Решение № 490 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Бургас, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Р.а П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Р.а П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Т. С. Г. , ЕГН : **********, с адрес:

*****, и М. Г. Г. , ЕГН : **********, с адрес: *****, подадена чрез адв. Радостин Станчев против решение № 135 о т 19.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2414/2023 г. по описа на РС-Бургас, с която са отхвърлени предявените от тях искове за осъждане на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** д а им заплати разделно сумата от общо 6 000 лв. /от по 3 000 лв. за всяка от тях/, представляваща обезщетение от по 100 лева месечно за периода 01.05.2018г. до 23.04.2023 г. – частичен иск от общо дължимата сума в размер на 18 000 л в., от които по 9 000 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение от по 300 лева месечно за периода 01.05.2018 год. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като в тежест на ищците е възложено заплащане в полза на ответното дружество на сумата от 250лв., представляваща направените разноски по делото.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно поради противоречие с доказателствата по делото 1 и незаконосъобразно поради неправилно приложения на материалния закон.

Въззивниците считат за правилно приетата от съда фактическа обстановка, че те са собственици на описаните в жалбата недвижими имоти в гр.Бургас, кв. Крайморие и, че имат задължение за поддръжка и ремонт на трасето, което е тяхна собственост и свързва имотите им с трафопоста, в който се намира електромера. Сочи се, че по делото е установено с експертно заключение, че към кабелното трасе на ищците има прикачени 7 абоната на ответното дружество, които ползват трасето и трафопоста, поради което в жалбата се оспорва извода на съда, направен в обратен смисъл. Излага се, че при липса на доказателства за стойността на платените суми за присъединяване от тези присъединени от ответника абонати е следвало да намери приложение чл. 161 от ГПК и съдът да определи размера на следващото се на ищците обезщетение съобразно заключението на счетоводната експертиза, извършена в първата инстанция, щом претенцията е доказана по своето основание. По изложените в жалбата съображения молят за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете им да бъде уважени. Претендират присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции. В съдебно заседание

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли съдът да вземе предвид и съображенията му, направени в писмения отговор и писмените бележки, представени в първата инстанция. Счита, че правилно съдът е приел, че по делото не са установени предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 59 от ЗЗД. Заявява, че ищците не са доказали, че са собственици на процесния кабел, нито, че ответникът ползва същия, като се твърди, че от събраните доказателства е установено, че ответникът-мрежови оператор е собственик и поддържа инсталацията до границата на собственост, като процесния кабел е собственост на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа и неговат поддръжка е тяхна отговорност. Сочи, че в случая СТИ за обекта на ищците се намира в ел.табло, монтирано на фасадата на трафопост, собственост на ответника, като процесния кабел, който захранва единствено ищцовия имот се намира след изходящите клеми на СТИ и е част от присъединителните съоръжения на клиента,а ползването на стълбовете, на които е поставен се осъществява от трети лица.

Възразява по отношение на искането в жалбата за приложение на чл. 161 от ГПК по съображения, че не е налице поведение на ответника, възпрепятващо събиране на доказателства относно доказване на размер на претенцията. Сочи, че претенцията на ищците касае по размер наемната цена, която те биха получили при отдаване на съоръженията под наем, което се възразява, че противоречи на практиката на ВКС, свързана с приложение на специалната уредба на чл. 117 от ЗЕ. По подробно изложените в отговора съображения, моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, Претендира присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение за въззивната инстанция. В случай на уважаване на жалбата е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор с искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С. Г. и М. Г. Г. за осъждане на ответника

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** д а и м заплати разделно /след уточнение/ сумата от общо 6 000 лв. /от по 3 000 лв. за всяка от тях/, представляваща обезщетение от по 100 лева месечно за периода 01.05.2018г. до 23.04.2023 г. – частичен иск от общо дължимата сума в размер на 18 000 лв., от които по 9 000 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение от по 300 лева месечно за периода 01.05.2018 год. до 23.04.2023 г., равностойно на плащаните такси за пренос на ел. енергия от всеки от потребителите на ответника за исковия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане.

Предявен е иск от Т.

Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти на недвижими имоти със стопанско предназначение, представляващи масивна сграда № 1 с площ от 433 кв. метра, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас /със стар идентификатор на ПИ ***/, находящи в гр. Бургас, кв. Крайморие. Сочат, че сградите им се захранват с ел. енергия от трафопост на разстояние от около 300 метра, който е разположен извън тях, като свързването се осъщестява чрез въздушен електропровод по трасе, чийто кабел е качен на няколко бетонни стълба, а електромерът се намира в трафопоста. Заявяват, че при силен вятър намиращите се по трасето дървета и техните клони се удрят в кабела, което причинява прекъсване на ел. захранването и нужда от ремонт на трасето от електромера до сградите. За тези аварии ищците сочат, че са уведомявали ответното дружество, а за ремонтите, които са правени по няколко пъти годишно ищците заплащали значителни средства. Посочват, че при буря през месец май 2022г. ищците отново са уведомили ответното дружество за настъпили повреди по електропровода, за което са подали сигнал с вх. № 66407/25.05.2022 год., като получили отговор, че дружеството поддържа ел. инсталацията до границата на мерене, а от границата на мерене инсталацията е частна собственост и задължението за нейната поддръжка е на клиента, т.е. в случая на ищците, които са собственици на имота, захранван с ел.енергия от този трафопост, в който е разположен и електромерът. Ищците сочат, че след придобиването на имота от тях през 2010 гв. към инсталацията, която според ответника е частна собственост на ищците, са прикачени десет потребители, които ползват ел. кабела, поддържан със средства на ищците.

Поддържат, че за присъединяването си всеки един от тези потребители е заплатил значителна по размер такса, която би следвало да бъде заплатена в полза на ищците като 3 собственици на кабела, от който същите са захранени с ел. енергия. Считат, че за ползването на собствения на ищците кабел за продажба на ел. енергия ответното дружество им дължи обезщетение, равностойно на плащаните от всеки от присъединените потребители такси за пренос на ел. енергия. Ищците са заявили, че са предложили на ответното дружество да поеме поддръжката и ремонтите по кабела, но получили отказ с мотив, че дружеството поддържа ел. инсталацията до границата за мерене, тъй като инсталацията след границата за мерене е частна собственост. По така изложените съображения ищците претендират осъждане на ответното дружество да им заплати обезщетение от общо 100 лв. месечно за двете ищци, равностойно на плащаните такси за пренос на ел енергия от всеки от потребителите за исковия период, предявен като частичен иск от общата сума от общо 300 лв. месечно.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е оспорило предявените искове по основание и размер, с искане за отхвърлянето им. На първо място ответника възразява ищците да са собственици на посочения в исковата молба кабел. Не се оспорва твърдението в исковата молба, че снабдяването с електрическа енергия на процесния обект се извършва по описания от ицщите начин – чрез трафопост, разположен извън сградата, както и твърдението, че е възможно по процесния кабел при нестандартна метеорологична обстановка да възникват повреди. Ответникът не отрича, че е получил сигнал от ищците за настъпила повреда, така както се твърди в исковата молба. Заявява, че мрежовият оператор поддържа инсталацията до границата на собственост, а процесният кабел счита, че е частна собственост и поддръжката му е задължение и отговорност на клиента. Сочи, че между страните е възникнала облигационна връзка, обективирана в Общи условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Отбелязва се, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, какъвто е настоящият случай, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.

Сочи се, че средството за търговско измерване на ищците, обслужващо обекта им, с измервателна точка с № 4128136 се намира в електромерно табло, монтирано на фасадата на трафопост с диспечерско наименование ТП 1 Крайморие, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД, като процесният кабел се намира след изходящите клеми на средството за търговско измерване и е част от присъединителните съоръжения на клиента. Твърди се, че процесният кабел захранва единствено обекта на ищците – сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 070779.30.187,като ответникът не го ползва за захранване на други клиенти. Заявява, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за 4 предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Сочи, че за целта е следвало ищците да заявят и представят пред ответника документи, които да доказват правото им на собственост върху съоръженията и данни за разходите за обслужването на съоръженията на основание чл. 3.1 от горепосочената Методиката. Сочи се, че ищците неправилно претендират заплащане на обезщетение, чийто размер се равнява на наемната цена, която биха получили от отдаването под наем на съоръженията, т.е на принципа на пазарния наем, а не с оглед специалната правна уредба на чл. 117 от ЗЕ.