Решение № 1078 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Б. С., М. К. С. и А. К.

С. (ищци в първоинстанционния процес), действащи чрез адв. М. Цветанова, срещу решение № 652/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е разпределено, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр.

Варна, район Одесос, ул. „Б. Ш.“ ***, целия с площ от 926 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ***; ***, с номер по предходен план: 11, квартал 437, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, между М. К. С., А. К. С. и И. Б. С., от една страна, и М. Г. Г. и К. Г. У., от друга страна, съобразно втори вариант на изготвената по делото първоначална съдебно - техническа експертиза и скица-проект – приложение № 2 към нея, поместена на л. 95 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като:

- е предоставен за ползване на М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. ПЪРВИ ДЯЛ с площ за ползване 251 кв.м., включващ: I дял от ПИ *** с площ 199 1 кв.м. при граници: ПИ ***, ***, ***, дял V и дял II от имот ***, показан в скица - проект приложение № 2 с червен щрих, както и IV дял от ПИ *** с площ 52 кв.м. при граници: ***, дял III и дял V от ПИ №***, ул. „Бр.Ш.“, показан в скица – проект - приложение № 2 с червен щрих;

- е предоставен за ползване на М. Г. Г. и К. Г. У. ВТОРИ ДЯЛ с площ за ползване 252 кв.м., включващ: II дял от ПИ *** с площ 199 кв.м. при граници: ПИ ***, дял I, дял V и дял III от имот ***, показан в скица- проект-приложение № 2 със син щрих, както и III дял от ПИ *** с площ 53 кв.м. при граници: ***, дял II, дял V и дял IV от ПИ №***, показан в скица - проект- приложение № 2 със син щрих;

- е предоставен за съвместно ползване дял V от ПИ *** с обща площ 160 кв.м., при граници: ул. „Бр.Ш.“, дял IV, дял III, дял II, дял I от ПИ ***, ПИ №***, *** и № 2, показан в скица проект- приложение № 2 със зелен щрих, както следва: 1/2 ид.част от дял V за М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. и 1/2 ид.част от дял V за М. Г. Г. и К. Г. У..

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Въззивниците изтъкват, че в решението са описани писмени доказателства – строителни книжа, касаещи построените в имота гаражи, представени от ответниците във второто открито съдебно заседание, които изобщо не са приемани от съда като доказателства по делото. Оспорват основаните на тези доказателства изводи на съда, според които на всеки от праводателите на страните е било отстъпено право на строеж за изграждане на гараж, като фактически в момента на място съществува само изграденият от ответниците гараж със застроена площ 42 кв.м., поради което само тази площ следва да бъде изключена от подлежащата на разпределение. Намират за недоказано обстоятелството, че за този гараж има учредено право на строеж, поради което считат, че вместо да се изключва от разпределението, заетата от него площ следва да бъде включена в предоставената за ползване на ответниците част от поземления имот. Позовават се и на съдебна практика на ВКС в тази насока. Поддържат, че разпределението следва да бъде извършено съгласно вариантите на допълнителното заключение на СТЕ, според което в подлежащата на разпределение площ са включени и въпросните 42 кв.м, заети от гаража на ответниците. Отделно оспорват като нецелесъобразно извършеното с решението разпределение според втория вариант на първоначалното експертно заключение. Изтъкват, че липсват мотиви защо съдът е възприел този вариант (а не първия). Намират, че това разпределение е несправедлИ. и нефункционално, тъй като отреденият им дял първи с Гобразна форма включва „подход“ с широчина 3,6 м и дължима повече от 10 м, като тази площ на практика е неизползваема и може да служи само за достъп до вътрешната отредена част от поземления имот. Излагат, че всяка от страните желае да ползва разпределената й част от дворното място за паркиране на автомобили, като при избрания от съда вариант на разпределение те не могат нито да маневрират, нито да паркират МПС в отредената им площ, каквато възможност имат по първия вариант на същото (първоначално) заключение. Считат, че поради процесуално нарушение на съда не са допуснати и поисканите от тях във второто открито съдебно заседание свидетелски показания, като първоинстанционният съд е оставил без уважение искането без да изложи съответни мотиви.

2

По същество отправят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде разпределено ползването на процесния поземлен имот според един от вариантите по допълнителното заключение на СТЕ, евентуално – според ново експертно заключение, изготвянето на което да бъде допуснато пред въззивната инстанция, евентуално – според първия вариант на първоначалното заключение на СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите М. Г. и К. У. (ответници в първоинстанционния процес), чрез адв. С. С., депозират отговор на въззивната жалба, с който излагат становище за нейната неоснователност.

Намират, че постановеното решение в най-голяма степен задоволява претенциите на двете страни относно незастроената част от съсобственото дворно място и ползването на вътрешната му част за паркиране. Сочат, че гаражите на двете фамилии са били предмет на съдебна делба по гр.д. № 726/1977 г. на ВРС, при която майка им М. У.а е получила процесния гараж, а сестра й Р. С.а (баба на ищците) е получила другия гараж, част от който е разрушен при построяване на новата къща (№ 02 съгласно експертизите).

Намират, че тези обстоятелства са доказани и от експертното заключение, приложения към него снимков материал и обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Поддържат, че ползваният от тях гараж, обект на делбата от 1977 г., е законен и площта под него правилно е изключена от площта за разпределяне на незастроеното дворно място.

Изтъкват, че между страните е безспорно, че съществуващите на място гаражи (отразени в схемата като един) са тяхна собственост, поради което намират за ирелевантно обстоятелството дали за тях е отстъпено право на строеж. Сочат, че оспорените с въззивната жалба строителни книжа са представени само за прецизност, предвид направеното в първото съдебно заседание волеизявление на процесуалния представител на ищците, че за гаражите няма учредено право на строеж и извършеното изменение на исковата претенция, според което се претендира гаражът на ответниците да бъде включен в разпределената им за ползване площ. Твърдят, че доказателствата са представени именно във връзка с това изменение, поради което искането за приемането им не е преклудирано.

Намират, че вторият вариант на първоначалната СТЕ, при който е извършено разпределението, е най-целесъобразен и за двете страни, тъй като дава възможно най-голям брой места за паркиране, автономност при паркиране и оптимална зона за маневриране. Считат, че първият вариант на същото заключение не дава никаква възможност за самостоятелно паркиране в отредения за тях дял II.

По същество молят за потвърждаване на обжалваното решение.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния им представител адв. М. Ц., поддържат въззивната жалба и претендират разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излагат правни аргументи съобразно доказателствения материал по делото.

Поддържат становището, че при липса на учредено право на строеж в полза на ответниците или техните наследодатели за построените гаражи заетата от тях обща площ от 42 кв.м. следва да бъде включена в предоставената им за ползване площ от имота. Считат, че липсата на учредено право на строеж не се опровергава нито от извършената делба през 1977 г., нито от представения констативен нотариален акт за собственост на въпросните гаражи.

Въззиваемите, чрез адв. С. С., поддържат отговора на въззивната жалба 3 и също претендират разноски по списък.

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Б.

С., М. К. С. и А. К. С. срещу М. Г. Г. и К. Г. У. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор № ***, описан подробно по-горе.

В исковата молба ищците твърдят следното: тримата притежават общо 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния поземлен имот с площ 926 кв.м., или общо 463 кв.м. ид.ч., от които ищецът И. Б. С. притежава 384,5 кв.м. ид.ч., като 306 кв.м. ид.ч. от тях е придобил с нотариален акт за дарение № 44, том 3, вх. рег. ***48 дело № 451/26.01.2010 г. на СВ - Варна, а останалите 78,5 кв.м. ид.ч. е придобил по наследство от своя баща Б.И. С., който от своя страна ги е притежавал по наследството майка си Р.К. С.а; ищецът М. К. С. притежава 39,25 кв.м. ид.ч., които е придобил с нотариален акт за дарение № 12, том 68, вх. рег. № 25076 дело № 14786/07.10.2020 г. на СВ – Варна, и ищецът А. К. С. притежава 39,25 кв.м. ид.ч., които е придобил с нотариален акт за дарение №124, том 68, вх. рег. № 25565 дело №15121/09.10.2020 г. на СВ - Варна. Всеки от ответниците М. Г. Г. и К. Г. У. притежава по 1/4 ид.ч. от имота, придобити по наследство от М. К.а У.а, която е била собственик на 1/2 ид.ч. по силата на нотариален акт № 133, том CXXIV рег. 38417 дело 30504 от 15.12.2008г. издаден от СВ- Варна. Върху имота има изградени две жилищни сгради с идентификатори №№ ***.1 и ***.2, в които са разположени самостоятелни обекти, притежавани от страните, поради което между тях е налице хоризонтална етажна собственост. Върху съсобствения имот е налице и изградена постройка - лична собственост на ответниците, която е нанесена в КККР като сграда ***.3 със застроена площ от 42 кв.м. и функционално предназначение – гараж. Страните не могат да постигнат съгласие относно ползването на съсобствения имот, въпреки направените опити за това, поради което ищците считат, че ползването следва да бъде разпределено по съдебен ред.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор на исковата молба, с който изразяват становище за допустимост на иска. Не оспорват правата на страните в съсобствеността, както и наличието на постройките в процесния имот, описани в исковата молба. Твърдят, че имотът разполага с два входа откъм улица „Б. Ш.” - югоизточен и югозападен, като югоизточният вход е по-широк и осигурява транспортен достъп до вътрешността на имота, а югозападният е изцяло пешеходен и обслужва достъпа до старата сграда и до градината. С разделителен протокол от 07.04.1977 г. по гр.д. № 726/1977 г. на ВРС е извършена делба между сестрите М. У.а и Р. С.а, като на наследодателя на ответниците М. У.а е поставен в дял първи жилищен етаж от съществуващата тогава в имота жилищна сграда, описаната в протокола част от избения етаж, ½ идеална част от тавана, североизточен гараж в двора, ½ идеална част от двора, целия с площ от 620 кв.м., както и черен вход за достъп до вътрешния двор, който вход вече не съществува, респ. достъпът до първия етаж вече се осъществява само откъм югозападната порта на сградата. По силата на същия разделителен протокол на наследодателката на ищците - Р. С.а е поставен в дял втори етаж от жилищната сграда със самостоятелен вход и стълбище откъм двора, описаната 4 в протокола част от избения етаж, ½ идеална част от тавана, югозападен гараж в двора, ½ идеална част от двора, целия с площ от 620 кв.м. Описаният в протокола самостоятелен вход и стълбище за достъп до втория етаж са се намирали в югозападната част от къщата, от страната на съществуващата и сега градина (озеленена площ), като понастоящем стълбището е заменено от вита стълба, чрез която се осъществява достъпът до втория етаж, собственост на наследника И. С.. По силата на съдебната делба за всяка от съделителките М. У.а и Р. С.а е бил предвиден самостоятелен вход за достъп до поделената сграда, но съществуващите два входа откъм улицата са се ползвали и от двете.