Решение № 1160 от 16.12.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Кюстендил, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100912 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М. П. П., с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 14 050,27 лева, представляваща неплатена главница по Споразумение за обединяване на кредити, а именно: договор за кредит за текущо потребление по кредит със заемна сметка № 11/26747107 от 18.03.2020г., договор за кредит овърдрафт с заемна сметка № 13/27376396 от 03.07.2019г. и договор за кредитна карта по разплащателна сметка № 02/26104562 от 28.06.2019г., обявен за предсрочно изискуем на 09.05.2018г., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 1269,99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 19.05.2022г.; сумата от 69,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.02.2021г. до 19.05.2022г.; 66,35 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2022г. до 06.06.2022г. и сумата от 120 лева, представляваща разходи при изискуем 1 кредит, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1019/2022г. по описа на РС – Кюстендил.

Ищецът поддържа, че на 06.10.2020г. между него и ответника /кредитополучател/ било сключено Споразумение за обединяване на кредити, като към датата на сключването на същото сумите по предоставените на кредитополучателя кредити били изцяло усвоени и било налице задължение в общ размер от 14 050, 27 лева. Съгласно чл.3 от Споразумението срокът за краен падеж била посочена датата 06.10.2023г., като погасяването ставало на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. Съгласно чл.6 от Споразумението кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, към датата на сключването бил 7,130% годишно, 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“. ГПР бил 7,37%. Съгласно чл.8 от Споразумението кредитът се обезпечавал със залог, поради което на 06.11.2020г. бил сключен между страните Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД, с титуляр кредитополучателя. В т.18.2 от Общите условия при допусната забава на плащане над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. На 10.03.2021г. ответникът е направил последно частично плащане по кредита. С покана-уведомление изх. № 0020-20-01593/13.04.2022г., лично получена от ответника на 18.05.2022г., ищецът го е уведомил, че прави кредита предсрочно изискуем. На 06.06.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, което било уважено, но заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съответно, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове. Моли съдът да уважи предявение искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника – адв. С. М., в който са развити съображения за неоснователност на предявените искове поради следното: на първо място, счита, че сключеното споразумение за обединяване на кредити е нищожно, доколкото по същността си представлявало обективна новация по чл.107 ЗЗД, като наред с главницата е прибавена и дължима лихва, към която са започнали да се начисляват лихви. Счита за нищожни клаузите, 2 определящи променлива възнаградителна лихва и начина на нейното формиране, като същите били неравноправни. Счита за нищожна уговорката, чрез която е извършена капитализация на лихви към главницата и повторното й олихвяване. Оспорва претенцията за сумата в размер 120 лева, доколкото противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед № 481 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.06.2022г. по ч.гр.д. № 1019/2022г. по описа на РС – Кюстендил. Исковете са допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, а исковата молба е редовна от външна страна.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно правоотношение между страните по Споразумение на обединяване на кредити по описаните договори; отпускането и усвояването на процесния кредит; размера и изискуемостта на неплатената главница, в това число надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, на която ищецът се позовава; размера и изискуемостта на вземането за договорна възнаградителна лихва; наличието на валидна уговорка за начисляване на надбавка за забава; изпадането на кредитополучателя в забава и размера на надбавката за забава; основанието и размера на вземането за разходи по изискуем кредит.

Видно от копие на Споразумение за обединяване на кредити, същото е подписано между страните на 06.10.2020г., като по силата му са обединени задължения на ответника спрямо ищеца по следните договори: Договор за кредит за текущо потребление 11/26747107 от 18.03.2020г., Договор за кредит овърдрафт 13/27376396 от 03.07.2019г. и Договор за кредитна карта 02/226104562 от 28.06.2019г. Общият размер на вземанията възлиза на 14 050,27 лева, дължими за погасяване за период от 120 месеца, считано от датата на подписване на споразумението и краен падеж – 06.10.2030г.

