Определение № 9328 от 28.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9328 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500916 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на заявителя „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу разпореждане от 17.12.2025г., постановено по ч.гр.дело № 52153/2025 год. по описа на СРС, ГО, 171 състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Б.М.М..

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановения съдебен акт.

Сочи, че с разпореждане, връчено на 02.12.2025г., първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да конкретизира обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Излага, че в предоставения срок – на 04.12.2025г., е подал уточнителна молба, с която указанията са били изпълнени в цялост. Независимо от това, съдът е приел, че заявителят не е отстранил констатираните нередовности и е отхвърлил искането. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 413, ал. 2 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е 1

ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу Б.М.М., с предмет вземане за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност от 40, 21 лева и неустойка по чл. 54.12. от Общите условия в размер на 200 лева, както и обезщетение за забава в общ размер на 13, 89 лева. В т.12 от заявлението “обстоятелства, от които произтича вземането”, заявителят е посочил неизпълнение по сключения между страните договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6949883, като част от рамков договор с № 506095774. Към заявлението са представени договор № 506095774 от 26.09.2022г. за електронни съобщителни услуги, сключен с длъжника Б.М., както и два броя приложения към същия – съответно за предоставяне на услугата домашен интернет и телевизионна услуга А1 ТВ.

С разпореждане от 24.11.2025г. първоинстанционният съд е констатирал, че подаденото заявление не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и е дал указания на заявителя за уточни следните обстоятелства: 1/. вида на предоставените услуги за сумата от 240, 21 лева, периода на предоставянето им, както и договора, от който произтича задължението за предоставяне на тази услуга и заплащането на нейната стойност; 2/. да уточни поотделно размера, периода и обстоятелствата, от които произтича вземането за неустойка в размер на 200 лева, включително дали същата касае неустойка за невърнато оборудване, устройство или за прекратяване на договора, като ако се касае за невърнато устройство или оборудване – да се посочи какво е то; 3/. да уточни размера и периода на мораторната лихва върху всяко едно от главните вземания за неустойка и/или стойността на предоставените услуги.

Посочени са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.

Разпореждането е връчено на заявителя на 02.12.2025г.

С обжалваното разпореждане от 17.12.2025г. съдът е приел, че указанията му не са били изпълнени нито в определения срок, нито до настоящия момент, поради което е отхвърлил заявлението.

Анализът на така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, а нормата на чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК задължава съдът при констатирана нередовност на заявлението да укаже на заявителя да отстрани същите в тридневен срок от съобщението. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер. Целта на производството по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е само да се провери дали вземането е спорно, като достатъчно е това заявителят да твърди, че вземането съществува, но трябва да е ясно какво точно задължение се твърди.

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК – чрез посочване на основанията, при наличието на които заповед не се издава, едно от които е ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението /чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК/.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което дадените с разпореждането от 29.11.2025г. година указания са законосъобразни. Неправилно, обаче, е приел, че в дадения срок заявителят е бездействал. Към частната въззивна жалба е приложен препис от уточнителна молба, като след извършената от настоящия съдебен състав служебна проверка по електронната папка на ч.гр.д. № 52153/2025г. по описа на СРС, се установи, че същата е депозирана по делото на 04.12.2025г., т.е. в указания от СРС едноседмичен срок. В същата е посочено, че вземането за главница от 40, 21 лева представлява цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 26.09.2022г. към договор с партиден № М6949883, както следва: за услуга № 101003989491 с план А 1 Нет 75 – в размер на 0, 62 лева, начислена за периода от 03.09.2024г. до 02.10.2024г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 0, 04 лева за периода на забава от 20.10.2024г. до 03.06.2025г.; за услуга № 201003989449 с план А 1 ТВ 170 + - в размер на 37, 60 лева, начислена за периода от 03.09.2024г. до 02.10.2024г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 2, 3

36 лева за периода на забава 20.10.2024г. до 03.06.2025г. и за достъп до услуги след просрочие на дължимата сума за периода 03.10.2024г. до 02.11.2024г. в размер на 1, 99 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 0, 11 лева за периода на забава 21.11.2024г. до 03.06.2025г. В същата молба заявителят е уточнил, че неустойката в размер на 200 лева е формирана като сбор от следните суми: 1/. за услуга 101003989491 и представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен WiFi Router за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 5, 69 лева за периода на забава 10.11.2024г. – 03.06.2025г. и 2/. за услуга № 201003989449 и представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100 лева и мораторна лихва в размер на 5, 69 лева за периода на забава 10.11.2024г. – 03.06.2025г.

Пропускът на първоинстанционния съд да съобрази обективираното в молбата от 04.12.2025г. волеизявление на заявителя е довело до неправилна констатация за наличие на предпоставки за отхвърляне на заявлението.

В конкретния случай предмет на проверка от въззивния съд е съдебен акт, с който е отхвърлено заявление за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК поради нередовност на същото. С обжалвания акт първоинстанционният съд не се е произнесъл по основателността на искането. Доколкото заявителят своевременно е депозирал молба за отстраняване нередовности по заявлението, то същите следва да бъдат разгледани по същество, което процесуално действие е в компетентността на заповедния съд.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 190946 от 17.12.2025г., постановено по ч.гр.д. № 52153/2025г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане на подаденото заявление по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5