Решение № 2530 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100512595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 219079/02.08.2023 г., подадена от В. Л. Р. – ищец по гр. дело № 65651/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав срещу постановеното по него решение № 11462/03.07.2023 г., с което е са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника В. М. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени в писмо с вх. № ПГ-0194В25/21.02.2020 г. до Председателя на 44-то Народно събрание, както и за сумата от 13000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени в телевизионно предаване „Денят с В.Д.“, излъчено по телевизионен канал TV1 на 30.06.2020 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че съдът неправилно преценил, че в писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. липсват клеветнически твърдения. Следвало да бъде съобразено, че макар и отправено до председателя на Народното събрание /НС/, съдържанието му било цитирано в различни медии и така достигнало да неограничен кръг от обществеността. Погрешно съдът счел, че в писмото не се съдържали конкретни твърдения, а само абстракти такива. Неправилно съдът не възприел, че изказаните от ответника твърдения в предаването „Денят с В.Д.“ не съдържали накърняващи честта и достойнството конкретни твърдения. Счита се, че изказаното от ответника в минути 18.31 от предаването било клеветническо и обидно. Във връзка с това съдът не взел предвид решение № РС-8639-3-19-033/19.06.2019 г. на КПКОНПИ, с което било установено липсата на конфликт на интереси при придобиването на апратаментите от ищеца. Направеното в минути 19.07 от предаването изказване било с 1 цел унижаване на ищеца, тъй като макар и обществена личност, която следвало да търпи критики, в случая по адрес на В. Р. било засегнато достойнството на личността. Невярно било твърдението, че ищецът притежавал медии заедно с Д.П.. Споменаването на името на ищеца с това на Д.П. било с цел да бъде дискредитиран. Съдът следвало да съобрази като невярно и позорящо твърдението на ответника, че търговски дружества на В.З. печелили обществени поръчки, тъй като последният купувал художествени творби на ищеца.

Следвало да се има предвид, че в качеството си на министър В. Р. не оказвал влияние върху начина на провеждане на обществени поръчки. Настъпилите вреди били доказани и от приложените по делото медицински документи – амбулаторен лист № 000703/17.06.2021 г., издаден от д-р Л.У. и обменна карта от 17.06.2021 г. на В. Р. от д-р Л.У., ВМА, от които било видно, че на пациента му била поставена диагнозата „смесено тревожно-депресивно разстройство“.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна н апроцесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.

Ответникът В. М. оспорва основателността на подадената от ищеца въззивна жалба.

Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 65651/2021 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по искова молба с вх. № 29.06.2021 г., подадена от В. Л. Р., в която твърди, че в писмо с вх. № ПГ-0194-В25/21.02.2020 г. до Председателя на 44-то Народно събрание ответникът направил следните клеветнически изказвания спрямо него: 1) на стр. 1 от писмото, абзац 2: „В репортаж на телевизия „Евроком“ от 07.02.2020 г., „Евродикоф“/същият си позволи да отправи откровена заплаха срещу мен със закана за саморазправа и с тенденция за отмъщение по отношение на моето гражданско поведение и съвест.“; 2) на стр. 1 от писмото, абзац 3: „...това е систематично преследване, с оглед на предоставените му властови възможности“; 3) на стр. 3 от писмото, абзац 2: „...поредната заплаха....“ и 4) на стр. 4 от писмото, абзац 2: „Серията от заплахи и щети от незнайни криминални субекти към мен не може да бъде определена като „случайна“ или причинена от „неизвестен извършител“.

Твърди, че не е заплашвал ответника по никакъв начин, нито го е преследвал, не е осъждан и не е извършвал серия от заплахи към ответника. Счита твърденията за неверни, приписващи му извършването на престъпление, както и за позорящи името и репутацията на ищеца в обществото, тъй като по естеството си предизвикват негативна обществена оценка за личността му. Твърди, че на 30.06.2020 г. в телевизионно предаване „Денят с В.Д.“, излъчено по телевизионен канал TV1, ответникът е отправил следните клеветнически твърдения и обидни изявления: 1) в 18:31 минута: „...той е като кукла невеляшка. Те го удрят, той се 1 изправя. Виждате, че при всеки един скандал Б. го пази, дори и в последния скандал с апартаментите, където той беше придобил два на много изгодна цена. Дай боже всекиму такъв невероятен късмет. Дори и тогава не падна, но той има гръб. И неговият гръб се нарича Русия през В.З..”; 2) в 19:07 минута: „Въпреки че, както виждаме, той работи вече твърде хубаво и с господин П.. И съответно пресата, медиите, които притежават. Но той е на учудващ пост. Той всъщност е парламентарна комисия не само за култура и медии. Какво общо има той с българската култура и какво общо има с медиите?“; 3) в 21:49 минута:

„...Доколкото знам, самият Златев е колекционер на негови творби или поскоро плащач на негови творби.“; 4) в 22:04 минута: „Ако аз съм министър и Ви осигуря някакво удобство. Да речем обществена поръчка, а Вие купувате мои творби. Това как изглежда? Как Ви се струва? Нормално ли е? Ако аз продавам акварели по 5 000 лева парчето на някой, който е спечелил обществена поръчка, как Ви се струва? Особено ако поръчката е от министерството или изобщо подпомогнато от правителството.“ Поддържа, че изнесените клеветнически твърдения и обидни изявления по адрес на ищеца в писмото и телевизионното интервю са достигнали до широк кръг от лица, тъй като са отразени и в множество електронни медии. Твърди, че вследствие на цитираните изказвания бил силно разстроен и шокиран, като е било създадено негативно отношение спрямо него не само от 2 приятели, познати и колеги, но и от неограничена аудитория, а авторитетът му в обществото и в средата, в която работи, е бил уронен, както и било накърнено доброто му име в обществото. Поддържа, че вследствие на обидните и клеветнически изказвания станал подтиснат и разстроен, нарушил се сънят му, изпаднал в депресивно разстройство, като и до днес изпитвал стрес и притеснение

