Определение № 12 от 06.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501317 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, чрез юрк. Д.И., против Разпореждане №1793/26.09.2025 г. по гр.дело №1042/25 г. по описа на РС-Гоце Делчев, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Р. М. Н., за сумите главница в размер над сумата от 10 067,90 лева и до пълния претендиран размер от 10 460,42 лева; сумата от 2079.29 лева - представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2024г. до 28.05.2025г.; сумата от 105.64 лева - обезщетение за забава за периода от 15.12.2024г. до 12.06.2025г.,, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 214,17 лева до пълния претендиран размер от 402,91 лева.

В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в съдържанието на договора за кредит е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в размера на ГПР са включени всички разходи по кредита съобразно изискванията на чл.

19, ал. 1 и §1 на ДР на ЗПК. Изтъква се, че независимо, че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със собствени средства, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс- кредит.

Сключването на застраховка не е условие за получаване на кредит, поради което същата не следва да бъде включена в ГПР. Прави се искане разпореждането в обжалваната част да бъде отменено и уважаване на заявлението. Претендират се разноски в производството.

1

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред първа инстанция е образувано по заявление на Образувано е по заявление на от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1421, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представляван от Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, с пълномощник Й.Т.Т. - юрисконсулт с искане бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. М. Н. с ЕГН **********, с адрес ** за следните суми: сумата от 10 460.42 лева - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7200312190983 / 28.08.2024г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 12.06.2025г, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 24.06.2025 г. до окончателното погасяване на сумата; сумата от 2079.29 лева представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2024г. до 28.05.2025г.; сумата от 105.64 лева - обезщетение за забава за периода от 15.12.2024г. до 12.06.2025г., както и сторените пред заповедния съд разноски в общ размер на 402,91 лева, от които 150,00 лева - юрисконсулстко възнаграждение и 252,91 лева - заплатена държавна такса.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги, копие от Договор за потребителски кредит № 7200312190983 / 28.08.2024., сключен между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Р. М. Н. и други, Стандартен европейски формуляр; декларации; застраховка на кредитополучателят;

Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, Сертификат за застрахователна програма "Защита на кредита"; заявление - декларация за установяване на договорни отношения и др.

С уточняваща молба вх. № 6462 от 21.08.2025 г. заявителят посочва, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на закона, че уговорените застрахователни премии (доколкото са доброволно избрани) са включени в 2 изчислението на ГПР като част от общия финансов ресурс - главница, т.е. същите са част от предоставения кредит и са част от стойността на главницата.

Изложени са подробни съображения какво се включва в ГПР и кои разходи по кредита следва да се включват към общите разходи по кредита. Сочи се, че длъжникът е заплатил суми за погасяване на кредита в общ размер на 392,52 лева.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно. Приел, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги- застраховка пакет са недействителни. С оглед недействителността на договора, длъжникът на осн. чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Спорен е въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР, както и дали посочените клаузи във връзка със сключения допълнителен договор за застраховка са неравноправни, така както е приел заповедният съд.

От твърденията на жалбоподателя следва да се приеме, че застрахователните премии са предявени от заявителя като неразделна част от главницата. От самия заявител се сочи, че представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение.

Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - “защита на кредита” и “защита на сметките”, са сключени при условията на чл. 382 КЗ, а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на длъжника, което да повлияе върху възможността той да обслужва задълженията си. Тези суми не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК.

По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на 3 разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл.3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита, при това, изглежда, задължителен такъв. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т.

43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС ), доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че заявителят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който представя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. Това обаче не е сторено от страна на заявителя, като за самия длъжник, видно от представеното договорно съдържание, не е станало ясно 4 какво точно се включва като компоненти в ГПР, като едва в настоящото производство кредиторът уточнява, че застраховката е част от главницата, нещо което не е сторено към релевантния момент на сключване на сделката, защото именно към тази дата се преценява дали потребителят е бил наясно с общото измерение на разходите, които ще направи с оглед на този договор и съответно да прецени дали същият е в негов интерес с оглед икономическата тежест, която ще последва. При посочване размера на ГПР в договора е препратено към Приложение № 1 от ЗПК, но в практиката на СЕС вече ясно е отбелязано, че наличието само на математическа формула за изчисляването на този ГПР, без договорът да съдържа необходимите за това изчисляване данни (компоненти) се приравнява на ситуация, в която договорът изобщо не съдържа размера на общия процент на разходите (Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г. ).

Следователно, правният извод на заповедния съд, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор, е правилен и законосъобразен. Заповедният съд е действал съобразно указанията на СЕС (Определение от 06.02.2024 г. по дело С - 425/2023 г. на СЕС). При тези съображения клаузите, досежно застраховката следва да се счетат за неравноправни по см.на чл.143 ЗЗП. Независимо от данните за доброволност при сключване на тази клауза, това не лишават същата от извода за неравноправност при липса на яснота относно основанието за сключването й, доколкото са неясни, както условията, така и функциите й. Не е установена необходимостта от посредничеството на кредитора при сключване на договора за застраховка, което сочи на извода за липса на добросъвестност при сключването й, както и сочи по същество на нелоялна търговска практика, доколкото по този начин се внася дисбаланс между правата и задълженията на договарящите. Подобен извод следва и от факта, че принципа на добросъвестността и справедливостта при договарянето изобщо изисква потребителят да заплаща само реално консумираните и респ.ползвани услуги, а не хипотетично да ползва такива. Не е налице основание за сключване на застрахователна клауза за обезпечаване на изпълнението, доколкото при неизпълнение и забава за кредитора е налице възможност за принудително изпълнение, а при забава се дължи и мораторна лихва. Предвид уговорения начин за събиране на сумите по договора за застраховка го окачествява като средство за заобикаляне на закона с цел набавяне на допълнителни плащания, извън договорените и реално получени от кредитополучателя суми, на основание договора за кредит, което прави клаузата неравноправна, а подобен подход сочи на нелоялна търговска практика.