3

Посочената сума, представляващ главница, се олихвява с променлив лихвен процент – 7,130%, съгласно чл.6 от Споразумението. Договорен е и залог на вземане по разплащателна сметка на ответника, съгласно чл.8.1 от Споразумението и е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД между страните от същата дата, видно от представеното и приетото по делото копие.

Съгласно приетото по делото заключение на изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно изготвена, се установява, че са погасени само първите пет вноски по Споразумението, съгласно изготвения към него Погасителен план, като няма погасени суми по главницата. Съответно, съдът счита, че се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по процесното Споразумение, както и неизпълнението на задълженията по него от страна на ответника. По отношение на изпълнение на задължението от страна на ищеца да предостави на ответника кредити по посочените три договора, за това обстоятелство няма спор предвид волеизявлението на страните, обективирано в т.Б от Споразумението, а именно че кредитите по посочените договори са изцяло усвоени. В този смисъл е и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза – т.2 от същото.

По отношение на възраженията за нищожност на Споразумението, съдът намира следното: В чл.9 ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника – потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата действителност. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т.9 и т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с 4 първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В настоящото Споразумение се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на същото отговаря на изискването да не е по-малък от 12 – чл.5, ал.4 ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от закона размери, Общите условия, приложими към него, съдържат подписи на всяка страница от тях, както и на приложението.

Видно от покана-уведомление вх. № 2324/14.04.2022г., връчена лична на ответника на 18.05.2022г., последният е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на непогасените задължения по Споразумението, поради което същата е настъпила, като възражението в обратния смисъл от страна особения представител на ответника се явява неоснователно.

По отношение на така определената главница и възнаградителна лихва съдът намира следното:

На първо място, съдът намира за основателно възражението за наличие на анатоцизъм. Видно от т.Б на Споразумението сумата в размер на 14 050,27 лева, представляваща дължима главница по Споразумението, е формирана от следните суми по посочените три договора: по Договора кредит по текущо потребление се претендират 12 829,79 лева главница и 369,37 лева редовна лихва /тоест възнаградителна/, по Договора за кредит овърдрафт се претендират 100 лева главница и 5,35 лева редовна /възнаградителна/ лихва и по Договора за кредитна карта се претендират 829,15 лева главница и 11,37 лева редовна /възнаградителна/ лихва. Налице е сумиране на главници и възнаградителни лихви по трите договора, въз основа на които е получена сумата в размер на 14 050,27 лева, върху която почва да се начислява възнаградителна лихва съгласно т.6 от Споразумението. Доколкото възнаградителната лихва по естеството си представлява възнаграждението на кредитодателя за отпускане на кредита от кредитополучателя, не следва при преструктуриране на кредита, каквото са направили в случая страните със сключеното Споразумение, да се начислява ново възнаграждение върху неплатеното такова по обединените кредити. В този смисъл е съдебната практика на ВКС – Решение № 66 от 29.07.2019г. по т. д. № 1504/2018г., 5 съгласно което „уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.“ В конкретния случай ответникът не е търговец, а има качеството на потребител, съответно по отношение на него неправомерно е било изискано да заплаща възнаградителна лихва, начислена върху главница, формирана от неплатените главници и възнаградителни лихви по трите договора. Поради тази причина от сумата в размер на 14 050,27 лева следва да се извадят сумите, представляващи остатък от главниците по трите договора /14 050,27 – (12 829,79 + 100 + 829,15) = 14 050,27 – 13 758,94 = 291,33/, като остатъкът от 291,33 лева представлява сума, върху която не е следвало да се начислява възнаградителна лихва съгласно Споразумението. Съответно, доколкото от заключението на експертизата е видно, че размерът на лихвата за целият период е в размер на 5331,63 лева, същият преизчислен само върху сумата по главниците по трите договори, тоест върху 13 758,94 лева, възлиза на 5221,08 лева, или на сумата в размер на 1243,65 лева за процесния период, като за над тази сума до пълния претендиран размер от 1269,99 лева, искът за възнаградителна лихва се явява неоснователен.