Решение № 131 от 04.08.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 128/2023
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 27.05.2025
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Разград, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20233300100128 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от М. Г. К. чрез пълномощник против ЗАД „АРМЕЕЦ “ АД гр. София. Предявен е иск с правно основаниее чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 150 000 лв., представляваща частичен иск от общо сумата 300 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 28. 12. 2021 г. от Ю. М. Ф., водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, застрахован при ответника и призната за виновна с присъда по нохд № 302/ 22 г. по описа на РОС, ведно със законната лихва, считано от 29. 12. 2021 г. Твърди се, че ищцата е дъщеря на В. Т. Т., починала на 29.12.2021 г. вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено на 28.12.2021 г. от водача Ю. М. Ф., ЕГН **********, която с Присъда № 20/23.11.2022 г. на Окръжен съд Разград постановено по нохд №2022330200302/2022 г. по описа на Окръжен съд Разград била призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление на 28.12.2021 г. в град Разград по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК-като водач на лек автомобил марка „БМВ”, С РЕГ.№***, застрахован при ответника по настоящата искова молба по застраховка „Гражданска отговорност”, като наказателния съд приел, че водачката Ф. не е изпълнила задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на майка й. Наказателният съд приел за основна причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие поведението на подсъдимата и управлението на лекия автомобил без необходимите внимание и концентрация, поради което същата не е реагирала своевременно и не е предотвратила сблъсъка с пешеходката В.
Т., въпреки че е имала техническа възможност за това. Ищцата подала своевременно заявление за щета №*** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” пред 1
ЗАД „АРМЕЕЦ” АД град София с необходимите документи, но ответникът отказал да изплати обезщетение. Ищцата и майка й имали много силна емоционална връзка, поради което ищцата изживяла силен психологически стрес от смъртта на майка си.
Постъпил е писмен отговор от ответника „ЗАД Армеец” АД гр. София, в който заявява становище, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, оспорва иска по основание и размер и твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Излага доводи, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Единствената причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на пешеходката В. Т., която е нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е не се е съобразила с движението и скоростта на движещите се по пътното платно моторни превозни средства, навлязла е внезапно на платното за движение и в лентата за движение на лекия автомобил, както и е предприела пресичане на пътното платно на забранителен сигнал на светофарната уредба. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата търпи твърдените неимуществени вреди. При условията на евентуалност, оспорва неимуществените вреди, които ищцата търпи, да са с твърдения интензитет. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 90 % с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която с поведението си сама е поставила здравето си в опасност и е допринесла за увеличаване на вида и степентта на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата.
Твърди, че в момента на удара пешеходката В. Т. е пресичала пътното платно на забранителен сигнал на светофарната уредба, с което е нарушила императивната разпоредба на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Същевременно, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП пешеходката Т. е предприела пресичане на пътното платно, без да се съобрази с преминаващите превозни средства, за което е имала видимост. Твърди, че пешеходката Т. е предприела внезапно навлизане на пътното платно, с което е нарушила императивната разпоредба на чл. 114, т. 1 от ЗДвП. С гореописаните действия ищцата е допринесла в изключителна степен за настъпване на събитието. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва, предвид акцесорния й характер. Отделно от това, оспорва посочената начална дата на лихвата, която се претендира. Твърди, че началната дата на лихвата се определя по правилата на чл. 497, ал.1 от КЗ.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 302 / 2022 г. по описа на РОС, с Присъда № 20/ 23. 11. 2022 г. подсъдимата Ю. М. Ф. е призната за виновна в това, че на 28.12.2021 год. в гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил “БМВ“ с рег. № *** нарушила правилата за движение по пътищата: Чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ - като водач на МПС не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като водач не изпълнила задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост 2 причинила смъртта на В. Т. Т., ЕГН **********, от гр. Разград, настъпила на 29.12.2021 г. престъпление по 343, ал. 1, буква “в“, вр с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 36 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Според материалите по делото, възприети и анализирани в мотивите към присъдата от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „БМВ” АР Ю. М. Ф. управлявала автомобила без необходимите внимание и концентрация, поради което не предприела навреме спиране, въпреки че обективно е имала възможност за това. Установено е, че пътният участък на бул. “Априлско въстание“ бил устроен за двупосочно движение, с по две пътни ленти във всяка посока. По булеварда пред сградата на бившия АПК имало обозначена пешеходна пътека М.8.1 тип “Зебра“, разположена върху изкуствена неравност (бабуна), регулирана със светофарна уредба, предназначена специално за пешеходци. Приближавайки към този участък на булеварда, Ю.
М. Ф. управлявала автомобила със скорост около 50 км/ч. По същото време 70-годишната В.
Т. Т. се намирала на десния тротоар по посока на движение на автомобила, се насочила към пешеходната пътека, за да пресече пътното платно. Малко преди да предприеме пресичането, пешеходката изчакала по дясната лента пред нея да премине лек автомобил с неизвестна марка, модел и регистрационен номер, след което стъпила върху платното за движение, без да спази светлинната сигнализация на светофарната уредба, като предприела пресичане на червен сигнал на светофара. В този момент възникнала и опасността за движение на управлявания от Ю. М. Ф. лек автомобил. Траекториите на движение на лекия автомобил “БМВ 525Д“и на пострадалата Т. се пресекли и последвал сблъсък, който по отношение на автомобила бил челен, а по отношение на пешеходката - лявостраничен. В резултат от съприкосновението с автомобила, тялото на пострадалата било отхвърлено на известно разстояние по посока на движение на процесното МПС и паднало на пътната настилка .
Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, извършила проучване на материалите по делото, събрани в хода на досъдебното производство, механизма на настъпване на ПТП е следния: в около 17,20 часа в гр. Разград, лек автомобил „БМВ 525Д“ с per. № *** управляван от Ю. М. Ф. се е движил по бул.
„Априлско възстание“ в лявата лента на платното за движение по посока към с. Гецово.
Пътният участък е прав, за еднопосочно движение с широчина на платното 7,40 метра, разделено на две ленти с прекъсната единична линия - лява лента с широчина - 3,8 метра, дясна лента - 3,6 метра. Има изградена пешеходната пътека с маркировка тип „зебра“, повдигната в предния си край, сигнализирана с пътен знак Д17 и светофарна уредба.
Светофарната уредба е с постоянно включен зелен сигнал за автомобили, като сигнал за преминаване на пешеходци се включва ръчно. Времето е било тъмно, влажно, с наличие на лека мъгла, с намалена видимост, със слабо осветяване от уличното осветление на десния край на платното. Пътната настилка е от дребнозърнест асфалт, без неравността, влажна.
3
Движейки се със скорост около 32 км/час при светещ зелен сигнал на светофарната уредба, автомобилът преминава през пешеходната пътека пред сградата на бившия АПК. По същото време по пешеходната пътека е била започнала пресичане на платното за движение в посока от дясно-наляво пешеходката В. Т. Т., на 70 години. Водач ът възприема със закъснение пешеходката и въпреки, че реагира с аварийно спиране, не успява да избегне удара с нея.
Ударът настъпва на пешеходната пътека, на 5,2 метра от дясната граница на пътя между предната дясна част на автомобила (преден капак) и лявата странична част на пешеходката.
Скоростта на движение на лек ия автомобил преди настъпване на произшествието и в момента на удара е била 32 км/ч. В резултат на удара пешеходката е отхвърлена напред и пада върху настилката пред спрелия в непосредствена близост след мястото на удара автомобил. В резултат на удара е деформиран предният капак на автомбила в предната си дясна част. В резултат на удара пешеходката получава тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на което настъпва смъртта на същата . Според заключението, скоростта на движение при пресичане на платното се определя таблично за жена на 70 години: бавен ход 2,9 км/час= 0,805 м/сек; спокоен ход - 3,8 м/чс= 1,05 м/сек; бърз ход- 4,9 км/час= 1,36 м/сек .
Отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара в момента, в който водачът на автомобила е бил в състояние за пръв път да възприеме пешеходката Т. е:- при бавен ход:
35,38 метра; при спокоен ход: 27,12 метра; при бърз ход: 21,0 метра. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е 21 метра. При конкретната ситуация водача се е движил с технически несъобразена скорост с условията на видимост в район със сигнализирана пешеходна пътека, късно е възприел опасността и е задействал спирачките със закъснение на 13 метра от мястото на удара при опасна зона за спиране 21 метра. Водач ът е имал възможност да забележи пешеходката по-рано, в момента на осветяването й от фаровете - на отстояние 21-35,38 метра преди мястото на удара, но реално това е станало със закъснение от 1,1-2,3 секунди. В конкретната ситуация, водач ът би могъл да спре на разстояние 13 метра и да избегне удара само в случай, че скоростта е била не по-висока от 20,7 км/час.
В случай, че водач ът е реагирал своевременно още при осветяването на пешеходката от фаровете, той би могъл да избегне удара с аварийно спиране в случай на бавен и спокоен ход на пешеходката - на разстояние 27,12-35,38 метра от мястото на удара . Пешеходката се е движила по пешеходната пътека и е изминала общо разстояние до мястото на удара 5,2 метра, от което 3,2 метра е била осветявана от фаровете на автомобила.
Пешеходката е имала възможност да забележи светлината от фаровете на приближаващият се от лявата й страна автомобил и във всеки момент по време на придвижването си по пешеходната пътека до навлизане в лявата лента е могла да спре и да изчака преминаването на автомобила без да пресича траекторията му на движение, като по този начин би предотвратила удара.
По делото са разпитани като свидетели Ю. М. Ф., К. Г. Н. и П. Г. М..
Според показанията на св. Ф., управлявайки автомобила се придвижвала от автогарата към Кауфланд в гр. Разград по главния път. Било около 17, 10-17, 15 часа, тъмно, пътното платно и пешеходната пътека не били осветени. Пред нея имало светофарна уредба, 4 която светела за нея зелено. Нямало други автомобили в нейното пътно платно, движела се в лявата лента, тъй като имала намерение да завие към близката бензиностанция. Видяла пешеходката да идва от дясната й страна, по средата на пешеходната пътека и веднага натиснала спирачката, но въпреки това се получил удара. Пострадалата била облечена с тъмни дрехи.