Решение № 3703 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3703 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330102684 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу А. И. К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 583,44 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена отопление, за сградна инсталация и цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. за обект, находящ се в гр.

**, Ж. К. **, бл. **, вх. **, ап. **/**, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.01.2023 г. – 20.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9905 от 25.11.2024 г. по ч. гр. д. № ** по описа за ** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. **, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни 1 общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в в гр. **, Ж. К. **, бл. **, вх. **, ап. **/**, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена отопление и за сградна инсталация, включваща главница за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. в размер на 583,44 лева, както и обезщетение за забава в размер на 94,06 лева за периода 04.01.2023 г. 20.11.2024 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ** по описа за ** г. на Районен съд Пловдив, срещу която длъжникът възразил.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. И. К., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Възразява се, че ищецът е доставчик, а не търговец, както и че няма лиценз за търговия. Възразява се, че представените към исковата молба общи условия са публикувани от друга фирма преди 17 години. Посочва се, че същите задължават лице, без да са прочетени общите условия и да заплаща суми, които не желае. В общите условия имало и неравноправни клаузи.

Посочва се, че общите условия няма как да са одобрени от ДКЕВР, доколкото същата не съществува към настоящия момент. Възразява се срещу компетентността на КЕВР. Оспорва се качеството на потребител на ищеца.

Възразява се, че в исковата молба фигурират задължения, погасени по давност. Излагат се съображения, че ответникът не е сключвал договор с ищеца, поради което липсват уреди и устройства в процесния имот. Оспорва се изправността на уредите за измерване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч. гр. д. № ** по описа за ** г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9905 от 25.11.2024 г.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. **, Ж. К. **, бл. **, вх. **, ап. **/**; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие - доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане (в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката 3 на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

На следващо място, облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период - в. ** и в. ** /л. ** - л. **/. Общите условия са публикувани от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, чийто правоприемник се явява „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, което обстоятелство представлява ноторен факт и се установява при извършена справка в Електронен търговски регистър.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия, в която насока не се споделят направените възражения в отговора на исковата молба, че общите условия не обвързват потребителите на ищеца, доколкото са публикувани от друго юридическо лице.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът К. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот се изяснява от приобщения по делото договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус ** с район на действие – ** /л. 79/, от подадената от ответника Декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 83 – л. 86/ и изготвената справка от 4

Агенция по вписванията, имотен регистър /л. 81 – л. 82/. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК, за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. В подкрепа на този извод е и приобщения по делото договор от 08.08.1994 г. между етажната собственост, където се намира процесния обект, и праводателя на ищцовото дружество – „Топлофикация – Пловдив ЮГ“ ЕООД. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие (изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на СТЕ и ССчЕ.

5

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. Ш., се установява, че за периода 01.11.2022 г. 30.04.2024 г. абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесния обект, находяща се в гр. **, Ж. К. ** бл. **, вх. **, ап. **/**, е работила, като същата е подава топлинна енергия за отопление и битовогореща вода. Подадена била общо 382,258991 M W h топлинна енергия, от които били отчислени разходи в размер на 28,217358 MWh за сметка на ищеца.

През процесния период 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. в ап. 23 всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа. Изчисляемият обем бил в размер на 104 куб. м. През имота на ответника преминавала щранг – лира с мощност 756 W . Същата не била снабдена с уред за отчет на изразходваното количество топлинна енергия за отопления. В имота на ответника всички отоплителни тела топ радиатор били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и не се начислявала потребена топлоенергия от такива. В имота нямало отоплителни тела тип радиатор и съответно нямало монтирани ИРУ за отчет на изразходваното количество топлинна енергия от същите. През имота преминало един брой отоплително тяло тип щранг – лира, което не било снабдено с уред за отчет на отдадено и потребено количество за отопление. Имало монтиран и един брой водомерно устройство за топла вода, но същото не било пломбирано, респ. топлинна енергия за битово-гореща вода в имота не се е ползвало и такава не е начислявана. В имота нямало наличие на ИРУ за отчитане на топлинна енергия за отопления. Нямало монтирани и ИРУ за визуален отчет. За имота са прилагани изискванията на т. 6.7, вр. т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, на щранг – лира по максимална нормативна мощност, поради липса на уреди за отчет. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за процесния период е общо 3,43289 MWh, в това число 1,39616 MWh за отдадена сградна инсталация, 2,03673 MWh за отопление и 0,0 MWh за битово-гореща вода. Няма разлика между разпределено от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца.