторено.

Твърди, че от лятото на 2013г. К.К. владее и ползва автомобила му, че по време на съвместното им съжителство й го бил предоставил за ползване, но от 26.04.2017г., от която дата са разделени, тя му отнела автомобила, без негово знание и съгласие.