Въз основа на изложеното поискал осъждането на ответника да му заплати обезщетяването на претърпените неимуществени вреди по 13 000 лв. за всеки един от двата деликта, ведно със законната лихва от 21.02.2020 г., респ. от 30.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът В. В. М. е оспорил исковете, като посочва, че е автор на описаните изявления, но счита, че същите са извадени от контекста и по същество не са обидни или клеветнически. Поддържа, че страните са политически личности, поради което границите на критиката спрямо ищеца следва да са по-широки по отношение на дейността му като министър на културата и като председател на постоянна комисия на НС. Твърди, че всички изнесени факти са верни, като описаните изказвания не представляват противоправно поведение, а ищецът не е претърпял неимуществени вреди във връзка с тях.

По делото е представено свидетелство за съдимост на В. Л. Р. от дата 21.06.2021 г., в което е посочено, че лицето не е осъждано към датата на издаването му. С писмо с изх. № 14208/25.06.2019 г. КПКОНПИ е изпратила на В. Р. свое решение № РС-8639-3-19033/19.06.2019 г. Същото е приложено към делото и в него е посочено, че комисията не е установила конфликт на интереси по отношение на В. Р., заемало публична длъжност за процесния за производството пред комисията период във връзка със закупуването през 2018 г. на апартамент № 25 намиращ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Юрий Гагарин“ № **** и апартамент № 39, намиращ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. **** поради липса на упражнение правомощия по служба.

В амбулаторен лист № 000703/17.06.2021 г. е посочено в неговата анамнеза, че е преживял психотравми от служебен характер. Несправедливи обвинения през последните години отключили онкологично заболяване, което било в ремисия след продължително лечение в чужбина. През три месеца посещавал кабинета за психиатрично консултиране.

Обективното му състояние се изразявало в контактност, ориентираност за хора и обстановка, без суицидни мисли Паметта и интелекта му били на нивото на социалния опит. Значително нарушаване на съня и намален апетит. Поставената му диагноза била смесено тревожнодепресивно разстройство.

Към исковата молба са представени извадки от интернет страници на електронни новинарски издания, в които се съдържат интервюта на В. М., в които той коментира личността на В. Р., както и статии, свързани с писмото, отправено от В. М. до председателя на Народното събрание. Приложени са и редица електронни статии от различни интернет медийни издания, писани по повод на личността на В. Р..

По делото са изслушани и свидетелските показания на Л.Н. – приятел и бивш студент на ищеца. Познавал го от 1995 г. – 1996 г., когато бил негов студент в „НАТФИС“. Присъствал на много негови изложби, откъдето фактически битувало тяхното приятелство. В. Р. бил голям творец, на него му се възхищавали много българи и чужденци. Правел изложби по цял свят. Свидетелят присъствал на негови изложби в чужбина. Виждал как го възприемат хората от други държави. За пръв път чул за ответника през 2016 г., когато видял ищеца, който изглеждал много зле, не бил на себе си. Бил целия червен, носел една шепа хапчета.

Споделил му, че много се разстроил от един човек. Тогава за пръв път чул името на ответника. Но не го познавал лично. Не знаел какви неща е говорил, но се стигнало до там В. Р. да диктува писмо, с което уведомявал някого, че се отказвал от участието си в много голям проект. От него научил, че в състоянието, в което бил, нямало как да работи по този проект. В последно време бил тежко болен. Не знаел какво отключило тази болест. Била се появила две-три години преди даване на свидетелските показания. Лекувал се в Германия.

Допускал, че заболяването се отключило по повод на тези линчове и публични клевети. Бил запознат с писмото. Чул се с ищеца по телефона. Бил много разстроен. Имали навика да се 3 виждат два-три пъти в годината. Не било много често. Но когато бил разстроен отказвал да се вижда с когото и да е било. Трудно можел да каже дали са настъпили промени в здравословното му състояние. Бил чувствителен човек. Вероятно са го били критикували и други хора. Знаел за критиките на М.. Заради тях той ставал целия червен и пиел една торба хапчета.

По делото са изслушани и свидетелските показания на Е.Н. – бивша служителка на Министерство на културата, която работела там на длъжност „Главен секретар“ през 2021 г.

Познавала се с ответника В. М., но само в служебни правоотношения. Знаела за конфликтната ситуация между него и В. Р., но никога не ставала пряк свидетел на взаимоотношения между тях. Когато поела поста имало инициатива за отделяне на дейността по повод на обществените поръчки в отделна дирекция, тъй като тази дейност до онзи момент била част от дирекция „Правна“. По повод на това и съобразно йерархичната подчиненост на дирекцията на главния секретар, свидетелката извършила преглед на дейността на дирекцията години назад, за да добие представа за това как е работила през това време. По повод на това разбрала, че по време когато В. Р. е бил министър на културата фирми, чийто представител бил В.З. били спечелили обществени поръчки. Не могла да назове точната година, но това било въввремето след 2010 г. По времето, когато свидетелката била главен секретар на министерството, бил изготвен и изпратен сигнал до Специализираната прокуратура по повод ремонта на Ларгото. Бил подадена сигнал и по повод на паметника на Цар Освободител, тъй като той бил финансиран от руска фондация.